ЗРЪНЦА ОТ ЗНАНИЯТА НА ЕДИН ПОСВЕТЕН

ЗРЪНЦА ОТ ЗНАНИЯТА НА ЕДИН ПОСВЕТЕН

от МАКС ХАЙНДЕЛ

[1865 – 1919]

СЕРИЯ ЕСЕТА ВЪРХУ ПРАКТИЧЕСКОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТАЙНОТО УЧЕНИЕ

СДРУЖЕНИЕ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

Международна централа

Mt. Ecclesia

Oceanside, California, U.S.A.


—————————————————————————————————————
*В facebook на страница Космогонията на Розенкройцерите Макс Хайндл, освен всички мои блогове, може да видите pdf на основния труд на Макс Хайндел Космогонията на Розенкройцерите преведен на български.

Моите блогове:
maxheindelknigi-1.blogspot.com
maxheindelknigi-2.blogspot.com
maxheindelknigi-3.blogspot.com
maxheindelknigi-4.blogspot.com
maxheindelknigi-5.blogspot.com
maxheindelcosmo-1.blogspot.com

—————————————————————————————————————

Съдържанието на тази книга е съставено от последните трудове на Макс Хайндел, мистикът. Те съдържат някои от неговите най-съкровени мисли и са резултат от многогодишни проучвания и изследвания на окултната страна на битието. Той, също както е сторил Парсифал, би могъл да каже: ‘’През грешки и през страдания преминах, през много провали и през безброй беди’’. Накрая, на него му е била дадена живата вода с която той е в състояние да уталожи духовната жажда на много души. Той, също така, е натрупал дълбоко в душата си състрадание и любов и е могъл да почувства туптенето на сърцата и страданията на хората.

Силните души обикновено са надарени с огромни енергия и движеща сила и благодарение на тях те напредват до върха на човешката еволюция, но често много страдат. Като резултат, те са изпълнени със състрадание към другите. Авторът на тези лекции е пожертвал физическото си здраве на олтара на служенето.

Пишейки книгите си и ежемесечните лекции за Сдружението, изнасяйки лекциите си и учебните занятия и отдавайки се на трудната пионерска работа за основаването на Централата на Сдружението в продължение на краткия период от десет години, Макс Хайндел извърши и доведе до край повече от много хора които са облагодетелствани с перфектно здраве биха могли да извършат за времето на един живот. Неговата първа книга, Космогонията на Розенкройцерите, е била написана под непосредственото ръководство на Старшите Братя на Кръста на Розата*. Тя носи послание от жизнена важност към света. Тя задоволява не само интелекта, но също така и сърцето. Неговата Свободно Масонство и Католицизъм е намерила място в много масонски библиотеки. Окултистите са получили много от книгата озаглавена Мрежата на Съдбата, която е златна мина на мистичното познание и съдържа полезни окултни истини. Тя също е ръководство за изследователя, предоставяйки информация за опасностите за храбрите души които желаят да ускорят духовното си развитие. За астрологията в продължение на няколко години той е дал повече отколкото е било открито преди това за векове. Неговите два ценни труда, Въведение в теоретичната Астрология и Посланието на Звездите, разглеждат обширно духовните и медицинските или здравни аспекти на астрологията. Последният предоставя методи за диагностика и лечение, което представлява ценно допълнение към трудовете ха други древни и съвременни автори. Тези книги могат да бъдат открити в библиотеките на много лекари от старата школа.

Зрънца от Знанията на един Мистик съдържа двадесет и четири лекции, които преди това са били изпратени на учениците. Желанието на автора на това въведение е тези лекции да са послание на любов и насърчение за читателите с гладни души и да са надежда за неутешимите.

____________________________________________________________________

‘’Старшите Братя на Кръста на Розата’’ – или Майстори или Старшите Братя на човечеството са същества от човешката вълна на живот, които са много по-напреднали в еволюцията от обикновените хора и са достигнали високо ниво на духовно развитие. Функционират обикновено в етерно тяло, могат да се инкарнират и във физическо тяло, когато се налага. Служат на Бог, човечеството и света. Намесват се, понякога, в управлението на световните процеси за добро.

____________________________________________________________________

СЪДЪРЖАНИЕ

I ГЛАВА

Посвещаване: Какво е и какво Не е – Част I

II ГЛАВА

Посвещаване: Какво е и какво Не е – Част II

III ГЛАВА

Тайнството на Светото Причастие - Част I

IV ГЛАВА

Тайнството на Светото Причастие - Част II

V ГЛАВА

Тайнството на Кръщението

VI ГЛАВА

Тайнството на женитбата

VII ГЛАВА

Непростимият грях и изгубените души

VIII ГЛАВА

Непорочното зачатие

IX ГЛАВА

Идващият Христос

X ГЛАВА

Предстоящата епоха

XI ГЛАВА

Месото и алкохолът като фактори в еволюцията

XII ГЛАВА

Живо жертвоприношение

XIII ГЛАВА

Магия, бяла и черна

XIV ГЛАВА

Нашето невидимо правителство

XV ГЛАВА

Практическо ръководство за практични хора

XVI ГЛАВА  

Звук, тишина и растеж на душата

XVII ГЛАВА

‘’Mysterium Magnum’’ на Кръста на Розата

XVIII ГЛАВА

Препятствия (подводни камъни)

XIX ГЛАВА

Шлюзът на напредъка

XX ГЛАВА

Космическото значение на Великден – Част I

XXI ГЛАВА

Космическото значение на Великден – Част II

XXII ГЛАВА

Новороденият Христос

XXIII ГЛАВА

Защо аз съм розенкройцер

XXIV ГЛАВА

Предметът и целта на Сдружението на Розенкройцерите

I ГЛАВА

Посвещаване: Какво е и какво е и Не е – Част I

Не е рядко явление ние да получаваме въпроси относно посвещаването и често се налага да потвърждаваме дали някой орден или общество са легитимни и дали посвещаването, което те предлагат на всички които се обръщат към тях и заплащат е bona fide. Това е причината, поради която изглежда необходимо да се напише обяснение на този предмет, така че учениците от Сдружението на Розенкройцерите биха имали официално мнение за справка и ръководство в бъдеще.

На първо място, нека ясно да се разбере, че ние сме на мнение че не е коректно и е достойно за порицание осъждането на което и да е общество или орден, без значение какво практикува. То  може да е напълно искрено и честно в съответствие с неговото учение. Ние вярваме, че печелим от дискриминирането на хора подценявайки и отнасяйки се с пренебрежение към техните вярвания; нито работим заблуждавайки се че наша е цялата истина и другите общества са ‘’потънали в египетски мрак’’. Повтаряме отново това което сме казвали и преди, че всички религии са били дадени на човечеството от Записващите Ангели, които познават духовните потребности на всяка класа, нация и раса и притежават интелигентността да дадат на всяка от тях форма на богослужение перфектно приспособена за нейните специфични нужди; така че Хиндуизмът е подходящ за Хинду-нациите, Мохамедуизмът за Арабските нации и Християнството за тези които са родени в Западния Свят.

Мистерийните школи на всяка религия дават на по-напредналите представители на расата или нацията по-висшите учения, които ако се живеят, ги издигат до по-висока сфера на духовност, отколкото техните събратя. Но тъй както религията на назадничавите раси е от по-ниско ниво отколкото религията на пионерите, Християнските народи, така и Мистерийното Учение (или философия) на Изтока е по-елементарно от това на Запада и Хиндо- или Китайският посветен е съответно на по-ниско стъпало от стълбата на напредъка, отколкото Западния Мистик. Моля, помислете добре върху това за да не станете жертва на неориентирани хора, които се мъчат да ви убеждават, че Християнската религия е първична и несъвършена в сравнение с източните култове. Не е ли по-близо до ума да предположим, че духовната светлина върви редом с цивилизацията или дори я изпреварва, както мисълта изпреварва действието? Ние мислим, че случаят е такъв, Християнската религия е най-висшата за сега дадена на хората и че да се отхвърля Християнската религия, езотерична или екзотерична, и да се приема която и да е от по-старите системи е аналогично на това, да се предпочитат по-старите научни теории пред новите, които обхващат съвременните открития.

Нито пък практиките на стремящите се към духовно извисен начин на живот от изтока не трябва да се използват от западните хора; ние насочваме особено към дихателните упражнения или практики. Те са полезни и необходими за развитието на Хинду-хората, но по различен начин стоят нещата при западния ученик. За него е опасно да практикува дихателни упражнения с цел духовно развитие; те дори могат да бъдат разрушителни за растежа на душата, и те са, нещо повече абсолютно ненужни. Основанието за това е следното:

През еволюцията тройният дух постепенно е станал разпънат на кръста на тройното тяло. През Атландската Епоха човек се е намирал в надира на материалността. Ние сега сме на инфлексната (повратната)точка на кривата на еволюцията по посока нагоре и започваме изкачването нагоре. В тази точка, цялото човечество е затворено в земния затвор до такава степен, че духовните вибрации са почти убити. Това, разбира се, важи особено за назадничавите раси и най-долните класи на Западния Свят. Атомите* в телата на тези изостанали раси вибрират с много по-ниска честота и когато някой от тези хора се развие до ниво, където е възможно той да поеме по пътя на духовното развитие, става необходимо да ускори честотата на трептене на атома, така че виталното тяло, което е средата на окултния растеж, да може до определена степен да се освободи от убиващите сили на физическия атом. Такъв резултат се получава посредством дихателните практики, които след известно време на упражняване усилват вибраторната честота на атома и позволяват необходимия за индивида духовен растеж да се осъществи.

______________________________________________________________________

Атом* - авторът използва този термин имайки пред вид вероятно ‘’частица’’ -  atom/atoms са преведени на повечето места в текста като атом/атоми, но биха могли да означават и – частица/и (в общия случай), атом/и, молекула/и, тъкан/и, информационен носител/и и т.н.

______________________________________________________________________

Тези упражнения могат да се използват и от много хора от Западния Свят, по-точно от тези които изобщо не се интересуват от духовно развитие. Но дори и сред тези които желаят душевен растеж има много които още не са достигнали нивото когато атомите на техните тела са развили такава вибрационна честота, ускоряването и’ над тази достигната стойност би ги наранило. При тези случаи практикуването на дихателните упражнения не би навредило; но ако се дадат тези дихателни упражнения разработени за преждевременно еволюиралите Хинду-братя и сестри на човек който действително е достигнал нивото където той може да стъпи на пътя на духовно развитие, с други думи, когато той е почти готов за посвещаване и когато ще му помогнат духовни упражнения, тогава този случай е много по-различен.

В продължение на еони, през които сме еволюирали от както сме били в Хинду-тела, нашите атоми са ускорили честотата си на вибриране в значителна степен и както беше казано за случая на човек който е наистина почти готов за посвещаване, честотата на вибриране е по-висока от тези на средностатистическия мъж или жена. Затова той не се нуждае от дихателни упражнения за да ускори своята честота, а от специфични духовни практики пригодени индивидуално за него които ще го издигнат на подходящия път. Ако един такъв човек през този критичен период срещне някой, който невежо и безсъвестно му препоръча дихателни упражнения и ако той стриктно следва дадените му инструкции с надеждата да постигне бърз резултат, той ще го постигне бързо, но по начин който не е желал, тъй като скоростта на вибриране на неговите атоми ще се ускори за много кратко време до такава стойност, че ще му се струва че лети във въздуха; тогава може да се случи неподходящо и не добро разцепване на виталното тяло и ще последва или тежко заболяване или полудяване. Затова запечатайте с огнени думи в съзнанието и ума си: Посвещаването е духовен процес и един духовен процес не може да се по физически начини, а само чрез духовни практики.

Има много ордени на Запад които заявяват, че ще посветят всеки който може да си плати. Някои от тези ордени имат имена близки до нашето и учениците непрекъснато ни питат дали те имат нещо общо с нас. За да се разбере веднъж и завинаги, моля отбележете си, че Сдружението на Розенкройцерите винаги е учило, че никаква духовна дарба никога не може да се купи за пари. Ако имате това наум, ще знаете че ние нямаме никаква връзка с всеки орден който изисква заплащане срещу предаване на спиритуални способности. Този който наистина притежава нещо от духовно естество което може да даде, няма да стори това за пари. Аз получих конкретно указание и забрана в този дух от Старшите Братя в Храма на Кръста на Розата когато ми казаха да отида в английски говорещата част на света като техен пратеник и вестител, едно изискване, което не очаквам да приемете на доверие, а да се уверите че го спазвам по крайния резултат от дейността ми.

Но, конкретно, за посвещаването: Какво е то? Церемония ли е, както твърдят тези други ордени? Ако е така, всеки орден може да използва по-малко или пове1е сложни церемонии, Те могат, посредством използване на ефекти мантии и шпаги да въздействат върху емоциите; те могат да въздействат на чувството на удивление и богоговение посредством звън на вериги и дълбоко звучене на гонг и така да предизвикат в участниците ‘’едно усещане за окултно’’. Много от тях се отдават на геройски приключения в стил ‘’Братята от трета степен’’, мислейки че това е истинско посвещаване, но аз ви казвам, че това е много далече от истинското посвещаване, Никаква церемония не може да даде на никого тези вътрешно преживяване и опитност което представлява посвещаването, без значение колко силен е емоционалният заряд или колко страховити са клетвите, колко отвратителна или красива е церемонията, или колко разкошни са робите, както минаването през церемония не може да преобърне един грешник в светец, защото такова преобразуване за екзотеричните религии е точно каквото е посвещаването за висшия мистицизъм. Моля ви, вземете под внимание много сериозно този момент и вие ще имате ключ към проблема.

Мислите ли, че всеки може да реши да поправи един човек с покварен характер срещу определена парична сума и да спази уговорката? Със сигурност знаете, че никакво количество пари не може да промени човешкия характер. Попитайте един наистина променил се човек как е станало това и как се е обърнал към Бога и своята религия. Някой може да ви каже, че я е получил по пътя докато е вървял по него; друг казва, че светлината и промяната са дошли при него в усамотението у дома му; друг светлината го е поразила както е поразила Павел на пътя към Дамаск и го е подтикнала да се промени. Всеки има различно преживяване и външната проява на това вътрешно преживяване е че то променя целия живот на човек от най-нищожния до най-висшия аспект.

Така е и при посвещаването; то е едно вътрешно преживяване, напълно отделно от каквато и да била церемония и поради това абсолютно невъзможно е някой да го продаде на някой друг. Посвещаването променя целия живот на човек. То му дава увереност каквато никога преди това не е имал. То го обгръща с авторитет който никога не може да му се отнеме. Без значение какви са условията и материалното му положение в живота, то разпръсква светлина върху цялото му същество, което просто е прекрасно. Никаква церемония не може да направи такава промяна. Затова ние държим на твърдението си, че всеки който предлага посвещаване в окултен орден, чрез церемонии на всеки който може да си плати, се само-разкрива като самозванец и измамник. Защото истинският духовен учител, ако той получи предложение от един стремящ се за пари срещу духовно развитие, би отговорил възмутено използвайки думите на Петър отправени към Симон чародееца, който му предложил пари за спиритуални сили: ‘’Твоето сребро ще те погуби’’.

II  ГЛАВА

Посвещаване: Какво е и какво е и Не е – Част II

За да се разбере по-добре в какво се състои посвещаването и какви са предварителните условия и подготовката за него, нека ученикът твърдо запамети факта, че човешкият род като цяло напредва бавно по пътя на еволюцията, много бавно почти незабележимо, достигайки все по-високо състояние на съзнание. Пътят на еволюцията е спираловиден, ако го разглеждаме само от физическа гледна точка, но също така е и една (фигура подобна на тази с която се изобразява ‘’безкрайност’’) ако се разгледа от физическа и от спиритуална гледна точка (виж диаграмата на химическия кадуцей от Космогонията на Розенкройцерите. Във фигурата 8 има две окръжности които се допират в определена точка, тези кръгове можем да приемем като символи на безсмъртния дух, еволюиращият Его. Един от кръговете означава живота му на физическия свят от раждане до смърт. През този промеждутък от време той засява по едно семенце при всяко действие трябва в замяна да пожъне определено количество жизнен опит. Но, тъй като, ние може да посеем семето на полето и да не получим нищо от него в замяна ако сме го посели в камениста почва или буренак, et cetera, така семето на предоставената ни възможност може да бъде пропиляно поради това, че сме били небрежни и не сме обработили почвата и тогава животът ни ще бъде безплоден. И обратно, както прилежните грижи при отглеждането на реколтата многократно я увеличават, така и сериозното отношение към живота – използване максимално на предоставените възможности да се научат житейските уроци и извличането от обкръжаващата ни среда жизнен опит добавя още възможности; и накрая на живота-ден, Его се озовава до портата на смъртта натоварен с най-богатия урожай на живота.

Разглеждането на свършената обективна работа на физическото съществуване, развитието на рода, преминалия ден на действие, Его извършва посредством субективната работа на асимилиране която се извършва през пребиваването в невидимите светове, които той прекосява през периода от смъртта до раждането, символизирана от другия кръг на leminiscatе. Тъй като начинът на извършване на тази асимилация е бил много подробно описван в различни части от нашите трудове, излишно е да го повтаряме тук. Достатъчно е да се каже, че когато Его достигне определената точка на leminiscate която разделя физическия свят и духовния свят и която ние наричаме врата на раждане или смърт в зависимост от това дали Его влиза или напуска областта където се намираме ние по това време, той има при себе си съвкупност от качества или способности от всички негови предишни животи, които той тогава може да съхрани за идващия живот-ден и да ги използва както намери за добре; но как ще ги използва зависи от количеството душевен растеж което той ще си направи.

Ако в продължение на много животи той се грижи главно за ниската природа, която живее за да яде, да пие и да се наслаждава, или ако той прекарва живота си унесен в метафизически размишления за естеството на Бог, съзнателно отказвайки се от всички наложителни действия, неминуемо той ще изостане и ще бъде изпреварен от по-активните и прогресивни хора. Големи групи от такива безделници формират това което ние сега познаваме като ‘’изоставащи раси’’, докато активните, действащите и хората с буден и напредничав ум, които използват голяма част от предоставените им възможности, са пионерите. Противно на общо възприетата представа, това се отнася и за тези хора, които са заети в производството на обществени блага. Тяхната цел за печелене на пари е само подбуда и ако се абстрахираме от тази част на тяхната дейност, работата им е духовна и дори повече от тези които прекарват времето си в молитви, вместо в работа.

От всичко което беше казано ще стане ясно, че начинът на душевен растеж осъществяващ се в процеса на еволюцията, изисква действие през физическия живот, следвано през следсмъртното състояние от процес на преживяване и преосмисляне, през който уроците на живота се екстрактират и напълно вграждат в съзнанието на Его, въпреки че жизненият опит е забравен както ние забравяме усилията които сме полагали когато сме учили таблицата за умножение например, но способността да я използваме е останала.

Този изключително бавен процес е напълно подходящ за нуждите на масите, но има хора които са изчерпали възможностите за растеж които предоставя обикновения житейски опит и затова се нуждаят от и заслужават по-голям обхват за техните енергии. Различията в характера и темперамента на тези хора налага разделянето им в две групи.

Едната група, водена от своята отдаденост към Христос, просто следват това което им диктува сърцето в работата си на отдаване на любов към своите събратя --- прекрасни характери, светлина на любов в света на страдания, никога не се ръководят от егоистични мотиви, винаги готови да пренебрегнат собственото си добруване за да помогнат на другите. Такива са били светците; действията им са били като молитвите им, никога не са се отклонявали от тази линия на поведение. Нито пък те са мъртви днес. Земята би била гола пустош въпреки цялата си цивилизация, ако техните свет стъпки не я преброждаха в милосърдната им мисия, ако живота на страдащите не се осветяваше от лъча надежда от техните прекрасни лица. Ако те биха притежавали знанието което има другата група, те наистина биха изпреварили всички по пътя към Царството.

Умът е преобладаващата отличителна черта на другата група. За да им се помогне в усилията им към напредъка, от самото начало са били създадени мистерийни школи, където се е проигравала световната драма, за да се даде на стремящата се душа която се е присъединила към тях, отговори на въпросите за произхода и съдбата на човешкия род. Когато се е появило желанието, той е бил обучаван в свещената наука за това как да се изкачва все по-високо като следва природата --- обмисляне и размишляване върху преживяванията и жизнения опит и вграждане на извлечената поука, като по този начин се постига забележим растеж на душа, също така и с тази важна особеност, че докато при обикновения ход на еволюцията, целият живот се състои в сеитба и цялото следсмъртно съществуване се състои в премисляне и вграждане на душевна субстанция, този цикъл от хиляда години, повече или по-малко, може да бъде намален на ден, както гласи мистичната максима: ‘’Един ден е като хиляда години и хиляда години са като един ден’’. По-точно, каквато и работа да бъде свършена за един ден, ако е пре-преживяна и преосмислена през нощта преди прекрачването на пресечната неутрална точка между будно състояние и сън, може да бъде вградена в съзнанието на духа като полезна душевна сила и способност. Ако това духовно упражнение се изпълнява с вяра, греховете от всеки ден така прегледани са действително изтрити, тогава човек започва всеки ден като един нов живот, с добавена придобитата душевна сила през всички предишни дни на живота му до този момент.

Но --- да, има едно голямо НО; природата не може да бъде измамена; Бог не може да бъде излъган. ‘’Каквото човек си посее, такова и ще пожъне’’. Нека никой не се заблуждава, че един повърхностен, колкото да се каже, преглед на случките от деня с може би едно бегло признаване: ‘’Бих искал да не съм сторил това’’, докато човек разглежда сцена от деня когато е направил нещо очевидно неправилно и лошо, ще го спаси от предстоящото наказание. Когато напускаме тялото в чистилището при смърт и панорамата на преминалия ни живот се извърта в обратен ред за да ни покаже първо ефектите и последствията и след това причините които са ги предизвикали, ние чувстваме по интензивно болката която сме причинили на другите; и ако не правим упражненията по подобен начин, така че всяка вечер да преживяваме нашия ад каквото сме заслужили през този ден, силно да усещаме всяка болка която сме нанесли, няма да има никаква полза. Ние, също така, трябва да се стараем да почувстваме със същата интензивност и благодарността получена от другите и одобрението за доброто което сме сторили.

Само така ние наистина живеем следсмъртното съществуване и напредваме към целта – посвещаване. Най-голямата заплаха за стремящия се по този път е, че той може да попадне в примката на егоизма и единственият му спасителен пътеводител е да култивира качествата вяра, божествено преклонение и всеобхватно съчувствие. Трудно е, но може да се направи и след като е постигнато, мъжът или жената става прекрасна сила за добро на света.

И ако ученикът е премислил и асимилирал по-горе описаните аргументи, той може би е схванал аналогията между дълъг цикъл на еволюция и къси цикли или стъпки използвани по пътя на подготовката. Пределно ясно е, че никой не може да свърши тази след-смъртна работа вместо него и да му предаде получения душевен растеж. За всички изглежда нелепо когато свещеник предлага на една душа да скъси пребиваването и’ в чистилището. Как, тогава, може да повярвате, че някой друг може --- без значение какви са съображенията --- да премахне необходимостта от съществуване в чистилището, което е от полза за вас, или пък да ви предаде изведнъж необходимата душевна сила която бихте изградили ако следвахте обикновения ход на живота до деня когато сте готови за посвещаване? И така, ето това означава предложението за посвещаване на човек, който не е достигнал до прага. Вие трябва да имате душевна сила като необходимо условие за посвещаване, ако нямате, никой не може да ви посвети. Ако я имате, вие сте на прага в следствие на вашите собствени усилия, които не са задължителни за всички, тогава може да желаете посвещаване като ваше право, което никой няма право да оспорва или отказва да ви го даде. Ако не я имате и ако би могло да си я купите, тя би струвала ‘’25 000 000 милиона долара’’ и човекът който я предлага за 25 долара е смешен, както и измамената му жертва. Моля запомнете, че ако някой от някой окултен орден ви предлага да ви посвети, без значение дали се казва ‘’Розенкройцер’’ или има друго има, изискването му за такса за посвещаване веднага го уличава като измамник; обяснения за това, че таксата се използва за царствена церемония и угощение, само добавят доказателство за мошеническата същност на ордена защото е казано: ‘’Посвещаването е подчертано вътрешно свещено преживяване и не е церемония’’. Мога да добавя още, че Старшите Братя на Кръста на Розата в Мистичния Храм, където получих Светлината, поставиха условие, че тяхното свещено познание никога не трябва да се приравнява на пари. Безплатно го получих и от мен се изисква безплатно да го давам. Аз съм спазвал това запрещение и духовно и в трудовете си, както е известно на всички които са контактували със Сдружението на Розенкройцерите.

III  ГЛАВА

Тайнството на Светото Причастие

За да разберем напълно дълбокото, всеобхватно и знаменателно значение на начина по който Светото Причастие е станало утвърдена традиция, трябва да вземем под внимание еволюцията на нашата планета и на сложно устроения човек, също така на химическия състав на храната и нейното влияние върху човешкия род. За по-голяма яснота ние набързо ще преповторим части от Учението на Розенкройцерите които засягат този аспект. Обстойно те са изложени в Космогонията на Розенкройцерите и в другите наши трудове.

Девствените Духове, които сега са човечеството, са започнали пътешествието си през материята в зората на времето, така че посредством триенето при твърдото материално съществуване, техните латентни сили или способности ще могат да бъдат преобразувани и ще трансмутират в полезна използваема душевна сила. Три успешни забулващи обвивки от материя или накратко воали са придобили развиващите се духове през Сатурновия, Слънчевия и Лунния Периоди. По този начин всеки дух бил отделен от всички други духове и съзнанието, което не е могло да проникне през тази затворническа преграда от материя и да комуникира с другите, е било принудено да се обърне навътре и правейки това то е открило – СЕБЕ СИ. Така е било придобито себе-съзнание.

Осъществило се е по нататъшно кристализиране и застиване на формата на споменатите прегради от материя през Земния Период: през Поларианската, Хипербореанската и Лемурианската Епохи. През Атлантската Епоха умът бил добавен като фокусна точка (място на провеждане в двете посоки) между духа и тялото завършвайки конструкцията на сложно устроения човек, който така е бил екипиран по подходящия начин за да завоюва света и да генерира душевна енергия чрез работа и полагане на усилия за придобиване на жизнен опит, всеки човек притежавайки свободна воля и свободен избор, с изключение на ограниченията от всемирните закони и от неговите собствени предишни действия.

През времето когато човекът в процес на създаване е еволюирал по този начин, Велики Творчески Йерархии са ръководили всяка негова стъпка. Нищо не е било оставено на случайността. Дори храната която е поемал е била избирана така, че той да може да приеме подходящия материал, посредством който да изгради различните си носители на съзнанието, необходими за осъществяване на процеса на растеж на душата. Библията споменава различните епохи, обаче тя поставя Нимрод на грешно място правейки го символ на Атлантските царе които са живели преди потопа.

В Поларианската Епоха минерална материя в чист вид (има се пред вид елементите от Менделеевата таблица) е станала съставна част на човека; и така е бил създаден Адам от (земя) кал, става въпрос за изграждането на плътното му тяло.

В Хипербореанската Епоха е било добавено виталното тяло и така конструкцията му наподобявала растение и Каин, човекът от онова време, живеел от плодовете на земята.

В Лемурианската Епоха започнала еволюцията на тялото на желанията*, което направило човек подобен на сегашните животни. Тогава млякото било добавено към храната на човека, продукт от живи животни. Авел е бил овчар, но никъде не се твърди че той е убил животно.

_________________________________________________________________

*тяло на желанията - desire - подтикващата сила на желанието нужна за осъществяване на движение, мисъл и говор.

__________________________________________________________________

През онова време човек живеел невинно и мирно в мъгливата (наситена с водни изпарения)  атмосфера която се простирала около земята през втората половина на Лемурианската Епоха, както е описано в главата за ‘’покръстване’’. Хората тогава били като деца под грижата на любещ баща, докато на всички не им е бил даден ума в началото на Атлантида. Умствената дейност, мисловната дейност, руши тъкани които трябва да се обновяват, колкото по-ниска и ‘’материална’’ е мисълта, полкова по-голямо е разрушението и толкова по-наложителна е нуждата от белтъчни вещества (протеини) с които да се извършат бързи поправки. И така, нуждата, първопричината за изобретателността, довела до отвратителната практика да се яде месо, и докато ние продължаваме да мислим по този достоен за съжаление земен начин, ние ще продължаваме да използваме стомаха си като контейнер за разлагащи се тела на убитите от нас животни. Обаче, по нататък ще видим, че месната храна ни е дала възможност да постигнем много добър материален прогрес в Западния Свят (има се пред вид християнските народи в Европа и Америка), докато вегетарианците индуси и китайци са изостанали значително (книгата е писана в началото на 20ти век). Тъжно е, че те ще бъдат принудени да вървят по нашите стъпки и ще проливат кръвта на нашите по-малки братски създания, тогава когато ние ще сме надраснали варварския начин на хранене така както сме надраснали канибализма.

Колкото повече израстваме като духовни същества, толкова повече мислите ни ще се хармонизират с ритъма на тялото ни и толкова по-малко протеини ще са необходими за изграждане на тъкани. В следствие на това вегетарианският начин на хранене ще задоволява нуждите ни. Питагор е съветвал напредналите си ученици да се отказват от месна храна защото тя е богата на протеини и има способността да възбужда низки апетити. Нека не всеки ученик който чете това да вземе бързо решение да елиминира месото. Повечето от нас още не са готови за такова екстремно решение; ние дори не бихме съветвали всички ученици да се откажат изцяло от месна храна. Промяната би трябвало да дойде от вътре.Но спокойно може да се каже,обаче, че повечето хора поемат повече месо отколкото е нужно за тяхно добро. Но това до голяма степен е отклонение от основната тема, така че ние ще се върнем към продължаващата еволюция на човешкия род, д толкова до колкото касае Светото Причастие.

Когато дошло времето, плътната мъгла която обгръщала земята се охладила, влагата се кондензирала и напълнила с вода моретата и океаните. Атмосферата се прояснила и съответно на промените в атмосферата се осъществила физиологическа адаптация при човека. Хрилете (отверстията) с които той можел да диша в плътния наситен с вода въздух (и които могат да бъдат открити при човешкия ембрион понастоящем), постепенно атрофирали и тяхната функция поели белите дробове, чистият въздух достигащ до тях преминавал през тях и достигал до ларинкса. Това е позволило на духа, досега затворен вътре в булото на плътта, да се изразява чрез думи плюс действията.

Там, в средата на Атлантида, за първи път слънцето засияло над ЧОВЕКА, такъв какъвто го познаваме сега; тогава той е бил за първи път роден на света. До тогава той е бил под абсолютния контрол на велики Духовни Йерархии, безгласен, без възможност за избор на предмета и начина на обучението му, както едно дете е под контрола на своите родители.

Но един ден, когато той се е появил от дълбините на плътната и гъста атмосфера на Атлантида; когато за първи път съзрял силуета на планините ясно и отчетливо очертаващи се на фона на лазурния небесен свод; когато за първи път видял красотата на долините и полята, движещите се живи твари, птиците в небесата и човека, своя събрат; когато зрението му вече не било  неясно и замъглено от тъмната мъгла, която преди това е възпрепятствала възприятието; и преди всичко когато той е видял СЕБЕ СИ като самостоятелен и отделен от всички останали, от устните му се откъснал победния триумфален вик: ‘’аз съм’’.

На този етап той е бил развил качества които са го подготвили да постъпи в училището за жизнен опит, феноменалния свят, като свободен индивид да учи уроците на живота без да е препятстван от нищо друго освен от всемирните закони (или законите на природата), които са негови пазители и от ефектите като реакция на негови собствени предишни действия, които стават съдба.

Начинът на хранене, съдържащ белтъчини в излишно голямо количество с които той преди е прекалявал, поставили на изпитание черния му дроб, натоварили го свръх капацитета му и задръстили организма, правейки го мрачен, навъсен и жесток. Той бързо губел духовното (или спиритуалното) си зрение, което му давало възможност да вижда ангелите-хранители на които той преди се доверявал и сега той виждал само форми на животни и човеци. Духовете, с които той живеел в любов и братство през Атлантида, станали неясни и накрая скрити от стената на плътта. Всичко било толкова странно и необичайно и той започнал да се страхува.

Затова се наложило да му бъде дадена нова храна която би могла да помогне на духа му да победи силно индивидуализираните частици на плътта (както е обяснено в Космогонията на Розенкройцерите в главата за Асимилирани/храносмилане), да подкрепят духа в борбата му със света и да го стимулират за себе-утвърждаване.

Както нашите видими тела съставени от химически компоненти могат да съществуват и да се развиват само чрез храна съставена от химически компоненти, така също наложително е дух да действа и да подпомага духа срещу тежкото натрупване на протеини и да го стимулира.

Появяването на човеците от потопената в потоп Атлантида, освобождението им от абсолютния контрол на видими свръх-човешки опекуни и пазители, поставянето на хората под действието на закона на причинно-следствената връзка и на природните закони, и придобивката ВИНО, всичко това е описано в историите за Ной и Мойсей, които са различни версии на едно и също събитие.

И двамата, и Ной и Мойсей, са водили хората които са ги следвали през вода. Мойсей е призовавал небесата и земята за свидетели за това, че той е положил пред тях благослов и проклятие, увещавал ги е да изберат доброто или да поемат последствията от своите действия, след това ги изоставя.

Феноменът небесна дъга се получава когато слънцето е ниско до хоризонта, колкото по-близо е толкова по-добре; също така ясна атмосфера и един тъмен дъждовен облак в противоположната част на небето. Когато при тези условия един наблюдател застане с гръб към слънцето, той може да види слънчевите лъчи пречупени през дъждовните капки като дъга. По времето на ранна Атлантида, когато не е имало дъжд, такъв какъвто има сега и атмосферата е била топла влажна мъгла през която слънцето изглеждало като запалена улична лампа в мъглив ден, явлението небесна дъга е било невъзможно. Не е могло да се появи докато влагата не се е била кондензирала до дъжд, изпълнил водните басейни на земята и оставил атмосферата ясна, както е описано в историята на Ной, което насочва към закона за редуващите се цикли, според който се сменят денят с нощта, лятото със зимата, в непроменящ се постоянен порядък, и на който закон човек е подчинен в сегашната Епоха.

Ной е направил виното и с виното е дал дух който да стимулира човек Така екипиран със сложно устроено съставно тяло, многообразна храна подходяща за него и божествени закони които да го ръководят, човешкият род е бил оставен сам на себе си в битката на живота.

IV  ГЛАВА

Тайнството на Светото Причастие – Част II

‘’За Мое възпоменание’’

‘’Защото аз от Господа приех това което ви предадох – че Господ Исус през нощта когато бе предаден, взе хляб

И като благодари, разчупи и рече: Това е моето тяло което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание.

Така взе и чашата след вечерята и рече: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.

Затова всеки, който яде тоя хляб и пие Господнята чаша без да го почита, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

Но човек да изпитва себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

Защото, който яде и пие, без да Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си.

По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.’’

В цитирания по-горе откъс има скрит дълбок езотеричен смисъл, който е отчасти неясен в английския превод, нов германския, латинския и гръцкия, изучаващият все пак получава загатване за това какво наистина е имал пред вид Спасителят чрез тази последна заповед към своите ученици. Преди да започнем да разглеждаме тази част от темата ни, нека първо да вземем под внимание думите: ‘’за Мае възпоменание’’. След това, може би, ще сме в състояние по-добре да разберем какво се има пред вид с ‘’чашата’’ и ‘’хляба’’.

Да предположим, че един човек от далечна страна идва при нас и пътува от град на град. Навсякъде той ще види малки общности от хора събрани около трапезата на Господ да изпълняват Този най-съкровен от всички християнски обряди (има се пред вид поемане на причастие) и ако той попита защо се прави, ще му се отговори че те правят това в памет на Един който живя живот по-свят от всички на Тази земя; Един който беше милостив и олицетворяваше любовта; Един който служеше на всички без значение какво губи или печели от това за себе си. Ако този пътешественик след това сравни поведението на тези религиозни общности в неделя при изпълнението на Този обряд, с техния ежедневен живот през останалите дни на седмицата, какво ще види?

Всеки един от нас води борба за съществуване. Под ударите на закона на нуждата ние забравяме любовта, която би трябвало да е ръководен фактор в Християнския живот. Всеки е готов да се изправи срещу брата си. Всеки се бори за позиция и  богатство, и власт която следва от тези атрибути. В понеделник забравяме какво сме си спомняли с благоговение в неделя. Ние, също така, правим разлика между хляба и виното които поемаме на така наречената ‘’Господня трапеза’’ (има се пред вид неделната църковна служба в Католически Храм, при която се поема причастие – парченце хляб и гроздов сок, обикновено) и храната която консумираме през времето между неделните служби. Но в Светото Писание никъде не се споменава за такова разграничаване, всеки може да се увери в това, дори в английската версия ако се абстрахира от редовете отпечатани в курсив, които са вмъкнати от преводачите за да пояснят смисъла на текста. Точно обратното, казва ни се, че каквото и да ядем и пие или каквото и да правим, всичко трябва да е за прослава на Бог. Всяко наше деяние трябва да е молитва. От немай-къде казаната благодарствена молитва преди хранена всъщност е богохулство, а безмълвната мисъл на благодарност към Дарителя на насъщния хляб е далеч по-добрия вариант. Ако мислим за това, че всяка храна е била извлечена от субстанцията на земята, която е тялото на обитаващия вътре в нея Христов Дух, ние ще разберем докрай как това тяло всеки ден се разчупва за нас и ние ще сме благодарни за милостта на любовта която го е подтикнала да даде Себе си на нас; защото също така трябва да помним, че няма миг, денем или нощем, през който Той да не страда поради оковите на земята. И така, когато ядем и сме наясно с истината, ние осъзнаваме смъртта на нашия Господ чийто дух страда и се измъчва очаквайки деня на освобождението, когато няма да има нужда от такава плътна материална среда за нас, от каквато сега се нуждаем.

Но има и друга, по-прекрасна и велика мистерия скрита в тези думи на Христос. Рихард Вагнер, с рядката интуиция на майстор музикант, е почувствал Тази идея когато е размишлявал при (Zurich Sea) Цюрихското езеро на Разпети петък, тогава в главата му пробляснала следната мисъл: ‘’Каква връзка има между смъртта на Спасителя и милионите семенца поникващи от земята по това време на годината?’’. Ако медитираме върху този живот който се излива и разстила всяка година през пролетта, го виждаме като нещо гигантско и изпълнено с благоговение; вълна от живот който, в рамките на кратък период от време, трансформира земното полукълбо от замръзнала смърт в бушуващ живот; и животът който се разпространява в напъпили милиони и милиони растения е животът на Духа на Земята.

От него са и хляба и гроздето. Те са тялото и кръвта на затворения Дух на Земята, дадени са да поддържат човешкия род през настоящия етап на еволюцията. Ние на приемаме твърденията на някои хора които вярват, че светът им дължи живота без значение дали те полагат някакви усилия и без материална отговорност от тяхна страна и ние безусловно настояваме, че съществува духовна отговорност, що се отнася до хляба и виното дадени на Господнята Вечеря; те трябва да се поемат като безценни, с почитание, ако не – ще ни донесат болката на лошо здраве и дори смърт. От гледна точка на обикновен прочит на Библията, това изглежда пресилено, но ако вземем под внимание езотеричния смисъл, проучим други преводи на Библията и ако вземем под внимание съвременните условия в света ще установим, че всъщност съвсем не е толкова пресилено.

Като начало трябва да се върнем към времената когато човек е живял под опеката на ангелите, несъзнателно изграждайки тялото, което използва сега. Това ставоло през древната Лемурия. Необходим бил мозък за създаването и развитието на мисъл и ларинкс за словесното изразяване на тази мисъл. Поради това, половината от силата за създаване на потомство или ново тяло, творческата сила, е била обърната нагоре и използвана от човек за формиране на тези органи. По този начин човек е станал едно-полов (защото му е останала само половината от силата за размножаване) и се наложило да търси друг човек когато трябвало да се създава ново тяло което да служи като инструмент в една по-висока фаза от еволюцията.

Докато любовният акт е бил консумиран под мъдрото ръководство на ангелите, човек е съществувал без страдание, болка и смърт. Но когато, подтикнат от Луциферовите Духове той ял от Дървото на Познанието и започнал да размножава рода без да се съобразява с действието на междупланетните силови линии, той е нарушил закона и телата които е започнал да създава кристализирали (втвърдили си) в много по-голяма степен, излишно много и станали подлежащи на смърт. Така на него му се налагало да създава нови тела по-често тъй като времето на живот в тях се скъсило. Божествените хранители на творческата сила го свалили от градината на любовта в дивата пустош на земята и той станал отговорен за своите действия под действието на космическия закон който управлява вселената. И така, векове наред той се мъчи и се бори, стремейки се да постигне своето спасение, и земята съответно кристализирала все повече и повече.

Божествени йерархии, включително Христовият Дух, са работили върху земята отвън както груповите духове покровителстват и ръководят животните сега; но както Павел казва, никой не е можел да бъде оправдан пред закона, защото всички били грешни според закона, и всички трябва да умрат. В Стария Завет няма надежда, освен предсказанието за един който трябва да дойде и да възстанови правилния ред. Затова Йоан ни казва, че закона бил даден от Мойсей, а милостта ни е дадена от Господ Исус Христос.

Но какво е това милост? Може ли милостта да действа против закона или изцяло да го анулира и отмени? Със сигурност, не. Законите на Бог са непроменими и неотменими, в противен случай универсът би станал хаос. Законът за гравитацията държи къщите ни неподвижни и на едно и също място, така че сме сигурни че винаги ще се завърнем у дома си. По същия стабилен и неизменен начин всички обекти във вселената са подчинени на законите.

Както законът без любов породи живот на греха, така също и рожбата на закон, смекчен с любов, е милост. Да разгледаме конкретен пример от нашите социални взаимоотношения: ние имаме закони които налага определени наказания за определени прегрешения и когато законът е приложен ние наричаме това справедливост. Но продължителният опит показва, че справедливостта просто поражда в повече спор и конфликти. Криминалният престъпник, така наречен, остава престъпник и се втвърдява все повече под ударите на приложения закон, но когато по-мекият режим, прилаган понастоящем, дава възможност на човек който е извършил нарушение на закона да получи преустановяване на присъдата, тогава той е помилван и не е под ударите на закона. Така също привърженикът на Християнската Религия, който се старае да следва стъпките на Учителя, се освобождава от греха чрез милостта, ако е решил да изостави пътя на греха.

Грехът на нашите прадеди в древна Лемурия е бил, че те са разпръсквали семето си без да се съобразяват със закона и без любов. Но човекът християнин има привилегията да изкупи този грях чрез целомъдрен начин на живот в памет на Господ. Йоан казва: ‘’Семето му остава в него’’ и Това е скритият смисъл на хляба и виното. В английската версия на Библията четем: ‘’Това е чашата (купата) на Новия Завет’’, но в немската версия думата чаша е ‘’kelch‘’, а в латинската: ‘’calix‘’, и двете думи означават външната обвивка на семенника на едно цвете. В гръцката версия имаме още по-специфично значение, неразкрито при друго-езичните преводи, в думата ‘’poterion‘’, чието значение ще стане ясно когато вземем под внимание етимологията на думата ‘’pot’‘ (съд, гърне, тенджера, купа). Това веднага ни дава същата идея като chalice (чашка на цвят, но и потир на български) – вместилище, съд; а латинската дума ‘’potare‘’ (да пия) също показва, че ‘’чашата’’ е съд който може да съдържа течност. Нашите английски думи ‘’potent‘’ и ‘’impotent‘’ (същото на български) означават да притежаваш или да ти липсва полова потенция, допълнително показват значението или смисъла на гръцката дума, която предвещава еволюцията на човек в супер-човек.

Ние вече сме преминали през съществуване подобно на минерал, растение и животно преди да станем човек, какъвто сме сега, а пред нас лежи още по-стръмна еволюция, когато ние ще се доближаваме да Божественото все повече и повече. Лесно е да се допусне, че животинската ни страст ни ограничава и задържа по пътя на развитието и напредъка; низката природа винаги е признак не в полза на висшата духовност Ако не при всички хора, поне при тези които са почувствали духовен стремеж, се води тиха вътрешна война, и тя е толкова по-жестока, колкото е по-потисната. Гьоте, с художествения си глас, демонстрира това твърдение чрез думите на Фауст, стремящата се душа, който казва на своя приятел, по-голям материалист, Вагнер:

‘’Ти, чрез един единствен импулс обладан,

Все още не съзнаваш другото.

Две души, уви! обитават вътре в гърдите ми;

И се борят там за неразделимо господство.

Едната земна, със страстен стремеж,

Остава вярна на тялото и вкопчена в него;

Над мъглите да се издигне, другата се стреми,

Със свещена пламенност, в чистите сфери.’’

Знанието за това абсолютно задължително целомъдрие (освен когато е необходимо продължаване на рода) по пътя на тези които са духовно осъзнати, това е което е провокирало думите на Христос, а и апостол Павел е изказал една езотерична истина, че тези които са поели причастието без истински да водят праведен начин на живот, са си навлекли опасност от болест и смърт. Защото, под духовно ръководство, чистотата или светостта на живота може прекрасно да повдигне ученика, обаче липсата на целомъдрие има много по-силен ефект върху неговите тела, които са станали по-чувствителни, отколкото върху тези които все още са под закона и все още не са започнали да приемат милостта от чашата на Новия Завет.

V  ГЛАВА

Тайнството на Кръщението

След като сме изучили езотеричното значение на християнските празници, като Рождество Христово и Великден и след като сме научили какво представлява Непорочното Зачатие, може би е добре да обърнем внимание на дълбокия смисъл на тайнствата на църквата във всички християнски страни в които човек взима участие започвайки от люлката и завършвайки до гроба и които го съпровождат през всички важни моменти от неговото пътешествие – живот.

Веднага щом той е поел по пътя на живота, църквата го приема в лоното си използвайки ритуала Кръщаване, по време когато той още не носи отговорност за себе си; по-късно когато той до някъде се е осъзнал духовно, той ратифицира този договор и бива приет за Светото Причастие, при този ритуал се отчупва хляб и се отпива вино в памет на Основоположника на нашата вяра. След това, по житейския път се достига до тайнството Женитба; и накрая когато пътят е извървян и духът отново се отправя към Бог който го е създал, земното тяло се предава на пръстта, от където е произлязло, придружено от благословията на църквата.

През нашите протестантски времена духът на несъгласие е широко разпространен и сектанти навсякъде издигат глас в борба против арогантността на поповете, неодобряват и се противопоставят на ритуалите, смятайки ги за цирк и маскарад.

Поради тези умствена нагласа и поведение тези ритуали са придобили малко или никакво значение в обществения живот; породило се е разногласие дори и измежду църковните действащи лица и секта след секта се отделят от апостолическата конгрегация.

Въпреки всички протести, различните учения и тайнства на църквата са преди всичко, основни принципи в еволюцията, защото те съдържат етични принципи от най-възвишено естество; и дори учени материалисти са признали, че докато себе-съхранението довежда до ‘’оцеляването на най-приспособимите’’ в животинския свят и поради това е основа на еволюцията на животните, себе-жертвата е подтикващият принцип на човешкия напредък. Ако такова е положението сред обикновените смъртни, може да допуснем, че важи в много по-голяма степен за Божествения Творец на нашето съществувание.

При животните това може да е нормално, но ние признаваме и зачитаме правото на слабия да търси помощ от силния. Пеперудата снася яйцата си върху обратната страна на един лист и си отива без да полага по-нататък грижи за своето потомство. При бозайниците майчинският инстинкт е силно развит и наблюдаваме как лъвицата се грижи за своите лъвчета и е готова да ги брани с цената на собствения си живот; но преди да се достигне до човешкото царство бащата не е ангажиран напълно с отговорността на родител. При примитивните племена грижата за малките практически се прекратява с достигането на физическата способност те сами да се грижат за себе си, но колкото по-нагоре напредваме в цивилизацията толкова по-дълго време децата и младежите получават грижи от своите родители и колкото повече се набляга на обучението на ума, така че когато се достигне зрялост, битката в живота се води повече от позицията на ума отколкото от позицията на физиката; защото колкото повече напредваме по пътя на развитието, толкова по-категорично ще се изразява мощта на ума над материята. Колкото повече се удължава времето на родителската саможертва, толкова по-нежна става расата, но това което губим като материална сила, ние го получаваме като духовна способност за възприемане.

С растежа и развитието на тази способност все по-силен става гласът на духа, затворен в това земно тяло, изискващ разбиране на духовната страна на еволюцията. Wallace и Darwin, Hoxley и Spenser, показаха как се осъществява еволюцията на формата в природата; Earnest Haeckel се опита да разреши загадката на вселената, но нито един от тях не успя задоволително да обясни отсъствието на Божествения Автор на това което ни заобикаля. Великата богиня, Естественият Подбор, бива изоставяна от своите привърженици, един след друг те се отказват от нея с течение на годините. Дори Haeckel, заклетият материалист, през последните си години показа едно почти истерично желание да намери място на Бог в своята система и ще дойде денят, в не много далечно бъдеще, когато науката ще стане толкова религиозна колкото е самата религия. Църквата от друга страна, въпреки че все още е изключително консервативна, бавно но несъмнено изоставя своя автократичен консерватизъм и се доближава до научните открития в своите разяснения. И така, след време, ние ще сме свидетели на съюза между религията и науката както е съществувал в древните мистерийни храмове и когато този етап е достигнат доктрините и тайнствата на църквата ще се разкрият като базирани върху неизменяеми космически закони които са не по-малко важни от закона за гравитацията който поддържа движението на планетите около слънцето. Както точките на пролетното и есенното равноденствие и лятното и зимното слънце-стоене са точки на инверсия в цикличния път на планетата, отбелязвани с празници като Рождество Христово и Великден, така раждане на физическия свят, приемане в църквата, сключване на брак и накрая напускането на физическия живот, са точки в цикличния път на човешкия дух около централния му източник – Бог, които се отбелязват от тайнствата на кръщаването, причастието, женитбата и последната благословия.

Да разгледаме обряда кръщаване. Много се говори от сектантите против практиката да се води кърмаче в църквата и да му се предписва принадлежност към тази църква. Аргументите относно напръскването срещу потапянето са предизвикали разкол между църквите. Ако искаме да получим истинна представа за кръщаването,да се върнем назад до ранната история на човешката раса както е записано в Паметта на Природата. Всичко което някога се е случило е неизлечимо отпечатано в етера, както една картина се отпечатва на филмова лента и може да бъде възпроизведена във всеки един момент от време. Картините в Паметта на Природата могат да бъдат наблюдавани от способен ясновидец дори и след като са минали милиони години откакто записаните сцени са били изиграни в живота. Ако вземем под внимание този траен запис, прави впечатление че е имало период от време когато това което сега е нашата земя се е появило от хаоса, тъмна и неоформена, както пише в Библията. Токовете генерирани в тази мъглива маса от духовни същности, са породили горещина и масивното тяло се е запалило тогава когато ни е казано, че Бог е казал: ‘’Нека да бъде светлина’’. Горещината на огнената маса и заобикалящото я студено пространство са образували влага; огнената мъгла станала заобиколена от вода която се е нагряла до кипене и вследствие на това била излъчена пара в атмосферата; така ‘’Бог разделил водите… от води--- плътната вода, която е била най-близо до огнената мъгла, от парата, която е бъдеща вода, както се твърди в Библията.

Когато вода, която съдържа утайки, се загрява до кипене отново и отново, тя се утаява до кора и по подобен начин водата обгръщаща нашата планета накрая образувала кора около огнената сърцевина. По-нататък Библията ни дава информацията, че мъглата се е издигнала над твърдта и можем ясно да си представим как влагата постепенно се е изпарявала от нашата планета през тези отдавнашни времена.

Древните митове сега обикновено се окачествяват като суеверия, но всъщност всеки от тях съдържа голяма духовна истина изразена в картинни символи. Тези фантастични приказки са били дадени на невръстното човечество като нравствени уроци, които неговият новороден интелект още не е бил в състояние да възприеме по друг начин. Хората са били поучавани чрез митове – както ние обучаваме нашите деца с картинни книжки и приказки--- уроци отвъд тяхната способност за възприемане.

Една от най-хубавите народни приказки е ‘’Пръстенът на Нибелунгите’’, която разказва за чудесно съкровище скрито сред водите на Рейн. То било буца от самородно злато, било е върху висока скала и е осветявало водната повърхност където кат о на сцена нимфи са се забавлявали във луди танци привличайки невинни простодушни души. Но един от Нибелунгите, който бил достатъчно алчен, откраднал съкровището, изнесъл го от водата и избягал. Обаче, за него е било невъзможно да го оформи докато не дал лъжлива клетва в любов. След това, той направил от златото пръстен, който му дал власт над всички съкровища по света, но едновременно с това започнал да поражда препирни, борби и конфликти. Заради него приятел предавал приятеля си, брат заколвал брата си и навсякъде той предизвиквал гнет, потисничество, страдание, грях и смърт докато накрая не е бил превърнат обратно във воден елемент и земята не била погълната от пламъци. Но по-късно, като феникс от пепелта изникнали нови небеса и нова земя, където справедливостта била възстановена.

Тази стара приказка ни дава прекрасна картина на човешката еволюция. Името Нибелунги произхожда от немските думи: niebel (което означава мъгла) и ungen (което означава деца). Следователно, думата Niebelungen означава деца на мъглата и ни насочва назад към времето когато човечеството живеело в мъгливата атмосфера обгръщаща нашата земя през епохата от своето развитие за която споменахме. Там невръстното човечество живеело в братство, невинно и непознаващо злото, като едно бебе, и просветлено от Всеобщия(Универсалния – Дух на универса, вселената), символизиран от рейнското злато, което разпръсквало светлината си над водните нимфи от нашата приказка. Но след време земята започнала да се охлажда все повече и повече; мъглата се кондензирала и вода запълнила низините върху повърхността на земята; атмосферата се прояснила; очите на човек се отворили и той видял себе си като отделен Его. Тогава Всеобщият Дух на любов и единство бил заменен с егоизъм и само влюбеност.

Това е било отвличането на рейнското злато и страдание, вражда, коварство и убийства заели мястото на детската невинност и любов измежду хората в това първобитно общество, където те много отдавна живеели в онази влажна атмосфера. Постепенно тази тенденция ставала все по-отчетлива и проклятието на себелюбието ставало все по-ясно забележимо. ‘’Нехуманното отношение на човек към човек’’ виси като погребална плащеница върху земята и задължително неизбежно оказва разрушително влияние върху съществуващите условия на живот. Цялото творение страда очаквайки деня на спасението и Западната Религия дава основния принцип за начина на спасение като ни увещава да обичаме ближния си както обичаме себе си; защото тогава егоизмът ще бъде заменен с братство и любов.

Затова, когато човек бива приобщен към църквата, която е духовна институция където любов и братство са същността на дейността и’, подходящо е да го потопи под водата на кръщаването като символ на чудесните условия на детска невинност и любов, преобладаващи сред хората живели в мъглата на този отдавна отминал период. Тогава очите на невръстния човек още не били отворени за материалните преимущества на Този свят. Малкото дете, въведено в църквата, още не се е сблъсквало с уловките и изкушенията на живота и други се нагърбват с грижата да го водят към безгрешен живот давайки най-доброто от себе си, защото от времето на Потопа опитът ни е научил, че широкият и отъпкан път на света е покрит с болка, страдание и разочарование; и че само ако следваме стръмния и тесен път може да избегнем смъртта и да встъпим във вечността.

И така, виждаме че има чудесно, мистично значение на кръщението; че то служи да ни напомня благослова даден на тези които участват в братството където себелюбието е загърбено и където служене на другите е основен принцип и движеща сила на действието. Докато сме на света, такъв човек е най-великия който най-успешно може да надрасне другите. В църквата имаме Христовата дефиниция: ‘’Той който е най-велик сред вас, нека да бъде слуга над всички’’

VI  ГЛАВА

Тайнството на Женитбата

Ако се абстрахираме от несъществените детайли, ортодоксалната Християнска религия може да се резюмира до следното:

Първо, съблазнени от дявола, нашите първи родители са сторили грях и са били лишени от предишното им състояние на блаженство, принудени били да се подчиняват на закон, станали обект на смъртта и не са имали възможност да я избегнат със собствени усилия.

Второ, Бог толкова много е обичал света, че е дал Христос, Неговият единороден Син за тяхното спасение и за да сътвори Царството Небесно. Така смъртта мнай-накрая ще бъде заменена с безсмъртие.

Това просто верую провокира усмивки у атеистите и у интелектуалците, които са изучили трансцедентната философия с тънкостите и’ от логика и аргументи; и дори и у някои които изучават Учението на Западната Мъдрост.

Едно такова становище и отношение е всъщност добро. Предполага се, че ни е известно че божествените покровители на човечеството не биха позволили на милиони хора да бъдат заблуждавани в течение на векове. Ако се отстранят много разясняващи подробности и детайлни описания от Учението на Западната Мъдрост, когато се разгледа същността, ще се открие, че то е в абсолютно съгласие с ортодоксалното Християнско учение.

Имало е времена когато човешкият род е живял без грях; когато страдание, болка и смърт са били непознати. Нито пък съблазнителят на душата от Християнството е мит защото Луциферовите Духове със сигурност може да се каже, че са били паднали Ангели и в резултат на съблазняването на човека, съзнанието му се фокусирало в материалната страна на съществуването където той е подвластен на остаряване и смърт. Също така, наистина мисията на Христос е да помогне на човешкия род, повдигайки хората на по-високо етерно ниво където повече няма да е необходимо разделянето от телата-носители които са се втвърдили твърде много, за да бъдат освободени. Защото наистина, това е едно ‘’тяло на смъртта’’, в което само една малка част от изграждащия материал е истински жива, защото част от обема му е хранителна материя която още не е асимилирана, а друга голяма част е на път да бъде изхвърлена от организма и само между тези два полюса може да се открие материал който е оживен от духа.

В други глави сме разглеждали тайнствата на кръщението и причастието, тайнства които се отнасят конкретно до духа. Сега ще се стремим да разберем по-дълбокия смисъл на тайнството на женитбата, което се отнася конкретно до тялото. Както и при другите тайнства, установената традиция на брачния съюз е имала своето начало, но също така ще има и своя край. Началото е описано от Христос когато Той казва:

‘’А Той в отговор каза: не сте ли чели, че Онзи който ги е сътворил, ги е сътворил отначало мъжко и женско и е казал: ‘’Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.

Така че те не са вече двама, а една плът. И тъй онова което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.’’ Матей 19:4-6

Той, също така, е отбелязал края на брачния съюз, когато е казал:

‘’Защото във възкресението те нито се женят нито се омъжват, а са като (Божии) ангели на небето.’’ Матей 22:30

В тази светлина, логиката на учението е ясна, защото женитбата е станала необходимост за да може раждането да достави нови инструменти които да заменят тези, които са били унищожени от смъртта; а когато някога смъртта ще бъде заменена от безсмъртие и няма да има нужда от създаване на инструменти, женитбата също ще бъде ненужна.

Науката с достойно за възхищение усърдие се стреми да разгадае тайната на зачатието и предлага информация за това как зародишът се загнездва в стената на матката; как яйцеклетката се създава в тъмната глъбина, как изплува от там и навлиза във фалопиевата тръба; как бива проникната от мъжкия сперматозоид с което се завършва създаването на сърцевината на ядрото на човешкото тяло. И така, ние би трябвало да наблюдаваме ‘’създаването и началото на живота!’’. Но животът няма нито начало нито край и това, което науката погрешно допуска за изникване на живот, в действителност е източник на смърт, защото всичко което произлиза от утробата е предопределено да стигне до гроба, рано или късно. Празненството женитба, което е подготовка за раждане, в същото време подхранва невидимите челюсти на смъртта и докато женитбата е необходимост за продължаване на рода и раждане, разрушение и смърт ще трябва неминуемо да последват. Затова от първостепенно значение е да се познава историята на женитбата, прилежащите закони и институции, продължителността на тази установена традиция и как тя може да бъде надживяна.

Когато сме придобили виталното си тяло през Хиперборея, слънцето луната и земята все още са били едно цяло, а соларно-лунарните сили са прониквали всяко същество в еднаква степен, така че всички са били в състояние да продължават рода си посредством издънки (пъпки) и спори, както правят нашите растения в днешно време.Усилията на виталното тяло да омекоти плътния носител и да го поддържа жив тогава не са били затруднени и тези първични подобни на растения тела живеели в продължение на векове. Но тогава човек е бил в безсъзнание и неподвижен като растение; той не упражнявал никакво усилие. Добавянето на тяло на желанията отключило инициатива и желание за действие, а като резултат от борбата между виталното тяло, което гради, и тялото на желанията, което руши плътното тяло, се появило съзнанието.

И така, било само въпрос на време кога ще се случи разрушението, особено когато конструктивната енергия на виталното тяло била също така по необходимост разделена, едната част или единия полюс били използвани за жизнените функции на тялото, а другата за да замени носителя загубен при смъртта. Но както двата полюса на един магнит или едно динамо са съставна част на действието му, така и две еднополови същества станали необходими за възпроизводство; така женитбата и раждането станали необходимост за да компенсират смъртта. Затова, смъртта е цената която плащаме за съзнанието в настоящия свят; женитбата и повтарящите се раждания са нашето оръжие срещу смъртта докато нашата структура не се промени и ние станем като ангели.

Моля, обърнете внимание, не се твърди че ние ще станем ангели, а че ние ще станем като ангели. Защото ангелите са човечеството на Лунния Период; те принадлежат към напълно различен поток на еволюция, така различни са от нас както човешките духове се различават от съвременните животни. Павел, в своите писма до Евреите казва, че човек е бил сътворен малко по-ниско от ангелите; той се е спуснал по-ниско в скалата на материята през Земния Период, докато ангелите никога не са обитавали глобус по-плътен от етера. Точно тази субстанция е средство на всички жизнени сили и когато човек някога ще е станал като ангел и ще се е научил да строи тялото си от етер, естествено тогава няма да има смърт и необходимост от женитба за осъществяване на раждане.

Но ако погледнем на женитбата от друга гледна точка, по-скоро като на съюз от души отколкото като единение на полове, ние се докосваме до прекрасната мистерия на Любовта. Единението на половете може да служи на размножаването на расата, разбира се, но истинската любов е общност на души, също така, което е по-ценно от секса. Тогава, тези които наистина са в състояние да се срещнат на възвишеното ниво на духовното единение, с радост отдават своите тела като жива жертва на олтара на Любовта към Неродения за да поканят един чакащ дух в непорочно заченато тяло. И така, човечеството може да бъде спасено от господството на смъртта.

Това е очевидно, ако имаме пред вид внимателните действия на виталното тяло в противоположност на пристъпите на ярост на тялото на желанията, тогава когато, както се казва, човек е ‘’загубил контрол’’ над себе си. При такива условия мускулите се напрягат и нервната енергия ескалира до самоубийствено ниво, така че след такава криза тялото понякога може да бъде омаломощено в продължение на седмици. И най-тежката работа не може да предизвика такава умора и отпадналост както един пристъп на ярост; подобно, едно дете заченато в страст под кристализиращото влияние на природата на желанията, естествено е с кратък живот и факт достоен за съжаление е, че продължителността на живота в днешно време е погрешно употребяван израз, би трябвало да се казва краткотрайност на съществуването предвид ужасяващата детска смъртност.

Изграждащите функции на виталното тяло, което е носителят на любовта, не се забелязват лесно, но наблюденията доказват, че добротата и удовлетворението от живота го удължават което важи за всеки който е култивирал тези качества и може с достатъчно основание да се твърди, че дете което е заченато в условия на хармония и любов ще има шанс за по-добър живот, отколкото дете заченато в условия на жестокост, пиянство и страст.

Според Битие, казано е на жената: ‘’С болка ще раждаш деца’’ и винаги за коментаторите на Библията е било неразрешима загадка – каква логическа връзка може да има между яденето на плод и родилните болки. Но когато свържем написаното в Библията с акта на размножаване, лесно се възприема връзката. Докато по-грубата майка от негърски или индиански произход (книгата е писана в началото на миналия век) може да роди детето си и скоро след това да продължи полската си работа, бялата жена от западната полусфера, е много по-чувствителна и със силно напрегната нервна система, с всяка изминала година за нея става все по-трудно да премине през изпитанието на майчинството, въпреки че е подкрепяна от най-добрата и напреднала научна помощ.

Причини за това има много: Н първо място, докато ние сме изключително внимателни при селекционирането на нашите коне и добитък с които си изкарваме хляба, докато ние сме настойчиви при подбора на добро родословие при животните с цел да постигнем най-добрата порода домашни животни във фермите си, ние не се грижим по съшия начин за избора на баща и майка за нашите деца. Създаваме семейство       и естествено съжаляваме след това, подпомагани от закона, който ни улеснява да встъпваме и напускаме свещения брачен съюз. Думите произнесени от свещеника или съдията се приемат като позволение за задоволяване на собственото ни желание неограничен брой пъти, весе едно че който и да е закон сътворен от човек може да позволи отменянето на Божи закон. Докато животните се съвокупяват само през определено време от годината и майката се оставя необезпокоявана през периода на бременността, това не важи за човешката раса.

В светлината на тези факти не трябва да ни учудва този страх от майчинството и не е ли време да потърсим лек посредством по-нормални и по-разумни отношения между свързаните в брак родители? Астрологията ще разкрие темперамента и тенденциите на развитие на всеки човешки индивид; тя ще позволи двама души да съчетаят своите характери по такъв начин, че да живеят живота си в любов и тя ще покаже периодите когато между-планетните силови линии са в най-голяма степен съдействащи за безболезнено раждане. И така, тя ще ни даде възможност да се радваме на цветовете на природата, деца на любовта, способни да живеят дълго и добро здраве.Накрая, ще дойде денят когато тези тела ще бъдат направени така перфектно в свята етерна чистота, че ще могат да съществуват през цялата идваща Епоха и така ще направят женитбата излишна.

Но ако сега можем да обичаме, когато се гледаме един друг през ‘’тъмно стъкло’’, през маската на личността и през булото на неразбирането, може да бъдем сигурни, че любовта на душа към душа, изчистена от страст в огъня на страданието, ще бъде най-блестящия и скъпоценен камък в небесния свят, както неговата сянка е тук на земята.

VII  ГЛАВА

Непростимият грях и Изгубени Души

Някои от нашите ученици разискваха въпроса за непростимия грях и понеже този въпрос има определена връзка с въпроса за женитбата, единият бидейки светотарство, а другият тайнство, би било добре да изясним тази материя от различна от предишните ни публикации гледна точка.

Първо, нека да разберем какво се има пред вид като понятие тайнство и защо обрядите или церемониите кръщение, причастие, женитба и последната ункция уместно са наречени така; тогава ще сме в състояние да разберем какво е светотарство и защо не може да бъде простено.

 Розенкройцерите учат, само малко по-детайлно, същата доктрина която проповядва  Павел в 15 глава на 1 Коринтяни, започвайки в 35 стих, че в добавка към тялото от плът и кръв ние имаме едно душевно тяло soma psuchicon (погрешно преведено ‘’natural’’ тяло, в английския превод на Библията) и едно духовно тяло; че всяко от тези тела е израснало от различен семенен атом и че има три степени на развитие на Адам, или човек. Първият Адам е бил омесен от пръста и е бил без жив живот. Към втория Адам е била добавена душа и така той е имал живот вътре в него, една подкваса за да повдигне буцата пръст към Бог. Когато потенциалът от екстрактираната (извлечената) от физическото тяло душа се повдигне до духовно ниво, последният Адам ще стане даряващ живот дух, способен да предава жизненият импулс на другите директно  или непосредствено както пламъкът на една свещ може да се предава на много други свещи без да затихва силата на първоначалната светлина.

Междувременно зародишът на нашето сегашно тяло трябва да бъде поставян в плодородна почва за да израсне удачен носител и за да се осъществи тази цел са били предоставени органи за размножаване от самото начало. В Битие 1:27 се твърди, че Елохим ги създал мъж и жена. Староеврейските думи са: ‘’sacre va n’cabah . Това са имена на полови органи. Буквално преведено: sacr означава ‘’вместилище на зародиша’’. И така, женитбата е sacr-ment (преведена на български език е ‘’тайнство’’), защото осигурява трансмисията на физическия семенен атом от бащата към майката и служи за запазване на расата от унищожаващата смърт. Кръщаването като sacr-ment (тайнство) означава зародишен стремеж на душата към духовно извисен живот Светото Причастие, при което вкусваме хляб (направен от семе на целомъдрени растения) и вино (чашата, символизираща без-страстната семенна чашка на растението), насочва към идваща епоха, една епоха през която няма да бъде необходимо да се прехвърля семето през бащата към майката, но когато ние ще можем да даряваме директно космически живот и така да сме победили смъртта. И накрая, върховната ункция е sacrment която отбелязва скъсването на сребърната нишка и отделянето на сакралния зародиш, освобождавайки го докато отново бъде посаден в друга n’cabah или майка.

Тъй като семето и яйцеклетката са коренът и основата за размножаването и развитието на расата, лесно е да се разбере, че никой грях не може да бъде по-тежък от греха който се извършва при злоупотреба с творческата или създаващата функция, защото при това sacr-ilege (светотарство на български език) ние преустановяваме бъдещите генерации и нарушаваме закона на Светия Дух, Йехова, който е господар (Господ) на лунарните сили. Неговите ангели оповестяват раждане, както в случаите на Исак, Йоан Кръстител и така и на Исус. Когато той е искал да възнагради най-верните си последователи, той обещавал да направи семето им толкова многобройно както е пясъкът на морския бряг. Той, също така, наложил най-тежко наказание на содомитите които извършили светотарство като не насочвали семето в правилна посока. Той дори прехвърля греховете на бащите върху синовете им до трета и четвърта генерация, защото под неговото управление Законът е върховен господар. Човек все още не е еволюирал до нивото, когато може да реагира на любов. Той изисква от неговите врагове око за око, със същата сила с която човек наказва другите, бива наказван и той самия.

Въпреки, че това изглежда много жестоко за нас, които с всеки следващ ден развиваме все повече и повече качествата любов и милосърдие, трябва да помним че това отсъждане на заслужено наказание и възмездие се отнася изключително само до физическото тяло, което се подчинява на законите на Природата точно така, както другите обекти от химически елементи във вселената. Когато злоупотребата е нарушила действието му, то не е в състояние да изпълнява предназначението си и да отговаря на изискванията ни по никакъв начин, точно както се случва с всяка машина която сме направили от материята около нас. Не може по магически начин да се създаде силно дете със здраво тяло, ако е заченато от родители които са нарушили всемирните закони със своята злоупотреба на силата за създаване; затова този грях не може да бъде простен и трябва да се изкупи; но когато време и грижа са възстановили нужната сила и енергия, тялото отново ще изпълнява своите функции по нормален здравословен начин.

И така, разбираме, че под действието на закона няма милост, защото милостта се диктува от любов. Затова, напълно в съзвучие с космическия ред Христос, Господът на Любовта, каза че деянията на хората против него ще бъдат простени, тъй като любовта е бъдещият действащ принцип в Неговото Царство; но всичко което е било извършено против закона на Йехова трябва да получи заслуженото си наказание. Колкото и голяма да бъде благодарността ни за славната религия която Той ни даде, пак няма да е достатъчна, особено ако я сравним с религиите, под чието влияние сега се мъчат хората, които са по-назад в развитието си. Вземете Будизма, например, въпреки че техният учител е бил велик и възвишен, той е изпитал само страдание, една постоянна борба срещу всемирните закони. Той се е мъчил да учи последователите си да надмогват това състояние чрез пълно подчинение, все едно така ние да можем да надвием над електричеството и другите природни явления. Будизмът признава само студения и безмилостен закон; от друга страна, ние от Западния Свят имаме пред очите си, от люлката до гроба, красивата представа за Един който казва: ‘’Елате при мен всички отрудени и измъчени и аз ще ви дам отдих и покой’’.

Но може би ще възникне въпросът: ‘’Ами изгубените души, те също ли са илюзия на въображението?’’. На този въпрос може да се отговори с ‘’да’’, но е необходимо известно уточнение. Най-добре ще разберем това, ако се върнем назад в историята на човешкия род и разгледаме какво се е случило с някои които са прегрешили, защото те ще ни дадат пример за това какво може да се случи. За да определим точно за какво става въпрос ще си преповторим част от Учението на Розенкройцерите относно произхода на земята и човека върху нея. Три основни велики етапа на развитие са предшествали настоящия Земен Период. Отецът е най-високо посветеният от Сатурновия Период, намира се в Спиритуалното (Духовното) Слънце. Синът, космическият Христос, е най-високо посветеният от Слънчевия Период обитаващ Централното Слънце и управляващ планетите в орбитите им посредством лъч от Себе си, който става вътре-обитаващ (или вътре-живеещ) дух на всяка планета когато тя узрее достатъчно за да съдържа такава велика интелигенция. Йехова, Светият Дух, е най-високо посветеният на Лунния Период и е обитаващ физическото видимото слънце. Той е господар на много различни луни изхвърлени от планетите с цел да се осигури по-строга дисциплина под действието на по-суров закон за съществата които са отпаднали назад в хода на еволюцията за да се осъзнаят и да бъдат подтикнати в правилната посока, ако това е възможно.

Ако изследваме космическото пространство ще открием, че някои от планетите имат по няколко луни, а други нямат; но понеже има изоставащи и понеже луните са необходими за да помогнат на тези изоставащи да си възвърнат позицията в еволюционната спирала, ако е възможно, може да бъдем сигурни, че тези планети които сега нямат луни, са имали такива в миналото. Тези Велики Същества, за които в Космогонията на Розенкройцерите са дадени наименованията ‘’Богове на Венера’’ и ‘’Богове на Меркурий’’, са били всъщност изоставащи от тези планети. В далечното тъмно минало те са обитавали луни които са кръжали около своите планети и са успели да ликвидират до голяма степен изоставането си под дисциплиниращите условия наложени там. По-късно те са получили възможността да служат на човечеството на нашата планета и чрез тази служба да си осигурят връщането на родната си планета от където са били изхвърлени. Те са били изгубени под действието на закона, но спасени чрез любов; и така следва заключението, че възможността за служене на други същества които също могат да станат ‘’изгубени’’,  може да допринесе за поправяне на миналото.

Тъй като ученикът може да е любопитен да узнае какво става с тези луни върху които живеят временно същества, можем да кажем че слънчевата система трябва да се разглежда като тяло на Велик Дух когото наричаме Бог, а както всяко ново-образувание причинено от абнормален процес в нашето тяло ни причинява болка, също така такова кристализиране(втвърдяване) като луните, е източник на дискомфорт за Великото Същество.

Освен това, както нашият организъм се старае да елиминира такива абнормалности като туморите, така и космосът се старае да унищожи луните които са изпълнили предназначението си.

Докато съществата които са били изхвърлени на една луна се намират там, Планетарният Дух на първичната планета поради грижата се за тези същества поддържа луната в нейната орбита и неговата любов към тях наричаме Закон на Привличане (или гравитация), но когато те са се завърнали върху родната планета, Планетарният Дух не се нуждае повече от тяхното предишно подобно на камък обиталище. Тогава орбитата на напуснатата луна се разширява, тя започва да се разрушава и накрая се изхвърля в междузвездното пространство. Астероидите са останки от луни които някога са кръжали около Венера и Меркурий. Има и други мними (привидни) луни и лунарни фрагменти в нашата слънчева система, но те не са предмет на Космогонията на Розенкройцерите, тъй като те са извън полето на еволюцията.

VIII  ГЛАВА

Непорочното зачатие

Периодичните приливи и отливи на материални и духовни сили, които обгръщат и проникват земята, са невидимите причини на физическите, моралните и душевните активности върху нашия планетен глобус.

Съгласно херметическата аксиома ‘’Каквото горе, такова и долу’’, подобни активности би трябвало да съществуват и в човек, който всъщност е миниатюрно копие на Майката Природа.

Животните имат двадесет и осем двойки гръбначни нерви и сега се намират в тяхната Лунна фаза, перфектно настроени на двадесет и осем дневния цикъл на обикаляне на Луната около земята. В дивото им състояние Груповият Дух регулира чифтосването им. Затова не съществува прекалено голяма популация от техните видове. От друга страна, човек се намира в преходно състояние; той е напреднал твърде далече за лунните вибрации защото той ома тридесет и една двойки гръбначни нерви. Но той още не е настроен към слънчевия месец от тридесет и един дни и той извършва полов акт през цялото време на годината; в следствие на която, при подходящи условия, се формира част от тялото на едно дете по-съвършено от това на неговите родители. По подобен начин действат, от една страна, периодичният прираст при хората който става основа за напредъка на човешкия род, от друга страна, периодичният прилив на земните духовни сили, както се проявяват по време на Рождество Христово, се изразява в раждането на Спасители, които от време на време дават нов тласък на духовния напредък на човешката раса.

Нашата Библия има две части, Стария Завет и Новия Завет. След кратко изложение на това, как светът се е появил, старият ни разказва историята за ‘’Падението’’. От гледна точка на това което пише в нашите трудове, ние разбираме Падението като предизвикано от човешкото импулсивно и невежо използване на сексуалната сила по време когато междупланетните силови линии са били неблагоприятни за зачеване на най-безгрешни и най-качествени тела-носители. Така постепенно човек станал затворен в плътно тяло което кристализирало(втвърдило се) посредством греховна похотлива страст и станало, в следствие на това, подлежащо на болка и смърт.

След това се започнало пътешествието през физическата материя и в продължение на векове сме живели в тази твърда като кремък телесна черупка, която закрива светлината на небесния свят за духа отвътре. Духът е като нешлифован диамант в грубата си обвивка, а божествените гравьори, Записващите Ангели, непрекъснато се стремят да премахнат обвивката, така че духът да може да свети през булото което одушевява.

Когато гравьорът шлифова един диамант с точиларски камък, диамантът издава звук като вик от болка докато непрозрачния слой не бъде изчегърта, но постепенно след много успешни допири до шлайфащото колело, грубият диамант може да се превърне в прекрасен искрящ скъпоценен камък. По подобен начин Божествените Същности отговорни за нашата еволюция, ни държат близо до шлайфащото колело на преживяванията и жизнения опит. Болка и страдания са резултатът и те събуждат спящия вътре дух. Човекът, до сега задоволяващ се с преследване на материален успех, извършващ половия акт за сексуално удоволствие, започва да чувства божествено неудовлетворение което го подтиква да се стреми към духовно извисен живот

Постигането на този стремеж обикновено става с огромно усилие и борба с низката природа. По време на тази борба Павел възкликва с цялата болка на набожното си сърце: ‘’О, нещастният аз****Доброто което би трябвало да сторя, не го правя, но злото което не би трябвало, него го правя****Вътре в душата си почитам закона на Бог, но се подчинявам на друг закон който се бори против закона на разума ми и ме прави пленник на закона на греха, който е в тялото ми.’’ (Ром. 7:19-24)

 Когато едно цвете бива откъснато, уханието му се отделя и изпълва пространството около него с прекрасен аромат и всички които са имали щастието да са близо до него му се наслаждават. Откъсването на цвета на съдбата може да изуми един мъж или една жена които са достигнали нивото на разцвет; те обаче ще продължат да работят за да покажат наяве красотата на природата и да направят душата още по-красива докато тя започне да свети с такъв блясък, че прави носителя си да изглежда като с ореол Тогава той е стъпил на пътя на посвещаването. Той бива наставляван, как необузданото използване на сексуалната функция, без оглед на влиянието на звездите, го е затворило в тялото, как го е оковало във вериги и как при правилно използване на същата тази функция в хармония със звездите той може постепенно да подобри и да етеризира своето тяло и накрая да постигне освобождение от материалното съществувание.

Един корабостроител не може да построи качествен кораб ако използва некачествен дървен материал; ‘’човек не може да си набере грозде от тръни’’; винаги един Его с характер в който преобладават низки страсти е привлечен към родители от същата природа, като тялото му се зачева в момент на импулсивен акт доминиран от бурна страст.

Душата, която е отпила от чашата на страданието последващо злоупотребата със силата за създаване и горчилката е била изпита до дъно вследствие на това, постепенно ще започне да се стреми към родители чиято природа е все по-малко страстна, докато накрая достигне до посвещаването.

След като са научили в процеса на посвещаването за влиянието на звездните лъчи върху създаване на поколение и размножаването, следващото създадено тяло от посветените родители ще бъде заченато без страст, при звездна констелация възможно най-благоприятна за работата на света, за която този Его е предопределен. Затова Евангелието (което всъщност представлява инструкция или формула за посвещаване) започва с непорочното зачатие и завършва с разпъването на кръст, две идеи до които ние все някога ще трябва да стигнем защото всеки от нас е Христос-в процес на ставане и някога ще преминем и през мистичното раждане и през мистичната смърт, дадени в общи черти в Евангелията. Посредством знанията ние можем да приближим деня, разумно действайки в правилна посока, вместо както сега често се случва, глупаво поради невежество да осуетяваме достигането на духовно израстване.

Що се отнася до непорочното зачатие, всичко се разбира погрешно; неизменната девственост на майката дори след раждането на други деца; скромното положение на Йосиф предполагаемият осиновител и така нататък. Ние накратко ще ги разгледаме от гледна точка на фактите прочетени в Паметта на Природата:

В някои европейски страни за хората от по-висока класа се казва, че са ‘’от добро семейство’’ или дори ‘’от много добро семейство’’, имайки се пред вид че те са потомство на родители с висока култура и високо положение в обществото. Тези хора обикновено гледат с презрение на останалите обикновени хора. Нямаме нищо против израза ‘’от добро семейство’’, бихме желали всяко дете да се роди в добро семейство, родено от родители с висок морал без значение от тяхното обществено положение.

Съществува девственост на душата независимо от състоянието на тялото, чистота на ума, което би водило притежателя им през акта на размножаване без покварна страст и ще даде възможност на майката да носи нероденото дете под сърцето си с безполова любов.Преди времето на Христос, това би било невъзможно. През ранните етапи на човешкото развитие върху земята желателно е било количеството или бройката, качеството е било малка грижа и така е била дадена заповедта ‘’вървете, плодете се и се множете’’. Освен това, необходимо е било човек временно да забрави своята духовна природа и да съсредоточи енергията си върху материалната действителност. Отдаването на сексуална страст е подсилвало тази необходимост и така на тялото на желанията е била дадена пълна власт. Полигамията процъфтявала и колкото по-голям е бил броят на децата им, толкова повече били почитани мъжът и жената, докато на бездетството се е гледало като на възможно най-голямото нещастие.

От друга страна, природата на тялото на желанията е била обуздавана от дадените от Бог закони и подчинението на божиите заповеди е било принуждавано чрез незабавно наказание за нарушителите, като война, чума или глад. Награда за съвестно спазване на изискванията на закона също е имало; децата, домашните животни и реколтата на ‘’праведния’’ човек били много; той побеждавал враговете си и чашата на доволството му била пълна.

По-късно, когато земята станала достатъчно населена след Потопа на Атлантида, полигамията постепенно започнала да изчезва което резултирало в подобрение на качествата на телата и по времето на Христос природата на тялото на желанията станала до толкова податлива на контрол при най-напредналите човешки индивиди, че актът на размножаване могъл да се извършва без страст, от чиста любов, така че детето да бъде заченато непорочно.

Такива са били родителите на Исус. Казано е, че Йосиф е бил дърводелец, но той не е работил с дърво. Той е бил ‘’строител’’ в по-висш смисъл. Бог е Великият Архитект на вселената. По Него са много строители от различни степени на духовно великолепие, надолу дори до тези които познаваме като Свободни Масони. Всички са ангажирани в изграждането на храм без удар на чук, и Йосиф не е бил изключение.

Понякога се задава въпроса, защо посветените винаги са мъже. Те не са; при ниските степени има много жени, но когато един посветен е в състояние да избира пола си, той обикновено взима позитивното(или активно) мъжко тяло и тъй като начинът на живот който го е довел до посвещаване е спиритуализирал(или одухотворил) неговото витално тяло и го е направил позитивно при всички условия, тогава той има инструмент от най-висока степен на ефективност.

Случва се понякога, обаче, когато съществува неотложна нужда от женско тяло, например когато трябва да се създаде тяло от най-висш тип за Его от супер висок клас. Тогава посветен от висок ранг може да приеме женско физическо тяло и да премине през преживяването на майчинството отново, след като може би го е избягвал през няколко животи, както е бил случаят с прекрасния индивид познат ни като Мария от Витлеем.

В заключение, нега да помним основното изложено в по-горните редове, че всички ние сме Христос-в процес на ставане; че някога ние трябва да култивираме такива безупречни характери, че да сме достойни да живеем в тела които са заченати непорочно; и колкото по-скоро успеем да прочистим ума и съзнанието си от страстни мисли, толкова по-скоро ще постигнем целта. Като окончателен анализ, всичко зависи само oт искреността на намеренията ни и от силата на нашата воля. Сега условията са такива, че ние можем да водим чист начин на живот ако сме женени или ако не сме, а също така не са необходими брачни отношения като между брат и сестра. Дали живот на абсолютна чистота е неосъществим за някои от нас сега? Не се обезкуражавайте; Рим не е бил изграден за един ден. Продължавайте да се стремите, въпреки че се проваляте отново и отново, защото истинският провал се състои само в преустановяването на опитите.

IX  ГЛАВА

Идващият Христос

Вече сме разгледали как невръстното човечество на Атлантида живеело като една общност под непосредственото ръководство на божествени покровители и как след това хората се появили на бял свят от водите в ясната атмосфера, където отделността на всеки индивид изведнъж станала очевидна.

‘’Бог е светлина’’ – Светлината която станала живот в човек. Тя е била слаба и разсеяна в мъгливата атмосфера на ранна Атлантида, така бледа както е въздухът в силно мъглив ден през настоящата епоха, в следствие на което всички същества които живеели в тази светлина са се чувствали единени. Но когато човек се е издигнал над водите, когато се е появил във въздуха където божественото проявление, Светлината, е била отразена в множество цветови нюанси, тази многоцветна светлина е била абсорбирана по различен начин от различните индивиди. Така се появили различия, когато човечеството минало под величествената дъга с нейните прекрасни цветове. Тази дъга може, поради това, да се приеме за входна врата в ‘’обещаната земя’’, светът който съществува сега. Тук светлината на Бог вече не е безцветна – в един нюанс, както е била през ранна Атлантида. Сегашната бляскава игра на цветове ни казва, че характеристиката(или отличителната черта) на съвременната епоха е разделение и докато оставаме при сегашните условия под закона на редуващите се цикли, където лято и зима, прилив и отлив се сменят едни-други в непрекъсната последователност, докато Божията дъга стои на небето – един символ на отделността, живеем в деня на човешките царства, а Божието Царство за сега не е тук.

Въпреки това, със сигурност, така както райските условия върху обкръжените с огън острови на древна Лемурия изчезнали след разделянето на човек в два пола, всеки един от тях изразяващ един от елементите на креативния огън и правещ единението на мъж и жена така задължително за създаването на тяло както съединението на водород и кислород за създаването на вода; и със сигурност така както измъкването от водонаситената атмосфера на Атлантида във въздушната среда на Ариана, днешният свят, предизвикало по-нататък разделяне в отделни нации и индивиди които воюват едни с други (защото плътните отделни форми които те виждат навсякъде ги правят слепи за вечното единство на всяка душа с всички останали); така също, със сигурност, и условията на този свят ще осигурят идването на ‘’нов небесен свят и нова земя, където да живеят праведните’’.

През ранна Атлантида ние сме живели в най-дълбоките низини на земята където мъглата е била най-плътна; дишали сме посредством хриле и не сме били в състояние да живеем в атмосфера, такава каквато имаме сега. С течение на времето стремежът към изследване на висините е създал въздушни кораби появили се благодарение на силата подобна на силата на поникване на едно зрънце. Историята за ‘’ноевия ковчег’’ е завоалиран спомен за тази истина. Тези кораби наистина са били създавани на планинските върхове, където атмосферата е била твърде разредена за да могат хората да живеят там. Сега нашите самолети летят в елемента* (елемент* – навсякъде може да се разбира и като ‘’стихия’’) в който корабите на жителите на Атлантида някога са били потопени. Сега ние сме създали различни начини да обитаваме и да се предвижваме в различни части на земята, които сега населяваме и се стремим да завоюваме атмосферата и да господстваме над този елемент, както вече сме покорили водите; и със сигурност както нашите предци от Атлантида са обитавали елемента вода, който са дишали и след това са се издигнали над него за да живеят в нов елемент, точно така без съмнение ние ще завоюваме въздуха и след това ще се издигнем над него в новооткрит елемент, който наричаме етер.

И така, всяка епоха има своите характерни условия и закони; създанията които еволюират притежават физиологичен организъм пригоден към околната среда на дадената епоха и са подложени на натиска на влиянието на природните сили, който е преобладаващ, докато се научат да се приспособяват към тях. След това тези сили се превръщат в най-ценни сътрудници, както например парата и електричеството, които ние отчасти използваме. Законът на гравитацията все още ни държи в мощната се хватка, въпреки това посредством техниката ние се опитваме да избягаме в новия елемент. В недалечно бъдеще ние ще проникнем в тайната на въздуха, но както корабите на жителите на Атлантида са били закотвени на върховете на планините защото тяхната способност да се държат на повърхността не е била достатъчна за да им позволи да се издигнат по-високо в леката мъгла на тази височина над морското равнище и защото дишането е било трудно, така също и увеличаващата се разреденост на сегашната ни атмосфера ни препятства входа в ‘’новия небесен свят и новата земя’’, които ще бъдат сцената на Нова Съдба.

Преди да достигнем това състояние, трябва да се осъществят физиологични, а също така и морални и духовни, промени. Гръцкият текст на Новия Завет не допуска съмнение, че това трябва да стане, обаче липса на познания относно мистерийните(тайните) учения не е позволило на преводачите да го отразят в Английската версия. Но дори и да се придържаме към Библията, такава каквато я имаме, би трябвало да се откажем от много заблуди и неразбиране що се отнася до времето когато това ще се случи. Цели секти са се лишавали от имуществото си в очакване на Адвента на Христос, или Богоподобен,  и са се женили, отглеждали семейства, и умирали, оставяйки синовете си, които се предполагало че трябва да бъдат Христосовци, да се борят за царството. Едно правителство е било принудено да заточи един от тези войнстващи ‘’Христосовци’’ на остров в Средиземно море и друг в един град в Азия където той сега е под полицейска забрана. Нито пък има някакъв признак, че в бъдеще ще липсват подобни претенции; по-скоро светотарствените измами се разпространяват все повече. Ние трябва да сме спокойни в сигурността си, че божествените покровители на еволюцията не са направили грешка когато са дали Християнската Религия на Западния Свят – най-прогресивното учение на най-напредналите в развитието си сред хората. Поради това би могло да се допусне, че внедряването на Хинду-религия (която е отлична за хората на които е била дадена) е пагубно сред нашите хора. Внесените от вън Хинду-дихателни упражнения наистина са изпратили много хора в заведения за психично болни.

Ако вярваме на Христовите думи: ‘’Моето царство не е от този свят’’, (kosmos, думата използвана за ‘’свят’’ има смисъл на ‘’ред на нещата’’, по-скоро отколкото нашата планета, земята, думата за това е gaea ), по-добре ще разберем, отколкото да търсим Христос сега.

‘’Плът и кръв’’ не могат да наследят царството Божие’’, също както дишащите с хриле жители на ранна Атлантида не са били способни да живеят в природните условия на околната среда преобладаващи в настоящата епоха, където съществува ‘’човешкото царство’’. Павел, обяснявайки възкресението, ни казва както е в английския превод: ‘’There is a natural body and there is a spiritual body‘’.

Коринтяни 15:44. Той твърди, че има ‘’soma psuchicon’’, едно тяло на душата и разказва в предишните строфи как то е сътворено от едно ‘’семе’’, по същия начин както е обяснено в учението на Розенкройцерите. Библията твърди, че нашите тела подлежат на разложение, сърцето е едно изключение. Това е загатване за семенния атом в сърцето. Ps. 22:26. Поради това, нашите тела трябва да се променят преди Христос да може да дойде.

Ако всичко това се разбира, много по-малко хора щяха да обръщат внимание на измамници самозванци. Но нашите вестници, за съжаление, осигуряват лоша известност на подобни интриги, все пак ги излагат под формата на шега, защото би било против здравия разум да се повярва, че великото Създание което движи и ръководи еволюцията, би било толкова неосведомено, че да не знае че Западният Свят не би приел човек от почти варварска раса за свой Спасител.

Когато се е подготвяло въплътяването на Спасителя на света преди 2000 години, Галилея е била мека на бродещи души. Струпвали са се хора от Азия, Гърция, Италия и от други части на света. Условията там са били изключително благоприятни и привлекателни, така че както се твърди от много учени които са изследвали тази материя, Галилея е била толкова космополитна колкото самия Рим. Тя е била наистина ‘’омешващия казан’’ за своето време. Между другите и Йосиф и Мария, родителите на Исус, са емигрирали от Юдея в Назарет в Галилея преди адвента на техния първороден син и тялото създадено при тези условия на околната среда е било различно от тялото на обикновената еврейска раса.

Неоспорим факт е, че околната среда играе голяма роля в еволюцията. Днес на земята съществуват три основни раси. Първата, черната, негърът има косъм който е с плоско сечение, главата е издължена, тясна и сплескана отстрани. Орбитата на очите е дълга и тясна. Негрите са потомци на Лемурианската Раса.

Жълтата раса, монголците и сродните на тях хора имат кръгло сечение на косъма. Те имат кръгла глава и орбитите на очите им също са кръгли. Те са остатък от Атлантската Раса.

Арианската Раса има овално сечение на косъма, овален череп и овални очни орбити, тези признаци са подчертани при англо-саксонците, които са цвета на расата понастоящем.

В Америка, меката на народите сега, тези различни раси са представени, разбира се. Тук е ‘’омешващия казан’’ в който те се смесват. Установено е, че има разлика между децата от едно и също семейство, черепът на по-малките деца родени в Америка е по-силно изразено овален, отколкото на техните по-големи братя и сестри родени в чужбина.

От този факт и от други, които не е нужно да бъдат споменавани тук, очевидно е, че една нова раса се ражда на Американския континент; и разсъждавайки върху известния факт, че Христос дойде от най-космополитната част на цивилизования свят от преди 2000 години, би било логично да се мисли, че ако се очаква ново въплътяване на това възвишено Създание, Неговото тяло по-вероятно ще бъде взето от новата раса отколкото от една древна раса. Или иначе казано, ако има смисъл в получаването на Спасител от старите раси, защо да не вземе един Бушмен или Хотентот?

Но можем да бъдем сигурни, че въпреки че от време на време се спускат лъжци-самозванци, те биват разобличавани по-скоро или по-късно и плановете им се провалят. Междувременно, прогресът продължава да ни доближава до Епохата на Водолея и един Учител идва за да даде на Християнската Религия тласък в нова посока.

X  ГЛАВА

Предстоящата Епоха

Когато говорим за ‘’Идващата Епоха’’ на ‘’Новия Небесен Свят и Новата Земя’’ споменати в Библията и също така за ‘’Епохата на Водолея’’, различията може да не са съвсем ясни за нашите ученици. Объркването на термините е благодатна почва за заблуди и грешки и Учението на Розенкройцерите се старае да предотврати това чрез точно дефиниране на използваната терминология. Понякога едно допълнително усилие изглежда необходимо за да поясни объркващата информация предоставена от съвременни концепции със съмнителна достоверност на други автори, така искрени както е настоящият автор, но не така облагодетелствани да имат достъп до превъзходното Учение на Западната Мъдрост.

В нашите трудове се изучава, че четири велики епохи на развитие са предхождали съвременното устройство на земята и порядъка в света, че плътността на земята, нейните атмосферни условия и природните закони преобладаващи през дадена епоха са били така различни от тези през другите епохи, както е била различна съответната физиологическа конструкция на човек през дадена епоха от тази през другите епохи.

Телата (ADM) АДМ (името означава червена земя), човечеството на огнена Лемурия са били изградени и формирани от ‘’праха на земята’’, червената, гореща вулканична кал и са били точно пригодени за тяхната околна среда. Плът и кръв биха се изсушили и съсухрили в ужасната горещина на онова време и въпреки че са пригодени за сегашните условия, Павел ни казва че те не могат да населят Царството Божие. Затова, очевидно е, че преди да може да настъпи нов порядък в света, физиологическият строеж на човешкия род трябва радикално да се промени, без да се споменава за духовната страна. Еони от време ще са необходими за да се преправи цялата човешка раса и да се пригоди за живот в етерни тела.

От друга страна, новата околна среда не се появява изведнъж, а земя и хора се развират едновременно(заедно) започвайки от най-дребните и прости неща. Когато мъглите на Атлантида започнали да се слягат, някои от нашите предшественици са изградили зародишен бял дроб и са се изкачили на високите планински области векове преди своите събратя. Те са бродили из ‘’пустошта’’ докато ‘’обещаната земя’’ изплувала от разредената мъгла и едновременно с това техният нарастваш бял дроб ги е пригаждал към живот в новите, настоящите за тях, природни условия.

Още две раси са се появили във водните басейни на земята преди серия потопи да ги извади във високите планински земи; последният потоп се е случил по времето когато Слънцето е навлязло във водния знак Риби, преди около 10 000 години, според Платон базирал се върху египетски религиозни източници. И така, ние разбираме, че не съществува внезапна промяна на физическия строеж или на околната среда за цялата човешка раса когато се установява нова епоха, а едно припокриване и наслагване на условията което прави възможно за повечето хора чрез постепенно приспособяване да навлязат в новите условия, въпреки че промяната може да изглежда внезапна за индивида когато подготвителните промени са били осъществили несъзнателно. Метаморфозата на поповата лъжичка от обитател на елемента вода в създание обитаващо елемента въздух дава аналогия на миналото, а преобразуването на какавидата в пеперуда е един подходящ пример за идващата епоха. Когато космическият време-показател се е установил в знака Овен чрез прецесия, е започнал нов цикъл и една ‘’нова тенденция’’ е пророкувана от Христос. Той е казал, със загатване, че новият небесен свят и земя не са били готови тогава, когато Той казва на Своите ученици: Накъдето аз отивам вие сега не можете да ме последвате, но ще дойдете след това. Аз отивам да подготвя място за вас и ще се върна отново за да ви посрещна.

По-късно, Йоан видя като видение Новия Йерусалим спускащ от небето и Павел напътствал тесалонийците ‘’според думите на Господ’’, че тези които са приели Христос при Неговото идване, ще Го настигнат във въздуха и ще бъдат с Него за векове.

Но докато тези промени стана факт, има пионери които встъпват в Божието Царство преди своите братя. Христос в Мат. 11:12 е казал, че ‘’царството небесно е пострадало от насилие, насилниците са го превзели със сила’’. Това е неточен превод. Трябва да бъде: Небесното Царство е завзето (окупирано – biaxetai) и окупаторите са го превзели. Мъже и жени вече са постигнали способността, чрез свят и самоотвержен живот, да отхвърлят тялото от плът и кръв, временно или перманентно, и да встъпват в небесния свят с крила на стъпалата си, решени да вършат Божието дело, облечени в етерната ‘’венчална одежда’’ на новата съдба-освобождение. Тази промяна може да се осъществи просто чрез полезен живот посветен на помощ за другите и молитва, какъвто водят набожните християни, без значение към коя църква принадлежат; а също така и чрез изпълняването на специалните духовни упражнения предоставени от Сдружението на Розенкройцерите. Чрез тях не ще се постигне успех ако не са съпроводени от постоянно прилагане на принципа на любовта на дело, защото любовта ще бъде основен принцип на предстоящата епоха, както законът е настоящия ред. Интензивното изявяване на споменатите качества усилва фосфоресцентното сияние и плътността на етерите в нашето витално тяло. Струящият се огнен поток прекъсва връзката към смъртната спирала и човек едно време роден от вода при излизането си на бял свят през Атлантида, сега е роден от духа в Божието Царство. Динамичната сила на неговата любов е разкрила пътя към света на любовта и неописуема е радостта сред тези хора когато пристига нов нашественик, защото всеки новопристигнал ускорява идването на Господ и на окончателното установяване на Царството.

Сред дълбоко религиозните хора съществува непрекъснат вопъл: Докога, О Господи; още колко дълго? И въпреки подчертаното твърдение на Христос, че денят и часът са неизвестни дори на Него, пророци продължават да печелят доверие когато предсказват Неговото завръщане, на определен ден, обаче всичко се осуетява когато денят отминава без да се случи нищо. Този въпрос се дискутира, също така, и сред нашите ученици и настоящата глава е един опит да се покаже заблудата при очакване на Второто Пришествие след година или след петдесет години или след петстотин. Старшите Братя* отказват да се ангажират да посочат това, което първо трябва да се осъществи и да се доведе до край.

____________________________________________________________________

Старшите Братя на Кръста на Розата* - или Майстори или Старшите Братя на човечеството – са същества (хора) от човешката вълна на живот, които са много по-напреднали в еволюцията от обикновения човек и са достигнали високо ниво на духовно развитие. Функционират обикновено в етерно (енергийно) тяло, могат да се инкарнират във физическо тяло когато се налага. Служат на Бог, хората и света. Намесват се, понякога, в управлението на световните дела за добро.

_____________________________________________________________________

По времето на Христос слънцето се е намирало на около седем градуса от Овен (около 23ти градус от Овен, движи се назад към Риби). Необходими били петстотин години за да достигне точката на прецесия до тридесетия градус на Риби. През това време новата църква преминала през състояние на отбрана и нападение, добре демонстрирайки верността на думите на Христос:: ‘’Дойдох не да донеса мир, а меч’’. Още хиляда и четиристотин години изминаха под негативното влияние на Риби, което заздравило властта на църквата и е ограничило хората чрез вяра и догма.

В средата на последното столетие (1800) слънцето навлезе в орбитата на влияние на стимулиращия прогресивните научни познания знак Водолей и въпреки че ще отнеме още около седемстотин години преди да започне Ерата на Водолея трябва да се отбележи какви съществени промени се случиха на света. През този не дълъг период от врем, от тогава до сега, се осъществи голям напредък; няма да е пресилено да се каже че науката, откритията и като резултат от тях техническият прогрес, напълно промениха света (книгата е писана в началото на миналия век, 1914) неговия социален живот и икономическите условия. Големите крачки напред, направени посредством комуникациите, спомогнаха да се разрушат бариерите на расовите предразсъдъци и ни подготвят за условията на Универсалното Братство* (в смисъл на всеобщо братство). Оръжия за масово унищожение бяха направени така ужасни и ефективни, че войнствените народи ще бъдат принудени в близко бъдеще да ‘’изковат от мечовете сърпове. Мечът е господствал през Епохата на Рибите, но науката ще е ръководеща сила през Епохата на Водолея.

В страната на залязващото слънце ние би трябвало да очакваме първи да сме свидетели на идеалните условия на Епохата на Водолея: Обединяването и хармонизирането на религията и науката, раждането на религиозна наука и на научна религия, което ще доведе до много здраве, щастие и радост от живота.

ЗАХАР И АЛКОХОЛ

В главата описваща Закона за асимилиране(храносмилане) в Космогонията на Розенкройцерите ние излагаме становището, че минералите не могат да бъдат асимилирани защото им липсва витално тяло, която липса прави невъзможно за човек да усили тяхната честота на вибриране(трептене) до стойността на своята собствена честота. Растенията имат витално тяло и нямат себе-съзнание затова най-лесно се асимилират и остават с човека по-дълго време отколкото клетките на животинското месо, които са проникнати от тяло на желанията. Честотата на вибриране на последното е висока и за асимилирането му е нужна много енергия; неговите клетки, също така, бързо се отделят и изхвърлят и принуждават човек да се храни често.

Наясно сме, че алкохолът е един ‘’чужд дух’’ (spirt > spirit)  един ‘’дух на разложението’’ защото той се получава чрез ферментация ИЗВЪН консумиращия го организъм. Бидейки ‘’дух’’, той вибрира с такава висока честота, че човешкият дух не е в състояние да я понижи и настрои за да има контрол над него като храна, следователно метаболизъм е невъзможен. И още нещо, след като не можем да понижим честотата на вибрирането му до тази на нашето тяло, този чужд дух може да ускори честотата на вибрациите на нашето тяло и да го контролира, както става в състояние на интоксикация. Алкохолът е голяма опасност за човечеството и трябва да се освободим от него преди да постигнем нашата божествена природа.

Нужен е стимулиращ дух докато живеем хранейки се с месо , в противен случай прогресът ще спре и затова е била дадена храна за пионерите от Западния Свят, която отговаря на всички условия; нейното име е ‘’захар’’. От захарта Его сам си образува алкохол ВЪТРЕ в организма посредством самия процес ма метаболизъм. Този продукт, затова, е перфектно приспособен към честотата на вибрации на тялото. Той притежава всички положителни качества на алкохола дори в по-голяма степен и нито един от недостатъците му. За да се схване добре ефекта от тази храна, вземете под внимание хората от източна Европа където се консумира малко захар. Те са робски; те се отнасят към себе си без уважение; изразът ‘’аз’’ винаги се пише с малка буква, но ‘’Вие’’ се пише с главна буква. Англия консумира пет пъти повече захар отколкото Русия. В английски език ‘’Аз’’ се пише винаги с главна буква, а ‘’ти’’ или ‘’вие’’ с малка. В Америка сладкарницата се превръща в най-големия конкурент на салона(бара) защото човек който яде сладкиши няма да пие алкохол и няма по-сигурно средство да се излекува алкохолика от това, да бъде накаран да яде до насита сладкиши. Алкохоликът ненавижда захар, обаче, защото неговият организъм е под влиянието на ‘’чуждия дух’’.

Движението за въздържане се е зародило в страната където се консумира най-много захар и е породило ‘’духът на себе-уважение’’.

XI  ГЛАВА

Месото и Алкохолът като фактор в Еволюцията

В предишните глави видяхме как невръстното човечество е било обгрижвано от свръх-човешки покровители, давана му била подходяща храна, било е извеждано от опасни пътища и закриляно по всякакъв начин докато не е пораснало и не е станало способно да влезе в училището за жизнен опит за да усвоява уроците на живота в този феноменален свят. Ние, също така, видяхме как небесната дъга е станала символ на установяването на природните закони, характерни за настоящата епоха, как на човек му е била дадена свободна воля под господството на тези закони и как духът на виното му е бил даден за храна, за да стимулира неговия собствен плах боязлив дух и да му дава кураж в битката на този свят.

По подобен начин малкото дете, което няма още отговорност, се ражда от водата на кръщаването държано от хората които се грижат за него и грижата продължава през годините на детството докато неговите тела-носители се развият. Когато родителската кръв, складирана в тимусната жлеза, се изразходва детето се освобождава от родителите, то се събужда за своята индивидуалност, за усещането ‘’АЗ СЪМ’’. То е било подготвено със знанието за добро и зло, с което да се бори в битката на живота; тогава младият човек се отвежда в църквата и му се дава хляб и вино за духовно подхранване и насърчение, също така и като символ, че той от сега нататък е свободна действаща сила, отговорен само пред закона на Бог. Благословия или проклятие е тази свобода, в зависимост от начина по който се използва.

През ранна Атлантида човечеството е представлявало едно всеобщо братство от покорни деца без собствена подбуда за борба или конфликт. По-късно то е било разделено на нации и войните са породили лоялност към род и родина. Всеки суверен е бил абсолютен господар с власт над живота на своите поданици, които наброявали милиони, и те безропотно са се подчинявали, поведение което се среща и сега сред милиони азиатци, които са вегетарианци и затова не изпитват нужда от алкохол.

Тъй като месоядството станало популярно, употребата на вино като напитка се налагала все повече и повече. Като следствие от консумацията на месо бил осъществен голям материален напредък непосредствено преди адвента на Христос и поради привичката да се пие вино, все по-голям брой нови вождове се появили и като резултат се формирали много малки нации в югозападните части на Европа и Мала Азия на мястото на малкото на брой предишни големи нации.

Но въпреки, че голямата част от хората, които образували тези различни раси като хора на ръчния труд и на изкуството са били по-напред в развитието си от събратята си, те продължавали да се покоряват на установения ред и спазвали старите традиции, така както ги спазвали по-назадничавите народи. Христос ги е укорявал защото са се гордеели с това, че са Аврамово семе. Той им казал, че ‘’преди Аврам, АЗ СЪМ’’, в смисъл че Его винаги е съществувал.

Негова е мисията да освободи човечеството от Закона и да го води към ЛЮБОВ, да разруши ‘’човешките царства’’ с всичките им противоречия и вражди и да построи върху руините ‘’Божието Царство. Един пример ще изясни този процес: Ако разполагаме с много на брой тухлени сгради и желаем да ги обединим в една голяма структура, необходимо е първо да ги разрушим до основи и да освободим всяка тухла от хоросана, който ги сцеплява. По подобен начин всяко човешко същество трябва да се освободи от веригите на семейството, както е учил Христос: ‘’Ако човек не напусне своите баща и майка, той не може да бъде мой ученик’’. Той трябва да надрасне религиозните различия и патриотизма и да се научи да казва заедно с неразбрания и охулван Thomas Paine: ‘’Светът е моята родина и да правя добро е моята религия’’.

Христос не е имал пред вид да ни кара да изоставяме тези които се нуждаят от нашата подкрепа, а че не трябва да потискаме нашата индивидуалност заради уважението си към семейни традиции и вяра.

Следователно, Той дойде ‘не за да донесе мир, а меч’’; и докато източните религии не толерират употребата на вино, първото чудо на Христос беше да превърне водата във вино. Мечът и бокалът са символи на Християнската религия защото с тях нациите са били разкъсани  и индивидуалността е била освободена. Управление от народа – и за народа е факт в северозападна Европа, правилата бидейки така принципни само като термин.

Но поддържането на марсианския дух, както е преобладаващо в Европа, е било само временно средство. Разделението, което то е породило, трябва да отвори място за господството на братството, както е пророкувал Павел. Нова стъпка е трябвало да реализира това; една нова храна трябвало да бъде открита която би въздействала върху духа по такъв начин, че да подхранва индивидуалността посредством себе-утвърждаване без потискане на другите и без загуба на себе-респект. Ние формулираме като закон твърдението, че само дух може да въздейства върху дух и затова тази храна трябва да бъде дух, но различна по всички останали качества от другите опиати.

Преди да я опишем, нека да видим с какво месото е допринесло за еволюцията на света.

Бяхме отбелязали преди, че през Поларианската епоха човек е имал само плътно тяло; в това отношение той е приличал на сегашните минерали и по природа е бил инертен и пасивен.

Чрез абсорбиране на твърдите субстанции създадени от растенията той е развил витално тяло през Хипербореанската Епоха и е станал подобен на растение, що се отнася до конструкцията му и по природа, той живеел без да извършва действия и безсъзнателно като растенията.

По-късно той е извличал мляко от тогавашните неподвижни животни. Желанието му за повече от тази лесно смилаема храна го е подтикнало към действие и постепенно е еволюирала природата на желанията през Лемурианската Епоха. Така той придобил конструкция подобна на съвременните тревопасни животни (Herbivora). Въпреки че притежавал страстна природа той е бил кротък, не нападал и не взимал участие в схватки, освен когато е трябвало да се защити, себе си, своето племе и семейство. Само гладът е имал силата да го направи агресивен

Затова, когато животните започнали да се движат и да търсят начин да избягат от този безмилостен паразит и така получаването на желаната храна за човека започнало да става все по-трудно, това усилило желанието му до такава степен, че когато преследвал и улавял едно животно, той вече не се задоволявал само да суче вимето, а започнал да се храни с кръвта и плътта. И така той станал жесток и свиреп като нашите сегашни месоядни животни (Carnivora) .

Храносмилането на животинска храна изисква много по-интензивни химически процеси и много по-бързо отделяне на отпадъчните вещества отколкото необходимите за храносмилането на растителна храна, както е установено при анализ на храносмилателните сокове на животни и от факта, че червата на тревопасните животни са много пъти по-дълги от тези на месоядните животни с еднакъв размер на тялото. Месоядните животни по-лесно стават сънливи и бавно действащи.

Когато е подгонен от острата болка на глада, свирепият вълк наистина преследва своята плячка с неотклонно упорство, а скокът на приведения и напрегнат удар на зверовете превъзхожда скоростта на крилатите крака на сърната. Бързоногите животни не могат да избягат от дебнещия ги в засада представител на семейство котки. Умението на лисицата е пословично, а способността на хиената и сродните и’ животни които се хранят с мърша, да се промъква крадешком илюстрира до къде може да стигне ниската природа, резултат от храненето с разложено месо.

Увредите проявяващи се като следствие от месоядството, може да се каже, че са: отпадналост, свирепост, лукавство и поквара. Ние можем да опитомяваме говедо и слон. Техният начин на хранене ги прави покорни и ги зарежда с много голяма енергия, която те подчинявайки ни се прилагат за да ни служат извършвайки продължителна и тежка работа. Изискващият се начин на хранене с месо от особеностите на организма на месоядните животни ги прави опасни и неподдаващи се на пълно опитомяване. Една котка може да одраска във всеки един момент, а законовите разпоредби за носене на намордник от опасните породи кучета в големите градове е достатъчно убедително доказателство. Освен това, енергийното съдържание в храната на месоядните животни се изразходва в по-голямата си част за храносмилане и затова те са сънливи и неспособни за продължителна работа като коня и слона.

Липсата на енергия и безсилието след тежка месна храна са много добре познати, за да изискват аргументиране, а обичаят да се приемат стимулиращи вещества с храната, е следствие на желанието да се противостои от убийствения ефект от мъртвата храна. Засиленият интензивен ефект от прекаляване с месо в напреднал стадий на разлагане, добре се демонстрира в ‘’обществото’’ когато банкети и ‘’надрусани’’ забави са съпроводени от оргии от най-дивашки вид последвани от отдаване на най-отвратителни нагони.

Човекът от западния свят, който може да живее с чиста, вкусна, здравословна храна (уви, сега не е така) от зеленчуци, тестени изделия и плодове, не се чувства отпаднал и сънлив от тази храна и няма нужда от стимуланти. Няма вегетарианци пияници. Успокояващият ефект на вегетарианската храна се проявява като по-фини чувства, които заменят жестокостта провокирана от месната храна. Много хора все още се нуждаят от смесен начин на хранене. Защото начинът на хранене е спомогнал за напредъка на света както нищо друго освен може би съпровождащият го порок – алкохолизма; и въпреки че не можем да кажем, че те са били скрита благословия, все пак те са не са били абсолютно проклятие, защото в Царството на Отеца всяко зло, въпреки това, работи за добро в някакъв аспект, макар че маже би няма да е очевидно. След малко ще видим как.

 Една частна корпорация, East India Company започна и на практика постигна поробването на Индия с нейните триста милиона души население, защото англичаните са заклети месоядци, докато храната на индусите предизвиква покорство. Но когато Англия нападна хранещите се с месо Boers, борбеността демонстрирана от двете страни е брилянтен пример. Кураж, физически както и морален, е добродетел, а страхливостта порок. Месото е подхранвало себе-отстояването ни, понякога за сметка на другите. То е направило дори повече, както ще бъде демонстрирано:

Както беше споменато преди, свитата готвеща се за скок котка е принудена да прилага стратегията за запазване на енергията когато дебне жертвата си, така че да и’ остане достатъчно енергия за смилане на жертвата. Така мозъкът се съюзява с мускулите. В древна Атлантида желанието за месо е развило изобретателността на примитивния човек и му помогнало да улавя бързите обитатели на полята и горите. Ловната примка е била едно от първите СПЕСТЯВАЩИ ТРУД УСТРОЙСТВА което бележи началото на еволюцията на ума и на безкомпромисната борба на месоядния ум за върховенство над материята.

Ние казваме ‘’месоядният ум’’ и го повтаряме, защото искаме да подчертаем факта, че най-забележителния прогрес е направен от народите които са приели месната храна. Вегетарианците-азиатци остават на по-ниско цивилизационно ниво. Колкото по-назад отиваме, толкова повече се увеличава консумацията на месо, както и неохотата за физическа работа и като последствие се увеличава активността на ума до все по-високо ниво в изобретяването на спестяващи-труда устройства. Земята на американските земеделци е хиляди акри и те отглеждат по-голяма реколта с по-малко труд отколкото селянина на Изтока който има само малко парче земя. Причината е, че бедният хранещ се със зърнена храна човек от Изтока, има само ръцете си и мотиката която размахва ден след ден, докато храненият с месо западняк управлява мощни машини в своите плодородни нивя, а той си седи удобно на седалката и наблюдава действието им. Единият използва мускули, другият ум.

Непрестанните кураж и енергия, които са преобразили Западния свят, са положителни качества непосредствено свързани с месната храна, която също така подсилва желанието за леснина в живота и изобретяването на спестяващи ръчния труд машини; както и алкохолът стимулира предприемчивостта в измислянето на начини за извличане на максимално удобство и комфорт при прилагането на минимум труд.

Но духът на алкохола (spirit = spirt) се получава чрез процеса на ферментация. Той е дух на разложението, напълно различен от духа на живота в човек. Този неистински дух подмамва човек като винаги държи пред погледа му мечтата за бъдещо величие и го подтиква към усилия на тялото и ума с цел да постига и придобива. След това, когато е постигнал и придобил, човек се пробужда за абсолютната безстойностност на тази награда. Притежанията скоро разрушават илюзията за стойността на всичко което може да бъде придобито; нищо което светът има да даде, накрая може да задоволи. Тогава отново смъртоносната глътка заглушава разочарованието и умът измисля нова илюзия. Нея той преследва с ново усърдие и голяма надежда за да срещне отново и отново разочарованието през целия живот и през следващи животи, докато накрая се научава, че ‘’виното е шут’’ и че всичко е суета, освен ‘’служенето на Бог и на Неговата воля’’.

XII  ГЛАВА

Живо Жертвоприношение

Томове, или по-скоро библиотеки, са били изписани за да се обясни какво е Бог, но може би всеобщо убеждение е, че колкото повече четем обяснения от други хора, толкова по-малко разбираме и възприемаме. Има едно описание дадено от вдъхновяващия апостол Йоан: ‘’Бог е светлина’’, което е толкова понятно за разума, колкото другите са объркващи. Всеки, който медитира върху този израз, ще бъде възнаграден, защото без значение колко пъти се спираме върху този въпрос, нашето собствено развитие през изминалите години винаги ще ни осигурява все по-добро и по-пълно разбиране. Всеки път когато се потапяме в тази три думи ние се озоваваме в духовен извор с неизмерима дълбочина и при всеки успешен опит ние обхващаме все по-обхватно свещените дълбини и се доближаваме по-близо до нашия Отец на Небесата.

За да се докоснем до същността на въпроса, нека се върнем назад във времето за да схванем началото и посоката на бъдещия ни прогрес.(напредък).

За първи път нашето съзнание е било насочено към Светлината малко след като сме придобили ум(съзнание) и със сигурност сме встъпили на пътя на нашата еволюция като човешки същества през Атлантида, замята на мъглата, били сме дълбоко долу в низините на земята, където топлата мъгла излъчвана от охлаждащата се земя висяла като плътен облак над сушата. Тогава звездните висини на вселената никога не са били виждани, а и сребърната светлина на луната не можела да проникне през плътната, мъглива атмосфера която висяла над древната земя. Дори огненото великолепие на слънцето било напълно потушено, защото когато поглеждаме в Паметта на Природата отговаряща на тези времена, то много наподобява на улична лампа в мъглива нощ. То е било в значителна степен замъглено и около него е имало аура от различни цветове, много подобно на това което се вижда около волтова дъга.

Но тази дъга е била нещо забележително за тях. Древните хора на Атлантида били наставлявани от божествените Йерархии, които са били до тях,  да се стремят към светлината и тъй като духовното зрение вече било започнало да намалява (дори пратениците на Йелохим са били възприемани с трудност от мнозинството от хората), те всички се стремели все по-пламенно към новата светлина защото се страхували от тъмнината(мрака)  която започнали да възприемат и осъзнават посредством подаръка мозък.

След това се случил неизбежният потоп когато мъглата се охладила и кондензирала. Атмосферата се прояснила и ‘’избраните хора’’ били спасени. Тези които са работили върху и вътре в себе си и са се били научили да изграждат нужните органи за дишане в атмосфера, такава каквато ние имаме сега, се спасили и излезли при светлината. Изборът не е бил произволен: работата в миналото върху строеж на тяло. Тези които имали само хриле, такива каквито фетусът все още използва през своето вътреутробно развитие, са били физиологически неприспособени да встъпят в новата ера, както фетусът би бил ако е пренебрегнал изграждането на бял дроб. Той би умрял както тези древни хора са умрели когато разредената атмосфера направила хрилете безполезни.

От деня, когато сме излезли от древна Атлантида, нашите тела практически са завършени, няма нови носители които да трябва да се добавят; но от тогава и от сега занапред тези които желаят да следват светлината трябва да се стремят към растеж на душата.

Телата, които сме кристализирали около нас, трябва да се разпаднат и квинтесенцията от жизнения опит трябва да се екстрактира(извлече), която като ‘’душа’’ ще може да се амалгамира с духа за да го подхрани от безсилие до всемогъщество. Затова Храмът в Пустошта (или Древният Храм на мистериите на Атлантида) е бил даден на древните и Светлината на Бог се спуснала върху Олтара на Жертвоприношенията.

На този олтар те са били принудени със жестока настойчивост да жертват любимите си притежания при всяко прегрешение, Бог е бил за тях като господар(Господ) чието недоволство е било опасно да си навличат. Но, въпреки всичко, светлината ги привличала. Те са знаели тогава, че е безполезно да се опитват да избягат от Божията ръка. Те никога не са били чували думите на Йоан: ‘’Бог е светлина’’, но те от собствен опит вече са се били научили от небесния свод какво е безкрайност – царството на светлината, защото чуваме възклицанието на Давид:

‘’Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието ти къде да побягна?

Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето,

И там ще ме води ръката Ти, и Твоята десница ще ме държи.

Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, и светлината около мене ще стане нощ,

То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.’’

С всяка изминала година, с помощта на най-съвършени телескопи, които благодарение на изобретателните си способности в областта на техниката човек е създал за да проникне в дълбините на пространството, все по очевидно става, че безпределността на светлината е доказателство за безкрайността на Бог. Когато чуваме израза, че ‘’хората предпочитали тъмнината пред светлината защото делата им били зли’’, това също звучи правдиво за това което за съжаление са сегашните факти и хвърля светлина върху това, какво е Бог за нас; защото не е ли вярно, че винаги се чувстваме застрашени на тъмно, а светлината ни дава усещане за сигурност, което е подобно на чувството на едно дете което усеща закрилящата ръка на Баща си?

Да направи постоянно това съществуване в светлина, е била следващата стъпка в Божия план за нас, чиято кулминация е било раждането на Христос, който като въплътено присъствие на Отеца, носи в Себе си тази Светлина, защото Светлината дойде на света и който вярва в Христос няма да подлежи на смърт, а ще има вечен живот. Той каза: ‘’Аз съм Светлината на света’’. Олтарът в Древния Храм е илюстрирал принципа на жертвата като място на съживяване, и Христос е казал на Своите ученици: Човек няма по-голяма любов освен тази, той да даде живота си за своите приятели. Вие сте мои приятели. И веднага след това Той се жертва, тази жертва която, противно на приетото ортодоксално мнение, не се е състояла в изпитването на няколко часово физическо страдание върху кръста от материя, но е толкова вечна колкото е жертвата направена върху олтара на Древния Храм в Пустошта, защото продължава в последващи годишни спускания в земята и понасяне на цялото ограничаване в земните условия което би трябвало да се усеща от такъв велик дух.

Това трябва да продължи да тогава, докато достатъчно хора са еволюирали, хора които могат да преодолеят бремето на тази плътна буца от тъмнина която ние наричаме земя и която тежи като воденичен камък на шията на човечеството, една пречка пред бъдещото духовно израстване. Докато не научим да следваме ‘’в Неговите стъпки’’, няма да можем да се издигнем към Светлината.

Има връзка с горе написаното, това което се случило когато Леонардо да Винчи завършил своята известна картина ‘’Последната вечеря’’, той помолил един свой приятел да я погледне и да му каже какво мисли за нея. Приятелят разглеждал  критично картината в продължение на няколко минути и след това казал:

‘’Аз мисля, че си сгрешил като си направил чашите, с които апостолите пият, с толкова украси и приличащи на златни. Хора като тях не биха пили от такива скъпи съдове.’’

Тогава Да Винчи прокарал четката си през целия набор от чаши вслушвайки се в критичната забележка на своя приятел, но сърцето му било разбито, защото той бил рисувал тази картина по-скоро с душата си отколкото с ръцете си и той се молил над нея тя да може да излъчва послание към света. Той бил вложил цялото величие на своето изкуство и най-искрената молитва на душата си в усилието да изобрази Христос който ще изрече словото което ще води човечеството в стремежа му да живее така както Той е живял.

Можете ли да Го видите как Той седи там на празничната трапеза, ВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА, и изрича тези чудесни мистични думи: Това е моето тяло, това е моята кръв, дадени за вас-----живо пожертвование, жива жертва.

През миналия период на нашето духовно развитие ние сме търсили Светлината извън нас, но сега сме достигнали до точката когато трябва да търсим Христовата Светлина вътре в нас и да Му подражаваме правейки от себе си ‘’жива жертва’’ както Той прави. Нека да помним, че ако жертвата която ще направим не ни е скъпа, ако можем да подбираме нашата работа в Неговото лозе и да правим това което ни харесва, жертвата която правим не е истинска жертва както Той направи, също така не правим истинска жертва и когато сме пред очите на хората и те ни аплодират за нашата милост и щедрост. Но тогава, когато сме готови да Го последваме от тази празнична трапеза където Той е бил почитан сред приятели, в Гетсиманската градина където Той беше сам и където водеше борба със себе си за предстоящото Му велико преживяване докато Неговите приятели спяха, тогава ние правим жертва.

Когато сме успели да следваме ‘’по Неговите стъпки’’ до точката на себе-жертва където можем да кажем от цялото си сърце: ‘’Да бъде Твоята воля’’, тогава със сигурност имаме светлината вътре в нас и никога от сега нататък няма да съществува за нас това което чувстваме като тъмнина. Ние ще живеем в светлината.

Това е нашата велика привилегия, а медитирането върху думите на апостола ‘’Бог е светлина’’, ще ни помогнат да осъществим този идеал при условие, че добавим към нашата вяра работа и изразим чрез нашите дела това което казва Христос от картината на Да Винчи: ‘’Това е моето тяло и това е моята кръв’’, живо жертвоприношение върху олтара на човечеството.

XIII  ГЛАВА

Магия, бяла и черна

От време навреме, когато случаят изисква, ние предупреждаваме учениците на Сдружението на Розенкройцерите в лични писма на не посещават и присъстват на спиритически сеанси, демонстрации на хипноза или на места където се гори тамян от любители дилетанти в окултизма. Черна магия се практикува и по двата начина – и съзнателно и безсъзнателно в такива размери които човек почти не може да предположи. Злият животински магнетизъм, който е само едно друго наименование на Черната Сила, е отговорен за повече провали в бизнеса, загуба на здраве и нещастие в семействата, отколкото повечето хора могат да си представят. Дори извършителите на такова зло деяние сами, както се казва, често не съзнават каква вреда са нанесли. Затова изглежда целесъобразно да се посвети една глава на обяснението на някои от правилата на магията, които са едни и същи и за бялата и за черната. Съществува само една сила, но тя може да бъде използвана за добро или за зло; и в зависимост от мотивите зад нея и от това как се използва, тя става черна или бяла.

‘’Ex nihil, nihil fit’’ е аксиома използвана в науката (от нищо, нищо не произлиза). Трябва да има семенце преди да израсте цвете, но как се е появило (от къде е дошло) първото семе, това науката не може да обясни. Окултистът знае, че всички неща са произлезли от arche първичната есенция(или същина) на хаоса, използван от Бог, Великият Архитект, за изграждането на нашата вселена и след като е наличен нуклеус(зародиш или ядка) на нещо, способният маг може да изтегля от същата тази есенция каквото допълнително му трябва. Христос, например, е имал няколко самуна хляб и няколко риби; посредством този нуклеус Той изтеглил от (primordial) безсмъртната есенция на хаоса останалото, което е било необходимо за да извърши чудото с нахранването на множеството хора. Един човек-маг, чиято сила не е толкова голяма, може по-лесно да съставя неща които вече са материализирани от хаоса. Той може да вземе цветя или плод, които принадлежат на друг човек който се намира на километри или стотици километри разстояние от него, да ги дезинтегрира на съставните им атоми, да ги пренесе през въздушното пространство, да ги накара да се съберат и да оформят нормалната си структура в стаята където той забавлява почитателите си като ги кара да се изумяват. В най-добрия случай такъв маг е сив, дори ако той си плаща за това което е отнел; ако не, това е Черна Магия защото краде чужди притежания. Магията за да бъде бяла, трябва винаги да бъде използвана безкористно, а в допълнение и за алтруистични цели – да помогне на страдащия събрат. Христос, когато е нахранил множеството хора с храна от хаоса, излага като Своя причина това, че те са били ц Него в продължение на няколко дена и ако трябва да се върнат у дома си без физическа храна, могат да останат без сили край пътя и ще страдат от лишенията.

Бог е Великият Архитект на Вселената и посветените от Белите Школи също са arche-tektons, строители от безсмъртната есенция в своята ползотворна работа за човечеството. Тези невидими Помощници(Помагачи) имат нужда от нуклеус от виталното тяло на пациента, който им се предоставя  (effluvia) отделените частици от ръката които се импрегнират в хартията когато пациентът пише молба за помощ и лечение. С този нуклеус от виталното тяло на пациента те са в състояние да изтеглят от девствената материя каквото им е необходимо за да възстановят здравето посредством изграждане или подсилване на организма.

Черните магове са крадци подтиквани от злоба и омраза Те също се нуждаят от нуклеус за злите си действия и те го взимат много лесно от виталното тяло на присъстващите на спиритически и хипнотически сеанси, където седящите там хора се отпускат със зяпнала уста, привеждат психиката си в пасивно състояние, а индивидуалността им е отслабена и от други медиумистични практики. Дори хора, които не посещават често такива места, не са имунизирани против това зло защото има определени продукти на виталното тяло които без да искат всички хора отделят и разпръскват и които могат ефикасно да се използват от Черните Магове. На първо място в тази категория са космите и ноктите. Негрите, в своите вуду-магии, използват плацента за такива зли деяния. Един особено зъл човек, който се е подвизавал преди десет години, е взимал от момчета жизнен флуид, който той използвал за демонични практики. Дори нещо толкова невинно като една чаша с вода намираща се близо до определени части от тялото на бъдещата жертва, докато разговаря с Черния Маг, може да се направи така, че водата да абсорбира част от виталното тяло на жертвата. Това ще предостави на Черния Маг потребния нуклеус, или той може да се вземе от парче от дрехите на жертвата. Същата невидима еманация(излъчване) която се е съдържала в дрехата която води кучето-следотърсач по следите на един човек, също така ще води Мага, бял или черен, към местопребиваването на този човек и ще снабди Мага с код или ключ към организма на човека, където Магът може да помогне или да навреди в зависимост от своята природа.

Но има методи за предпазване от враждебни влияния, които ще изложим в следващата част от тази глава. Ние много дискутирахме за това дали е уместно или не да привличаме вниманието на учениците към тези факти и стигнахме до заключението, че няма да помогне на никого ако правим като щрауса който си крие главата в пясъка когато се приближава опасност. По добре е да сме запознати с нещата които ни застрашават за да можем да вземем някакви предпазни мерки които са необходими срещу заплахата. Битката между добрите и злите сили се води с такава интензивност, че никой който не е ангажиран в действащата борба не може да възприеме силата й. Старшите Братя на Розенкройцерите и на сродните ордени които, може да се каже, като цяло представляват Свещения Граал, посвещават живота си на любовта и есенцията(същността) от тяхната себеотдайна служба, която те натрупват, както пчелите събират мед, е за всички които се стремят да водят духовно извисен начин на живот. Това те прибавят към блясъка на свещения Граал, който в отговор на това започва да сияе все по-ярко и излъчва по-силно влияние върху всички които са склонни към духовното, насища ги с старание, усърдие и издръжливост за работа и борба за доброто. Подобно, злите сили на Черния Граал виреят от омраза, коварство, жестокост и всяко демонично дело от списъка на престъпленията. И двете сили, и на Черния и на Белия Граал изискват pabulum (храна), единият на доброто, а другият на злото, за да продължат да съществуват и за да поддържат силата си в битката. Ако не го получат, те гладуват и залиняват. Затова между тях се води безжалостна война (война на живот и смърт).

Всеки ден в полунощ Старшите Братя, по време на службата си, отварят гърдите си за да поемат жилото на омразата, завистта, лошотията и всяко зло което е било излъчено през последните 24 часа. На първо място, за да могат да лишат силите на Черния Граал от храната им; и на второ място за да могат да трансмутират(преобразуват) злото в добро. След това, както растенията поемат издишания от хората инертен въглероден двуокис и поддържат организма си с него, така Братята на Свещения Граал трансмутират злото вътре в храма; и както растенията излъчват ново получения кислород така нужен за човешкия живот, така Старшите Братя връщат на човечеството преобразуваната есенция от злото като угризение на съвестта заедно с доброто, за да може светът да се променя и да става по-добър, ден след ден.

Черните Братя не трансмутират злото, а вливат в него по-голяма динамична енергия и го подсилват изпълнявайки мисията си на самодоволно усилие да победят силите на доброто. За своите зли те използват елементали и други примитивни същества, които бидейки от долна природа, са на разположение за такива долни практики.

През миналите векове когато хората са изгаряли животински мазнини или са палили свещи направени от животинска лой, елементали са се струпвали на тълпи около тях като дяволи или демони, търсейки да обсебят някого който би им предоставил такава възможност. Дори восъчните свещи предлагат храна за тези същества, но съвременните начини на осветление с електричество, газени лампи и дори с парафинени свещи не ги привличат по никакъв начин. Те все още се тълпят около баровете, кланиците и около други подобни места където има страдащи животни и подобни на животни хора. Те също харесват места където са гори тамян защото това им предоставя средство за достъп когато присъстващите на сеанса седящи хора вдишват изпаренията на тамяна, те с него инхалират елементалния дух, което ги засяга по определен начин в зависимост от личността им.

При такива ситуации може да се прилага защитата за която споменахме. Когато ние водим нравствен начин на живот, когато дните ни са изпълнени със служба на Бог и събратята ни и с добротворни мисли и действия, ние си създаваме Златната Венчална Одежда – душата (двата по-висши етери на виталното тяло), която е подкрепяща сила и която се излъчва навън, струи навън от тялото.Никакво зло не е в състояние да проникне през тази броня, защото тогава злото действа като бумеранг и отскача обратно към този който го е изпратил, връщайки му това което е пожелал за нас. Но, уви, никой от нас не е напълно добър (във всяко отношение добър). Ние най-добре познаваме борбата между плътта и духа. Н може да не признаем пред себе си факта, че като Павел ‘’доброто което би трябвало да сторим, ние не го правим, а злото което трябва да избягваме, правим го’’. Много често добрите ни решения за промяна се провалят и ние действаме погрешно защото е по-лесно. Затова, всички ние имаме зародиша на злото в себе си, което е ‘’сезам отвори се’’ за злите сили. Това е причината поради която най-добре е за нас да не се излагаме ненужно на места където се провеждат сеанси с духове, невидими за нас, без значение колко хубави изглеждат ученията им. Също така, не би трябвало да участваме дори като наблюдатели, на демонстрации на хипноза , защото там също се достига до една пасивна психическа нагласа за някой податлив на опасността от обсебване. Ние би трябвало винаги да следваме завета на Павел и да облечем бронята на Бог. Ние би трябвало активно да се борим за доброто срещу злото и никога да не пропускаме възможност да помагаме на Старшите Братя с дума или на дело във великата Битка за върховенството на духовността.

XIV  ГЛАВА

Нашето Невидимо Правителство

На учениците на Философията на Розенкройцерите е добре известно, че всеки клас животни се доминира от един групов дух, който е техният опекун и пазител и който се грижи за тях, неговите подопечни, с цел да ги води по еволюционния път който е най-подходящ за тяхното развитие; няма значение географското местонахождение на тези животни; лъвът в джунглите на Африка се ръководи от същия групов дух както и лъва в клетката на зоологическата градина в нашите северни страни. Затова животните си приличат по всички свои отличителни характеристики; те харесват или не харесват едни и същи неща, що се отнася до храната им и те действат почти по един и същи начин при подобни обстоятелства. Ако някой иска да изследва породата лъв или тигър, всичко което е необходимо е да изучава един индивид, защото този индивид няма друг избор освен да действа според командите на груповия дух. Минералът не може да избира дали да кристализира или не; розата е задължена да цъфти; лъвът е принуден да ловува; и във всеки един случай действията се диктуват изцяло от груповия дух.

Но човекът е различен; ако искаме да го изучим ще открием, че всеки индивид е като отделна порода сам за себе си. Каквото един човек прави при дадени обстоятелства, не е индикация че друг човек ще прави същото; ‘’храната на един човек е непоносима за друг’’; всеки има своите любими храни и не харесва други. Това е така, защото човек както се явява във физическия свят, изразява един индивидуален вътре-живеещ(вътре-пребиваващ) дух и има изключителното право на избор.

Но, всъщност, човек не е така свободен както изглежда, всички които са изучавали човешката природа са обърнали внимание на факта, че при дадени обстоятелства големи групи от хора, все пак, ще действат така като че ли са доминирани от един дух. Също така, очевидно е и без да се позоваваме на окултизма. Че различните нации имат определени общи физически характеристики. Бихме разпознали германския, френския, английския, италианския или испанския типове. Всяка една от тези нации има характерни особености различни от тези на другите нации, което показва, че би трябвало да съществува расов дух – причина за тази особеност. Окултистът, който е надарен с духовно зрение знае, че това е така и че всяка нация има свой расов дух който е надвиснал като облак над цялата страна. В него хората живеят и се движат и съществуват; той е техния опекун и непрекъснато се грижи за тяхното развитие, изгражда тяхната цивилизация дарявайки им високо-нравствени идеали съответстващи на тяхната способност за напредък.

В Библията пише, че Йехова, Elohim, който е бил расовия дух на евреите, се е явявал пред тях като стълб и върху облак, а от книгата на Даниил получаваме информация за начина на действие на тези расови духове. Видението, появило се пред Навуходоносор с глава от злато и крака от глина, показва как една цивилизация създадена в началото със златни идеали в последствие все повече дегенерира и запада, докато в края на съществуването краката й са от нестабилна, ронлива глина и видението било обречено да се прекърши и да падне. Така всички цивилизации чието начало е било полагано от различни расови духове са имали велики и ‘’златни’’ идеали, но човешкият род поради това, че притежава някаква свободна воля и право на избор, не следва стриктно диктата на расовите духове както животните следват заповедите на груповите духове. Като следствие, с течение на времето дадена нация преустановява растежа и развитието си и защото в космоса не съществува покой без движение, тя започва да дегенерира докато накрая краката са от глина и се явява необходимостта тя да бъде заличена от лицето на земята и да се създаде друга цивилизация от руините й.

Но империите не се разрушават без силно физическо противопоставяне и затова когато дадена нация е обречена на упадък, винаги се създава един инструмент на расовия дух който действа от вътре. Глави 10 и 11 на Даниил ни да дават информация за работата на невидимото правителство на расовите духове, силата зад трона. Даниил е силно притеснен и разстроен духовно. Той пости в продължение на цели три седмици, молейки се за светлина и накрая на този период от време пред него се явява един архангел, расов дух, и се обръща към него с думите: От Книга на Пророк Даниил

‘’Но Той ми каза: не бой се Данииле; от първи ден когато разположи сърцето си, да достигнем разбиране и да се смириш пред твоя Бог, твоите думи бяха чути, и аз щях да дойда според думите ти,

Но кнезът на персийското царство стоя срещу мене двайсет и един ден; ала ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне, и аз останах там при персийските царе.’’

След като обяснява на Даниил какво ще се случи, той казва: ‘’Знаеш ли защо аз ти се явих? И сега аз ще се върна да се бия с принца на Персия: и когато аз ще съм се махнал, принцът на Гърция ще дойде, и никой друг освен теб, принце Михаел, няма да е на моя страна в тези събития.’’

Архангелът също така казва: ‘’И така, от първата година на Дария Миденина, аз му станах опора и подкрепа.’’

И така, когато назрее моментът, някой бива издигнат за да осъществи противопоставянето; той може да е Кир, Дарий, Александър, Цезар, Наполеон или Кайзер. Той може да се мисли за главния двигател, за свободен индивид действащ според своя собствен избор и прерогатив, но всъщност той е само един инструмент на невидимото правителство на света, силата зад троновете, расовите духове, които виждат необходимост от разрушаването на цивилизации от които повече няма полза и че човечеството може да получи нов старт и да започне да се развива под влиянието на нов и по-висок от изчерпания преди това идеал.

Самият Христос, когато е бил на земята, каза: ‘’Не съм дошъл да донеса мир, а меч’’, защото му е било ясно, че докато човечеството е разделено на раси и нации, не може да има ‘’мир на земята и благоговение между човеците’’. Само когато нациите се обединят в универсално(или всеобщо) братство мирът е възможен. Бариерите на национализма трябва да се отстранят и с тази цел са били създадени Съединените Американски Щати, един амалгамиращ казан, където всичко най-добро от стария свят е събрано на едно място и се смесва, така че да може да се роди една нова раса за Ерата на Водолея с по-високи идеали и усещане за универсално братство. Междувременно, бариерите на национализма бяха частично разрушени в Европа чрез ужасния конфликт който току що премина (I Световна война). Това приближава деня на всеобща любов към ближния и осъществяването на Човешко Братство.

Трябва да се постигне още нещо. От всички тежки изпитания, на които е подложен човешкия род, няма по-ужасно от смъртта която ни разделя от хората които обичаме защото не можем да сме заедно със тях след като са напуснали телата си. Но така, както е сигурно че след нощта следва нов ден, така сигурно е че всяка капнала сълза изтрива малко от кората която сега заслепява човешките очи за невидимата земя на живите мъртви. Често сме казвали и сега пак потвърждаваме, че едно от най-положителните неща, като последствие от войната, ще бъде духовното зрение което ще развият голям брой хора. Интензивното страдание на милиони хора, жадуващи да видят отново скъпите си, които така неочаквано и безвъзвратно са били откъснати от тях, е сила от неизмерима мощ. По същия начин, тези които са били грабнати от смъртта в разцвета на животаи които сега са в невидимия свят, също така силно желаят да се срещнат отново с близките си, така че да ги успокоят и да ги уверят, че се чувстват добре. Така че, може да се каже, че две армии съставени от милиони и милиони хора прокарват(пробиват) тунел с отчаяна енергия и силна воля през стената която разделя видимото от невидимото. Ден след ден тази стена(или завеса) изтънява и рано или късно живите и живите мъртви ще се срещнат в средата на тунела. Докато разберем, комуникацията ще бъде осъществена и на нас ще ни се струва обикновено нещо когато близките ни пристъпват извън своите износени и болни тела, ние няма да чувстваме нито тъга нито загуба защото ще бъдем в състояние да ги виждаме в техните етерни тела да се движат сред нас както са правели преди. Така след големия конфликт ние ще излезем като победители над смъртта и ще можем да кажем: ‘’О смърт, къде е твоето жило? О гроб, къде е твоята победа?

XV  ГЛАВА

Практическо ръководство за практични хора

‘’Ако аз бих се придържал към принципите излагани в църковна проповед когато ръководя бизнеса си, бих се разорил за по-малко от година’’, както наскоро сподели един критично настроен човек. ‘’Защото Библията е абсолютно неприложима при нашите сегашни икономически условия; невъзможно е да се живее според предписанията й’’.

Ако това е истина, има голямо основание за липса на набожност и вяра в Бога, но при съдебен процес на обвиняемия винаги се предоставя възможност са справедлив съд и затова нека, по аналогия, да изследваме обстойно Библията преди да отсъждаме. Какви точно са обвиненията? ‘’Защо? Те са неизброими’’, отговаря критикуващият, ‘’но да споменем само няколко, нека да се спрем на такива пасажи като: Блажени са бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно; Блажени са хрисимите, защото те ще наследят земята; Не мислете за следващия ден, какво ще ядете или какво ще пиете; Такива идеи насочват към приют за бедни.’’

‘’Много добре’’, би казал защитникът. ‘’Нека да се спрем първо на последното обвинение. Версията на крал Джеймс гласи: ‘’Никой човек не може да служи на двама господари. Не може да служи на Бог и на мамон.’’

Лука 12:22 (от българската Библия)

‘’Рече още на учениците си: Затова ви казвам не се безпокойте за живота си – какво ще ядете; нито за тялото си – какво ще облечете.

Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

Разгледайте враните, че не сеят нито жънат; те нямат нито склад, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-ценни сте вие от птиците!

И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът към ръста си?

 И така, ако и най-малкото нещо не можете да направите, защо се безпокоите за другото?

Разгледайте кремовете как растат: не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях.

И ако Бог така облича полската трева, която днес я има а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще обича вас, маловерци!

И така, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не бъдете неспокойни; защото всичко това търсят народите на света, а вашият Отец знае, че се нуждаете от това.

Но търсете (Божието) царство, и (всичко) това ще ви се прибави.’’

Ако се има пред вид, че ние разточително трябва да прахосваме всичко което притежаваме в един неумерен начин на живот, тора разбира се би било не само непрактично, но и неморално. Такава интерпретация, обаче, не следва основната насока на съдържанието и учението на цялата Библия и тя не е такава. Гръцката дума merimnon означава да бъдеш прекалено загрижен и обезпокоен и ако прочетем пасажа така променен, ще открием че проповядва друг урок, който е напълно практичен. Маmmоn  e сирийската дума за богатство силно желано от ненаситни хора. В предхождащия параграф Христос увещава хората да не стават слуги или роби на богатството, което ще трябва да изоставят когато се скъса сребърната нишка и духът се върне при Бог, а по-добре да се стремят да живеят с любов и да помагат на другите и така да натрупват съкровище от добри дела, което ще могат да вземат със себе си в Небесното Царство. Междувременно, Той увещава, не се тревожете прекалено за това какво ще ядете и пиете и с какво ще се обличате. Защо да се тревожите? Вие не можете да добавите и 1 сантиметър към ръста си и нито един косъм към главата си, като се тревожите. Тревожността е най-силно изчерпваща силите ни емоция и не ни помага по никакъв начин. Вашият небесен Отец знае, че вие се нуждаете от материални неща, затова първо се стремете към Неговото Царство и праведност и всичко останало от което се нуждаете ще бъде добавено. Има поне два псалма, които описват как когато можеството от хора е отишло при Христос далече от техните домове и далече от населени места от където биха могли да се снабдят с храна и вода, Той демонстрирал следното: Той първо им дал духовна храна която са търсели, а след това се погрижил за телесните им нужди директно от духовен(спиритуален) източник.

Дали това действа и в нашите модерни времена? Със сигурност, да и има толкова много примери за това, че не е необходимо да излагаме всеки един от тях. Когато работим и се молим, когато се молим и работим и използваме през живота си всяка предоставила ни се възможност да служим на другите, тогава всички земни неща ще ни се предоставят в ред според нуждите ни и те ще продължат да прииждат към нас в по-големи количества съответно на степента в която те се използват за служба на Бог. Ако ние се погрижим да бъдем само управители и служители на земните ни притежания, тогава ние наистина ще бъдем ‘’бедни духом’’, що се отнася до преходните земни съкровища, но богати с вечните съкровища на Небесния Свят; и ако не сме заклети материалисти, със сигурност това е едно практично поведение.

Не много отдавна важеше правилото: ‘’Купувача не ни интересува, да си гледа работата’’ прилагано от търговците загрижени за своите земни блага и отнасящи се към купувача като към законна плячка. След като пласираха стоката си и получаваха парите, тях не ги беше грижа дали купувачът е доволен или не. Те дори се гордееха ако продадат някаква некачествена стока която скоро би се износила или повредила, като се потвърждава от мотото: ‘’Ниското качество на стоката е силата на търговията’’. Но постепенно, дори хора които се отнасят с презрение към идеята религията да влияе на бизнеса, се отказват от това мото и несъзнателно приемат правилото на Христос: ‘’Този който е най-велик измежду вас, нека да бъде слуга на всички’’.  Навсякъде най-добрите бизнесмени са най-настоятелни в услугите които предоставят на клиентите си, защото това е печеливша политика и фактически е взета от библията.

Но понякога става така, че въпреки желанието си да служи на клиентите си, нещо непредвидено лошо се случва и ядосан и недоволен клиент пристига и връща закупената стока. Според старото недалновидно правило търговецът би се изсмял, в най-добрия случай, или би изхвърлил купувача навън. Н не така постъпва съвременният търговец, който прилага Библията в бизнеса. Той използва мъдрите съвети на Соломон, че ‘’благият отговор смекчава гнева’’ и думите на Христос, че ‘’кротките ще наследят Царството Небесно’’ и така той се извинява за дефекта на стоката, предлага замяна с друга стока и изпраща разгневения недоволен клиент вече усмихнат и благодарен, че с него са се отнесли добре и разгласява това сред познатите си. По този начин, чрез спазване на практиката от препоръките на Библията, сдържайки раздразнението си и запазвайки спокоен тон, бизнесът си спечелва повече клиенти, които идват при него вярвайки че ще бъдат обслужени доброжелателно и добавената печалба в продажбите ще компенсира загубата от стоката, която е върната от купувача.

Струва си в долари и центи усилието да се потиска раздразнението и да се третират клиентите добронамерено; така се увеличава печалбата и от гледна точка на етика и духовност. Какво по-добро бизнес-мото маже да се открие от това в Еклезиаста: ‘’Мъдростта е по-добра от оръжията на войната. Не прибързвай с думите си, не говори необмислено когато си ядосан защото яростта е присъща на глупака.’’ Такт и дипломация винаги са по-добрия вариант отколкото сила; както казва Светото Писание: ‘’Ако желязото се кове трудно, трябва да прилагаме повече сила, но да се използва мъдрост е по-полезно.’’ Линията на най-малкото съпротивление, докато е почтена и добронамерена, винаги е най-добрата тактика. Затова: ‘’Обичайте враговете си, правете добро на тези които са зли към вас.’’ Добра бизнес-практика е да се помирим с тези които вредят, за да не ни навредят повече; и по-добре е да надмогнем чувствата които ни тормозят, отколкото да ги подхранваме непрекъснато, защото каквото човек посее, това и ще пожъне и ако сеем обида и подлост, ние залагаме и подхранваме у другите същото отношение. И дори повече, всичко това ще се случи в живота на отделния човек и в обществото точно както и в бизнеса. Колко много кавги биха се избегнали ако ние култивираме добродетелта на спокойното отношение и благостта в нашите домове; колко много радостни мигове бихме имали; с колко много щастие бихме наситили живота си ако в обществените и в бизнес отношенията бихме се научили да се отнасяме към другите така както бихме искали те да се отнасят към нас!

Няма нужда от това психическо напрежение под което толкова много хора работят загрижени за това какво ще ядат и какво ще пият. Нашият Отец на небесата наистина владее земята и нейните блага; неизброимите стада са Негови. Ако ние се научим истински да Му предаваме тревогите си, няма съмнение, че ще ни се предостави начин за справяне с трудностите ни.

Факт е, признат от авторитетите които изследват пози предмет, че сравнително малко хора умират поради недостиг на нужните средства за живот, а много повече умират от презасищане  на апетитите си. Опит от практическия живот на автора и на много други е, че ако ние вършим работата си ден след ден съвестно и прилагайки максимално способностите си, утрешният ден винаги ще има всичко за задоволяване на нуждите ни. Ако спазваме инструкциите на Библията, правейки всичко ‘’като за Господ’’, няма значение какъв е честният труд който упражняваме; ние тогава едновременно с това се стремим и вървим към Божието Царство. Но, ако сме само недобросъвестни служители, работейки без да си даваме зор или само за да бъдем облагодетелствани, ние не може да очакваме успех в дългосрочен план; здраве, благосъстояние и щастие може да ни споходят за кратко, но извън солидната основа на Библията, не може да има продължителна радост в живота и не може да има реален просперитет в бизнеса.

XVI  ГЛАВА

Звук, тишина и растеж на душата

Сериозните ученици на Учението за Душата естествено имат желание да израстват духовно за да могат много добре да служат* във Великата Работа за Човешкия Напредък.

_________________________________________________________________

*служене – има се предвид извършването на всякакъв вид дейност с цел подпомагане и в полза на хората и света

__________________________________________________________________

Бидейки скромни и смирени те са напълно наясно с всичко което не им достига и често, когато търсят начин да улеснят и подпомогнат прогреса, те си задават въпроса ‘’Какво пречи?’’ Някои от тях, особено през миналите векове, когато животът не е бил толкова напрегнат както е сега, осъзнали че всекидневният живот сред обикновените хора има много ограничения. За да ги превъзмогнат и да стимулират растежа на душата си, те напускали обществото и се оттегляли в манастир или в планините, където те да могат да се отдадат на духовен начин на живот без да им се пречи.

Ние обаче знаем, че не това е пътя. Много добре се е оформило становището в ума на повечето от нашите ученици, че ако избягаме от някакво преживяване днес, то ще ни пресрещне отново утре, и че палмата на победата се спечелва чрез победа над света, не чрез бягство от него. Околната среда, в която сме били поставени от Записващите Ангели, е била наш собствен избор когато сме били в повратната точка на нашия жизнен цикъл на Третото Небе, тогава там сме били свободен дух незаслепен от материята която сега забулва прозрението ни. Следователно тази околна среда съдържа уроци, от които се нуждаем и бихме направили сериозна грешка, ако се опитваме да избягаме от нея.

 Но ние сме получили ум с точно определена цел – да разсъждаваме върху обектите и условията, така че да можем да се научим да разграничаваме между същественото и несъщественото, между това което е предопределено да пречи за да ни научи да изградим доброто качество да го преодоляваме, а това което е спънка която дразни чувствата ни и разбива нервите ни без никакви възнаграждаващи духовни придобивки, би било от най-голяма полза ако се научим да я отстраняваме за да запазваме силите си, приемайки само това което трябва да понасяме за духовното си добруване. Тогава ние ще спестим много енергия и ще имаме много по-голям интерес и стимул за полезната работа. Детайлите на този проблем са различни за всеки отделен живот; въпреки това съществуват определени основни принципи, ще бъде от полза за нас да ги разберем и прилагаме в живота си, а един от тях е: въздействието и последствията от тишина и звук върху растежа на душата.

На пръв поглед може да изненада твърдението, че звук и тишина са много важни фактори за растежа на душата, но когато изследваме предмета, ние скоро ще разберем, че това твърдение не е несъстоятелно. Взимайки под внимание първо израза: ‘’Войната е ад”, а след това да извикаме във въображението си една картина от войната. Картината е ужасяваща, дори повече за тези които наблюдават с незамъглено духовно зрение отколкото за тези които са ограничени до физическо зрение, защото последните поне могат да си затворят очите, ако искат, но целият ужас със сила се стоварва върху сърцето на Невидимия Помощник(Помагач) който не само чува и вижда, но усеща в цялото си същество мъката и болката на заобикалящото го страдание, както Парсифал усеща в своето сърце раната на Амфортас, пронизаният цар на Грала; наистина, без това интензивно чувство на съпричастност или сливане в едно със страданието, не би могло да съществува нито отдаване на лечителство нито отдаване на помощ. Но там има едно нещо от което никой не може да избяга, ужасният тътен на снарядите, ревът на оръдията, злият лай на картечниците, стоновете на ранените и клетвите на войниците. Нямаме нужда от допълнителни аргументи за да се съгласим, че това наистина е ‘’адски шум’’ и е възможно най-разрушителен за душата. Полето на бойните действия е последното място, което някой с нормален разум би избрал за душевен растеж, въпреки че не трябва да се забравя че може да се постигне там чрез благороден акт на саможертва; но такъв резултат е бил постиган въпреки условията, а не заради тях.

 От друга страна, ако вземем под внимание благото пеене на Григориански химн в една църква или ораторията на Хендел под звуците на които молещите се със стремяща се душа политат към Твореца на нашето Битие. Тази музика сигурно маже да се нарече ‘’райска’’ и за църквата да се каже, че предлага идеални условия за растеж на душата, но ако ние стоим там непрекъснато и не изпълняваме или занемаряваме задълженията си, ние ще се провалим въпреки идеалните условия.

Остава, поради това, само един сигурен начин за нас, а именно, да останем в шума на бойното поле на света, стремейки се да извлечем от възможно най-неблагоприятните условия материал(или материя) за душевен растеж чрез себеотвержено служене* и в същото време да изграждаме вътре в нас светилище и убежище с тази тиха музика която звучи вечно в служещата душа като източник на извисяване над всички превратности на земното съществувание. Имайки тази ‘’жива църква’’ вътре в себе си и бидейки фактически, при това условие, ‘’живи храмове’’, ние ще можем във всеки момент когато не се изисква вниманието ни да е временно ангажирано с работа, да влезем в този духовен дом който не изграден от човешка ръка и да се потопим в неговата хармония. Ние бихме могли да правим това много пъти през деня и да възстановяваме хармонията, която е била нарушена от дисонанса на земното общуване.

Тогава, как да построим този храм и да го изпълним с божествена музика която толкова много желаем? Какво ще помогне и какво ще пречи? Това са въпросите които изискват практическо решение и ние ще се опитаме да направим отговора възможно най-лесен и практичен, защото това са много важни въпроси. Малките неща са важни защото новият ученик трябва да обърне внимание дори и на най-незначителните неща. Ако запалим кибритена клечка при силен вятър тя ще бъде угасена преди още да се е разгоряла добре, но ако е запален малък огън в натрупани клонки и се е разгорял добре, излезлият вятър ще раздуха пламъка вместо да го угаси. Адептите или Великите Души могат да останат спокойни при условия, които биха разстроили обикновения ученик, затова той трябва да внимава и да не се полага ненужно на въздействия които препятстват растежа на душа; това от което той има нужда повече от всичко е спокойствие, и нищо не толкова по-вредно за това условие от шума.

Безспорно, нашето общество е ‘’лудница’’, затова имаме законното право по възможност да бягаме от някои шумове, такива като свистенето на гумите на превозните средства при завой. Не е нужно да живеем близо да шумна улица и да увреждаме нервите си и да не можем да се концентрираме, но ако имаме болно плачещо дете което изисква вниманието ни денем и нощем, няма значение как това се отразява на нервите ни, нямаме право пред очите на Бога и хората да избягаме или да не се грижим за детето, за да се отдаваме на медитиране. Това са очевидни неща и всички веднага сме съгласни с това, но нещата които помагат или пречат най-много са, както беше споменато, нещата които са толкова незначителни, че убягват от вниманието ни. Сега, когато започнем да ги изброяваме те, може би, ще предизвикат смях или недоумение, но ако се поразсъждава върху влиянието им и се изпробват на практика, скоро ще се съгласите с тях, защото ако се оценяват чрез правилото ‘’по техните плодове ще ги познаете’’, те скоро ще дадат резултат и ще защитят твърдението ни, че ‘’Тишината е един от най-силните стимули за душевен растеж’’, затова би трябвало да се спазва от стремящия се в неговия дом, неговия начин на поведение, неговия вървеж, неговите навици и, парадоксално както изглежда, дори неговия говор.

Доказателството за полезността на религията е, че прави хората щастливи, но най-голямото щастие е твърде дълбоко, за да може да бъде изразено навън. То ангажира цялото ни същество така всеобхватно, че е почти благоговейно, а шумните маниери никога не се съчетават с това истинско щастие защото са признак на повърхностност. Силният глас, гръмогласният смях, шумният начин на държание, чаткащите токчета които звучат като удари с чук, тряскащите врати и тракането на чиниите са израз на елементарен човек, защото такива хора обичат шума, колкото повече толкова по-весело, защото така се активира тялото на желанията. За тях църковната музика е анатема; поп-музиката е предпочитана пред всяка друга и колкото е по- див танцът, толкова по-добре. Но различно е, или би трябвало да бъде, при стремящия се към духовно извисен начин на живот.

Когато детето Исус било издирвано от Ирод, с намерение да го убие, единствената възможност да бъде спасено е била в бягството и по този начин е бил спасен живота му и му била дадена възможност да порасте и да изпълни мисията си. Подобно, когато Христос е роден в един стремящ се, той най-добре може да запази този духовен живец чрез бягство от средата на елементарни хора, където съществуват пречки за духовен растеж и да си търси място където да живее сред хора със сродни стремежи, при положение че има свободата да стори това; но ако ситуацията му налага грижа за семейство, негова отговорност е да се стреми да промени условията чрез правилни наставления и пример, особено чрез личен пример, така че след време такава пречистена и спокойна атмосфера която предоставя хармонични отношения, съгласие и сила  да може да цари в целия дом. За да бъдат щастливи децата не е нужно да им се разрешава да викат с пълен глас или да се надбягват без ред в жилището, тръскайки врати и да блъскат мебелите при лудия си бяг; наистина, безспорно е че това е вредно, защото ги учи да не зачитат чувствата на другите при доставянето на собствено удоволствие. За тях ще бъде по-полезно, отколкото за майката, ако стъпват внимателно и тихо и се научат да оставят палавите си игри за навън, а в къщи да си играят тихо, да затварят вратите внимателно и леко и да говорят с умерен глас, както прави майка им.

През детството ние започваме да разбиваме нервите си, което ни мъчи в по-късните години, така че ако учим децата си на по-горе изложените правила, ние може да им спестим много житейски неприятности, както и да помогнем на растежа на нашата душа. Може да отнеме години докато променим семейната си среда докато премахнем пречките, които изглеждат така незначителни, и установим атмосфера осигуряваща душевен растеж, особено ако децата са пораснали и негодуват срещу промените от такова естество, но си заслужава. Ние можем и трябва поне да култивираме ценното качество тишина в себе си или нашият душевен растеж ще бъде много слаб. Може би, ако погледнем на проблема от окултна гледна точка във връзка с това важно тяло-носител, виталното тяло, същността на това изискване ще стане по-ясна.

Ние знаем, че виталното тяло непрекъснато натрупва енергия във физическото тяло която да бъде използвана в това ‘’училище за жизнен опит’’ и че през деня тялото на желанията непрекъснато изразходва тази енергия в действия които генерират опитност, която след това ще бъде преобразувана в душевен растеж. До тук добре, но тялото на желанията има тенденцията да се разгорещява, ако не се държи под строг контрол. То се отдава на необуздано движение, колкото по-буйно толкова по-добре и ако не се контролира, кара тялото да си свирука, да пее, да скача, да танцува и да прави други ненужни и леконравни неща, които спъват растежа на душата. Докато е подложен на такава дисхармония, човек не може да реагира на духовните въздействия във физическия свят, а през нощта, когато той напуска своето тяло, процесът на възстановяване на този носител изразходва толкова много време, че много малко, ако въобще има, остава време за работа, дори ако човек има намерение и мисли сериозно да върши такава работа.

Затова, непременно трябва да отбягваме шума, който не сме задължени да слушаме и да култивираме тих и все пак доброжелателен начин на поведение, приглушен глас, тих вървеж, ненатрапчиво присъствие и всички други добродетели които допринасят за хармония, защото тогава възстановителният процес се осъществява бързо и ние сме свободни през по-голямата част от нощта да работим в невидимите светове за натрупване на душевен растеж. Нека при този опит за усъвършенстване да имаме на ум, че трябва да не се обезкуражаваме при случващ се неуспех, припомняйки си приятелския съвет на Павел да продължаваме с прилежно упорство в добродетелността.

XVII  ГЛАВА

‘’Mysterium Magnum’’ на Кръста на Розата

Понякога, ние получаваме писма от ученици изразяващи съжалението им, че са сами в изучаването на Философията на Розенкройцерите, че техните съпрузи, съпруги, деца или роднините им в близкото обкръжение, не симпатизират или дори са враждебно настроени към учението, независимо от всички усилия на споменатите ученици да спечелят благосклонността на близките си и така да получат съпричастност в своите студии, или поне свобода да следват увлечението си. Този конфликт ги прави до известна степен нещастни, повече или по-малко, в зависимост от личностните им качества и тези ученици ни молят за съвет, как да превъзмогнат противопоставянето и да променят близките си. Това, ние сме направили чрез лични писма и имахме привилегията да помогнем на не малко семейства, когато те последваха нашите съвети; но ние знаем, че често тези които се измъчват най-много, запазват мълчание и затова решихме да отделим малко време за обсъждането на този въпрос.

Вярно е казано, много вярно, че ‘’малкото познание е опасно нещо’’, ‘’да се знае малко, е опасно’’, а това със същата сила важи и за Учението на Розенкройцерите както и за всеки друг предмет. Поради това, най-първата стъпка трябва да е: да се разбере дали вие имате достатъчно познания за да сте защитени от опасността да знаете само малко. И така, позволете да задам въпроса: Какво представлява Учението на Розенкройцерите, което вие с такова голямо желание искате да споделите с другите и на което те се противопоставят. Дали то е двойката закони за ‘’Причинността’’ и ‘’Прераждането’’? Те са отлично средство за обяснението на много проблеми на живота и те са голямо успокоение когато онази с косата се появява и грабва от нашия дом някой близък и скъп човек. Но тогава вие трябва да имате на ум, че има много хора които никога не изпитват нужда от каквото и да било обяснение. Те органически са непригодни за това, както глухонемият не може да използва телефон. Вярно е, че ние работим за по-добър напредък когато съзнаваме и приемаме закона и неговото предназначение, но нека се успокоим от факта, че тези закони действат за доброто на всички независимо от това дали се познават или не и затова това познание не е от съществено значение. Те няма да изпитат голяма загуба защото не са усвоили тази доктрина и те може би ще избегнат голямата заплаха от това да притежават ‘’малко познание’’.

В Индия, където тези истини се знаят и приемат от милиони, хората полагат малко усилия за напредък в материалната сфера защото знаят, че притежават безкрайно време и това което не завършат в този живот може да почака до следващия или по следващия живот. Много хора от западното полукълбо които, са приели доктрината за прераждането, са престанали да бъдат полезни членове за своето общество като са престанали да се трудят и с това поведение са предизвикали неодобрение към така наречените духовни учения. Ако вашите близки не желаят да се запознаят с никое от тези учения, оставете ги. Да се променят хората, в никакъв случай не е съществена част от Учението на Розенкройцерите. Пазителят на портата(Входа) няма да ги изпитва какво знаят,а той може да пусне някои които са напълно неуки за тази материя и да затръшне вратата пред други които са посветили живота си на изучаване, разясняване и обучаване на тези закони.

Тогава, ако доктрините за ‘’Причинността’’ и ‘’Прераждането’’ не са от съществено значение, какво да кажем за комплексното устройство на Човек? Сигурно, от значение е да се знае, че ние не сме просто само това видимо тяло, а че имаме едно витално тяло за да го зарежда с енергия, едно тяло на желанията за да изразходва тази енергия и ум за да контролира и направлява нашите усилия по пътя на разума и, че ние сме девствени духове напъхани в тройно материално було, като Его. Не е ли важно да се знае, че физическото тяло е материалната проекция на Божествения Дух, че виталното тяло е проекция на Духа на Живота и че тялото на желанията е проекция на Човешкия Дух, че умът формира връзката между тройния Дух и тройното тяло?

Не, не е от съществено значение да се знаят тези неща. Ако се използва разумно, това познание е едно предимство, но то може да бъде един безспорен недостатък за тези които притежават само ‘’малко познание’’ в тази насока. Има много такива хора които често медитират върху ‘’висшето себе’’ докато напълно са игнорирали многото ‘’низши себета’’ затънали в мизерия съвсем близо да тяхната врата. Има много хора, които мечтаят денем и нощем, за времето когато ще се впуснат в полетите на душата си като ‘’невидими помагачи’’ и ще заличат мъката на болните и страдащите, а не похарчват дори и пет цента и не отделят дори един час за да занесат на един бедняк, една самотна душа в болница, едно цвете и една утешителна дума. Отново, аз казвам че Пазителят на Портата е по-вероятно да пропусне този който е направил всичко по силите си, отколкото този който много е мечтал и нищо не е направил за да помогне на страдащия си събрат.

Ако успеете да привлечете хора да изучават Учението на Розенкройцерите за смъртта и за живота след това, вие ще почувствате че е важно те да знаят, също така, и за това че сребърната нишка трябва да остане неразкъсана за период от време приблизително равен на три и половина дни след като духът е напуснал тялото и че той трябва да бъде оставен необезпокояван докато панорамата от отминалия му живот се гравира (отпечатва или запомня в информационен носител) върху тялото на желанията за да служи като арбитър или съдник на неговия живот в невидимия свят. Ще искате те да знаят всичко за духовете в чистилището --- как злите дела в живота им там се проявяват като болка за да създадат съвест която да ги предпазва от повтаряне на действията които са причинили болката през следващ живот. Ще ги накарате да узнаят как добрите дела през живота се преобразуват в добродетели които се използват през следващия живот, както е изложено в нашата философия.

Без съмнение, вие сте изненадани от твърдението, че познанието за великата двойка закони не е от съществено значение. Вероятно и другото твърдение, че не е важно дали другите изучават строежа на човек, както ние го познаваме, ще ви възмути; и без съмнение, вие ще бъдете шокирани когато се твърди, че Учението на Розенкройцерите относно смъртта и преминаването на духа в невидимите светове е сравнително маловажно за целта която се стремим да осъществим. Наистина, няма значение дали вашите близки разбират или вярват в това учение. Доколкото вашата собствена смърт е засегната, една искрена молба, те да оставят вашето тяло на спокойствие и необезпокоявано за подходящ период от време, може би трябва да се включи в завещанието, защото хората се отнасят със суеверие към такива ‘’последни молби’’; а ако някой от вашите близки почине, вие сте там с вашето знание и можете да направите правилното нещо за тях. Така че, няма значение, че те отказват да приемат тази част от Учението на Розенкройцерите.

Н ученикът може да каже: ‘’Ако познанието за по-горе споменатите предмети, което изглежда да има практическа стойност, е от несъществено значение за напредъка, следва че изучаването на Периодите, Обръщенията, Глобусите на Световете и т.н., е съвсем маловажно. Това се отнася за всичко изучавано в ‘’Космоконцепцията’’ и нищо от Учението на Розенкройцерите което сме включили и в което сме вложили вярата си, не остава?

Нищо не остава? Да, наистина, ВСИЧКО ОСТАВА, защото споменатите неща са само външна обвивка която трябва да махнете за да стигнете до месото в ядката, сърцевината на всичко. Вие сте чели ‘’Космогонията’’, много пъти може би. Може би сте я изучили и се чувствате горди със знанието си за мистерията на света, но прочели ли сте някога мистерията или тайната скрита във всеки ред? Това е главното първостепенно учение, учението на което вашите близки ще се отзоват, ако можете да го откриете и да им го предадете. ‘’Космогонията’’ проповядва на всяка страница ЕВАНГЕЛИЕ НА СЛУЖЕНЕТО*.

__________________________________________________________________

 *служене – има се предвид извършването на всякакъв вид дейност с цел подпомагане и в полза на хората и света

___________________________________________________________________

За нас, Божеството манифестира или прояви вселената. Великите творчески Йерархии всички са били, а някои от тях и сега са, наши слуги. Сияещите звездни ангели, чиито огнени тела ние виждаме да се въртят в пространството, са работили върху нас еони от време и когато трябваше Христос да дойде да ни донесе духовния тласък(импулс) , нужен тогава. И в най-голяма степен е валидно, че в притчата за последния вердикт(или отсъждане) Христос не казва: ‘’Добре сторено, ти си голям и ерудиран философ, който владее Библията, Кабала, ‘’Космоконцепцията’’ и всички останали трудове от мистерийните учения които разкриват сложните процеси във всемира, а Той казва:

‘’Добре сторено, ти си добър, предан слуга

отдаден си на радостта към твоя Господ

Защото Аз бях гладен и ти ми даде да ям, Аз бях жаден и ти ми даде да пия;’’

Нито една единствена дума за знание. Цялото ударение е било поставено върху преданост и служене.

Съществува дълбок окултен смисъл в това: служенето създава и изгражда тялото на душата, искрящата венчална одежда без която никой човек не може да встъпи в небесното царство, наречено в окултизма ’’Новата Галилея’’, и няма значение дали съзнаваме и дали сме наясно за какво става въпрос, стига да вършим работата.  И още повече, и тъй като сияйното тяло на душата расте вътре и около човек, тази светлина ще му помага да разбира Мистериите без нужда от книги и някой, който е така Бого-обучен знае повече от всички книги на света. Когато настане моментът, вътрешното зрение ще се отвори и пътя към храма ще бъде показан. Ако вие искате да учите вашите близки, без значение колко скептично настроени те може да са, те ще ви повярват ако проповядвате евангелието на служене.

Но вие трябва да проповядвате чрез практикуване. См вие трябва да станете слуга на хората, ако искате да ги накарате да ви повярват. Ако искате да ви следват, вие трябва да водите, ако ли не, те ще имат право да поставят под въпрос искреността ви. Помнете, ‘’има град на върха на хълма’’, , и ако вие само си давате вид, те имат право да ви съдят по плодовете ви; затова говорете малко, служете много.

Много хора обичат да обсъждат праведния начин на живот по време на вечеря, очевидно печеното на масата и пурата в устата убиват ефекта. Има други, които поставят стомаха над всичко и повече биха изучавали инструкции за диети отколкото Библията; те всички са готови да наставляват близките си и да им налагат последната се хранителна прищявка. Аз познавах един мъж който беше водач на една езотерична група. Неговата съпруга се противопоставяше на окултизма и на безмесния начин на хранене. Той я принуждаваше да готви вегетариански ястия у дома и и’ казваше, че ако някога си позволи да внесе месо в неговата кухня или ако замърси неговите съдове с месо, той ще изхвърли нея и съдовете на улицата, добавяйки че ако тя иска да прави свиня от себе си, може да отиде и да яде месо в ресторант.

Трябва ли да се учудваме, че тя осъждаше религията на мъжа си и не искаше да я знае и въобще да има нещо общо с нея. Със сигурност, той е виновен, че е ‘’застъпник на братята си’’ и въпреки че това е един екстремен случай, той прави урока по-убедителен. Оставаща във вечността е фразата на Мохамед, че неговата съпруга е първият му ученик. Добре е всички да следваме неговия пример, ако искаме да спечелим нашите близки хора за духовно извисения начин на живот, защото въпреки че има външна разлика между всички религиозни системи, ядрото на всички е ЛЮБОВ.

XVIII  ГЛАВА

Препятствия (Подводни камъни)

Често се прави забележка, от хора които не симпатизират на нашия стремеж да водим духовно извисен начин на живот, че той не е подходящ за работещи хора. За съжаление, не може да се отрече, че има известно оправдание за това становище, защото действително най-първото необходимо условие за духовно извисен живот се състои от задължението да се откъснем безусловно от материалната страна на живота, защото ако ние не сме истинни в малките неща, как може да очакваме, че ще ни вярват и ще ни се доверяват за по-важни отговорности. Затова изглежда целесъобразно да посветим една лекция на обсъждането на някои от нещата които действат като спънки или подводни камъни в живота на стремящия се.

В библейската история, където царят изпраща слугите си с покани за празненството което е подготвил, ни се казва, че поканите не били приети по различни причини. Всеки един от поканените имал материални грижи, покупки, продажби, сватби, затова те не можели да присъстват на духовни събития, а такива хора, може да се каже, представляват голямата част от човечеството днес, които са силно заангажирани в труд и задължения, за да посветят дори една мисъл за стремеж в по-висше направление. Но има други които са станали толкова ентусиазирани след първия допир до висшите учения, че са готови да се откажат от всичката работа на света, отхвърлят всяко задължение и посвещават времето си на това което те с удоволствие наричат ‘’помагане на хората’’. Те лесно се съгласяват че отнема време докато човек се научи да бъде часовникар, обущар, инженер или музикант и те дори за момент не биха си помислили да се откажат от настоящата си професия за да станат обущари, часовникари или учители по музика само защото са почувствали порив или увлечение да започнат такава работа. Те ще знаят, че липсата на подходяща подготовка и обучение ще ги доведе до неуспех и провал, а иначе, те мислят че само защото са се увлекли по висшите духовни учения, изведнъж са придобили правото да изоставят работата си за света и да посветят времето си на служене подобно на, въпреки все пак на по-ниско ниво, това предоставено ни от Христос по време на Неговата мисия.

Един ученик пише до Сдружението: ‘’Аз съм се отказал от ядене на месо и искам да живея като отшелник, далече от шума на света който реве около мен. Аз искам да дам живота си за човечеството’’. Друг казва: ‘’Аз искам да водя живот на извисена духовност, но имам жена която се нуждае от моята грижа и издръжка. Мислите ли, че ще бъда оправдан ако я напусна за да помагам на хората?’’ И още един казва: ‘’Аз работя работа далече от духовността; Всеки ден трябва да върша неща които противоречат на духовната ми природа, но аз имам дъщеря която зависи от мен за образуванието си. Какво трябва да направя:: да продължавам ли или да се откажа?’’ Разбира се, има още много други проблеми които са ни посочвани, но тези примери са подходящи, защото представят група от хора които са готови да изоставят света при най-малката окуражителна дума и да избягат очаквайки веднага да им изникнат крила. Ако хората от тази група имат някакви окови, те ги разрушават без скрупули или без дори минута да се замислят.

Друга група, все пак чувства някакви задължения, но могат да бъдат лесно убедени да ги пренебрегнат за да могат да водят, както те го наричат, ‘’духовния живот’’. Не може да се отрече, че когато хората достигнат това състояние на ума, когато загубят амбициите се за работа на света, когато останат без посока и занемарят задълженията си, те заслужават укор и неодобрение в обществото.

 Но както беше казано, такова поведение се базира на погрешното разбиране на духовните учения и съвсем не се одобрява от Библията или от Старшите Братя.

Стъпка в правилната посока е когато човек се откаже да се храни с месо защото чувства състрадание към животните. Има много хора, които се отказват от месо заради здравето си, но техния мотив е егоистичен, жертвата им не им носи актив. Ако причината за отказ от месна храна на стремящия се към духовно извисен начин на живот е осъзнаването, че ще му помогне да направи тялото си по-чувствително към спиритуални(духовни) влияния, също не носи актив. Истината е, че този който се е отказал от месна храна заради здравето ще бъде по-облагодетелстван, а човекът който се е отказал за да направи тялото си по-чувствително също ще бъде възнаграден в това отношение, но от духовна гледна точка никой от тях няма да постигне много. От друга страна, този който се отказва от месна храна защото осъзнава, че Божият живот е присъщ на всяко животно , както и на него самия, че накрая Бог чувства всичкото страдание усетено от животното, че е божествен законът: ‘’Не убивай’’ и че трябва да се откаже поради състрадание, този човек не само е облагодетелстван с добро здраве и с по-чувствително за духовните въздействия тяло, но и поради мотива който го е подтикнал той жъне душевен растеж, и този мотив е неизмеримо по-ценен от другите съображения и подбуди. Затова, бихме потвърдили, във всеки случай се откажете от месна храна, но бъдете сигурни да го направите подтикнати от правилния духовен мотив или в противен случай, това няма да се отрази и на йота на вашия духовен растеж.

Когато ентусиастът казва, че иска да избяга от света и от шума който гърми в ушите му за да живее като аскет, това наистина е странна представа за служене. Причината, поради която сме тук на този свят, е за да можем да натрупваме жизнен опит който след това се трансмутира в душевен растеж. А ако един суров диамант се остави настрана в продължение на години, той няма да бъде по-различен от това което е бил в началото, но ако се доближи до шлифовъчна шайба от гравьор, грубият процес на шлифоване отстранява до последна частица грубата обвивка и изважда на показ красивия, бляскав скъпоценен камък. Всеки един от нас е нешлифован диамант, а Бог, Великият Гравьор, използва света като шлифовъчна шайба която изсича грубата и грозна обвивка, давайки възможност на духовната сърцевина да заблести и да засвети. Христос беше жив пример за това. Той не избяга от хората, а винаги отиваше сред страдащите и бедните, поучавайки, лекувайки и помагайки докато тялото Му, вследствие на славното служене, започнало да свети на Хълма на Преображението и Той който следваше пътя насърчаваше последователите Си да бъдат ‘’на света, а не вън от него’’. Това е важният урок който всеки стремящ се трябва да научи.

 Едно нещо е да се избяга в планините където никой няма да ни противоречи или да дразни чувствата ни и там да сме спокойни и самоуверени; друго е напълно да запазваме духовните си стремежи и да поддържаме баланса си сред обществото където всеки шуми и дразни; но ако стоим на този път, ние придобиваме себе-контрол който е непостижим по всякакъв друг начин.

Но, обаче, да кажем че сме внимателни в избора на храната си и сме се отказали от месо или всяко друго оскверняващо и замърсяващо влияние отвън , да кажем че искаме да избягаме в планините от мръсните неща в градския живот и че искаме да се избавим от всичко идващо отвън което препятства нашия напредък, какво да кажем за нещата които се появяват отвътре , мислите ни и нашата умствена храна? Няма да се приближим нито на йота до добър резултат ако можем да храним телата си с нектар и амброзия, храната на боговете, но ако умът ни е гробница, среда на ниски мисли, защото тогава ние сме само бледо зомби, красиви отвън, но отвътре изпълнени с противно зловоние; и тази умствена престъпност може да се поддържа в самотата на планините или в така нареченото духовно оттегляне, дори по-успешно отколкото в града където сме заети с професионалната си работа. Истина е, когато се казва, че ‘’празен мозък е дяволска работилница’’, а най-безопасният начин да постигнем вътрешна чистота е да държим ума си зает през цялото време, отправяйки стремежите си, чувствата си и емоциите си в посока на практическите житейски проблеми и трудейки се, всеки от нас в своята непосредствена среда, да открие бедните и нуждаещите се за да може да им даде нужната помощ. Тази група от хора, които не са обвързани, може би ще могат да си създадат връзки от любов и приятелство с тези, които са без любов и без приятели.

Или, ако това е грижи за семейството---съпруга, дъщеря, или някой друг който зависи от нас, нека да имаме наум думите на Христос: ‘’Кои са мои майка и брат?’’ и Той отговаря на въпроса казвайки: ‘’Тези които изпълняват волята на моя Отец’’. Значението на тези думи се тълкува погрешно от някои, че Христос се отрича от физическите си връзки за сметка на духовните, но нужно е само да си припомним, че през последните моменти от Неговия живот на земята, Той се обърнал към Своята майка като син и поръчал на учениците си да се грижат за Неговия родител. Любовта е обединяващата сила в живота и според висшите духовни учения ние сме задължени да обичаме близките си, но също така да разширим естеството на любовта си, така че да тя може да обхване всички останали хора. Хубаво е, че обичаме своите майка и баща, но ние също така трябва да се научим да обичаме майките и бащите на другите хора, сестрите и братята им, защото универсалното(или всеобщото) братство никога няма да стане факт, докато любовта ни е ограничена само в семейството. Тя трябва да стане всеобхватна.

Имало е един измежду учениците на Христос, когото Той особено много е обичал и следвайки Неговия пример ние също може да изпитваме особена привързаност към някои, но освен това, ние трябва да обичаме всички и дори да се отнасяме добре към тези които се отнасят зле към нас. Това са високи идеали и са трудно постижими на сегашното ни ниво на развитие, но както мореплавателят направлява кораба си по пътеводна звезда и достига желаното пристанище, но никога самата звезда, така и ние ако си поставяме високи идеали ще бъдем по-великодушни и по-добри през живота си, отколкото ако изобщо не се стремим и след време през много прераждания ние най-накрая ще постигнем идеала, защото присъщата ни божественост в нас, го прави безусловно задължителен.

И накрая, да обобщим, наистина няма значение къде сме поставени в живота, дали на висока обществена позиция или ниска. Съществуващата околна среда с нейните възможности и ограничения е такава, която да бъде подходяща за нашите индивидуални потребности, както е уточнена и конкретизирана от нашата собствена съдба през предишни съществувания.Затова тя съдържа в себе си урока който трябва да научим с цел напредък. Ако имаме съпруга, дъщеря или други семейни обвързаности които ни задържат в тази околна среда, те трябва да се възприемат като част от това с което трябва живеем и с което трябва да се съобразяваме и изпълнявайки дълга си към тях, ние научаваме урока който ни е нужен. Ако те са неблагосклонни към това в което вярваме, ако те не одобряват това към което се стремим, ако трябва заради тях да продължаваме да работим и да се занимаваме с неща които не са ни приятни, това е така защото трябва да научим някакъв урок от всичко това и правилният начин за искрено стремящия се е да погледне директно в същността на тези обстоятелства за да разбере какво се изисква от него. Това може да не е лесно. Може да отнеме седмици, месеци или години за да се реши проблема. Но докато стремящият се отдава съвестно на тази задача, може да бъде сигурен, че всичко ще се изясни някой ден и тогава той ще разбере какво се изисква от него и защо тези изисквания са му били наложени. Тогава, след като е научил или открил целта, той ако има силен дух, молейки се ще носи товара защото ще знае че е стъпил на верния път и че абсолютно сигурно е че веднага след като поставеният урок от околната среда е научен, нов път ще се открие водейки го към следващата стъпка към прогреса. И така препятствията, подводните камъни, ще се превърнат в каменни стъпенки за преминаване през реката, което никога не би се случило ако човек беше избягал от тях. В тази връзка ще цитираме следното прекрасно стихотворение:

‘’Нека да не си губим времето в копнежи

По изключителни, но невъзможни неща.

Нека да не стоим бездейни чакайки

Да ни изникнат ангелски крила.

Нека да не се презираме за това, че сме незначителни,

Не всеки може да бъде звезда;

Но нека да изпълним своята мисия,

светейки точно там където сме.

Има нужда и от най-тънката  свещица

Както и от ослепителното слънце;

И скромното деяние се почита ако е стойностно.

Може би никога няма да бъдем призвани

Да осветим тъмни далечни пространства.

Така, че нека да изпълним своята мисия

Светейки точно там където сме.’’

XIX  ГЛАВА

Шлюзът на напредъка

Виждали ли сте някога как кораби които плават в канал или река се повдигат от едно ниво на друго? Това е един много интересен и поучителен процес. Първо корабът се вкарва в малко оградено пространство където водното ниво е еднакво с нивото на по-ниската част на реката където преди това корабът е плавал. След това проходите на ограждението се затварят и пътят на кораба към външния свят е затворен от високата стена на шлюза. Той не може да се върне обратно в реката; дори светлината около него е приглушена, но горе се виждат движещите се облаци и ярката слънчева светлина. Корабът не може да се повдигне без помощ, а законът за гравитацията прави невъзможно за водата в тази част на реката където корабът е плавал, да го пренесе на по-високо ниво, следователно, не може да се очаква помощ от там.

Има проход със затворена врата и в горната част на шлюза, която предотвратява проникването на водите от по-горното ниво в шлюза от горе, иначе нахлуващите води моментално биха наводнили шлюза и разбили кораба който лежи на долното ниво, защото действат съобразно същия този закон за гравитацията. Несъмнено, силата би трябвало да дойде от горе, ако кораба въобще бъде повдигнат на по-горното ниво на реката и за да се извърши това безопасно, една малка струя се влива към дъното на шлюза, което повдига кораба много бавно и постепенно но безопасно на нивото на реката отгоре. Когато се достигне това ниво, горната врата може да бъде отворена без заплаха за кораба и той може да плава в открития простор на високите води. След това шлюзът бавно се изпразва като водата от ограждението се излива и добавя към водата в по-долното ниво, която много малко се повдига. Тогава шлюзът е готов за повдигане на следващия кораб.

Това е, както беше споменато в началото, един много интересен и поучителен процес, демонстриращ как изобретателността на човек преодолява големи препятствия като използва силите на природата. Но това е източник който дори в по-голяма степен разяснява духовни въпроси от жизнено важно значение за всички които се стремят и полагат усилия да водят духовно извисен начин на живот, защото той демонстрира единствения безопасен начин посредством който човек може да се повдигне от времевия до духовния свят и той оборва тези фалшиви учители, които за собствена облага играят на струната на твърде амбициозните стремежи към извисяване и които претендират и си дават вид че ще отключат вратите на невидимите светове срещу заплащане за посвещаване. Нашият пример показва, че това е невъзможно защото не го допускат вечните и неизменяеми всемирни закони.

С цел да се изясни проблема, ние може да наречем нашата река жизнен поток, а ние като хора сме корабите върху него; ниските води са временния свят и след като сме плували по протежение на тях и сме съществували през много животи, ние неизбежно стигаме до шлюза на напредъка или повдигането който се намира на края. Ние може дълго време да кръжим около входа и да се взираме, подтиквани от едно вътрешно желание да влезем, но задържани назад от друг импулс към широката обща река на живота.

Дълго време този шлюз на напредъка с неговите високи голи стени изглежда отблъскващ и изолиран, докато реката на живота е весела и пъстра с моряшки флагове и познати кораби плаващи наоколо; но когато вътрешното желание е станало достатъчно интензивно, то ни изпълва с решителност да не се връщаме назад в реката на земния живот. Но дори на този стадий има хора които се колебаят и страхуват да затворят вратата зад себе си; те понякога силно се стремят към живота на по-горно ниво, но се чувстват по-малко самотни когато поглеждат назад към реката на земния живот и понякога те се задържат при тези обстоятелства в продължение на животи, чудейки се защо не напредват, защо не усещат духовен прилив, защо няма извисяване в живота им.. Нашият пример ясно показва причината; без значение колко силно капитанът ще се моли, пазачът на шлюза никога няма дори да помисли да пусне водната струя от горе, докато вратата отзад не е била затворена зад кораба, защото тя няма да повдигне кораба дори на сантиметър при това положение, а напразно ще изтича през отворения входен проход в долната река. Нито пък, пазителите на портата към висшите светове ще пуснат струята на напредъка за нас, без значение колко силно се молим, докато не сме затворили вратата към света зад нас и сме я затворили много плътно за желанията на очите и гордостта на душата, греховете които толкова лесно ни преграждат пътя и са подхранвани от нас през безгрижните земни дни. Трябва да затворим вратата за тях преди да сме в състояние да получим струята за повдигане, но когато сме затворили вратата и безвъзвратно сме се обърнали напред, потичането на струята започва бавно, но сигурно, както струята пусната от служителя на шлюза за да повдигне кораба.

Но след като е изоставил временния свят с всички негови задължения зад себе си и след като се е отправил към духовните светове, копнежът на стремящия се става по-интензивен. С напредване на времето той усеща с нарастваща степен празнотата(пустотата) около себе си. Временният свят с неговите задължения се смъква от гърба му като дреха; той може да е с тялото си в този свят изпълнявайки задълженията си, но той е загубил интерес; той е на света но не е от него, а духовният свят към чието жителство той се стреми изглежда все още също толкова отдалечен. Той е съвсем сам и цялото му същество плаче и страда в болка, молейки се за светлина.

Тогава идва ред на изкусителя: ‘’Аз имам школа за посвещаване и мога да осигуря бърз напредък на учениците си срещу заплащане’’, или подобно съобщение, но обикновено с по-завоалирани думи; и кой ще обвини хората които капитулират пред волята на тези измамници? Късмет ще имат, ако както се случва обикновено, просто са накарани да преминат през церемония и получават след това измислена диплома, но понякога те се сблъскват с някой който е любител маг и може да отвори струята от по-високото ниво. Тогава нахлулата духовна енергия разрушава организма на нещастната жертва както водите от по-високото ниво на реката биха разбили кораба който е на долното ниво в шлюза ако някой необучен или недобросъвестен човек отвори горната преграда на заграждението. Корабът трябва да се повдига бавно за да е безопасно и така трябва да бъде духовното повдигане на стремящия се, търпение и непрекъсната настойчивост в добродетелността са абсолютно необходими и вратата към наслажденията и развлеченията на света трябва да се държи затворена.

Ако това е изпълнено, ние със сигурност ще осъществим издигането си във висините на невидимия свят с всички възможности за по-натаъчен растеж на душата които ще открием там, защото това е естествен процес управляван от всемирни закони, точно както повдигането на кораба на по-високите нива на реката чрез система от шлюзове.

Но как може аз да стоя в шлюза на напредъка и да помагам на хората? Ако растеж на душата се осъществява само чрез служене, как ще мога да реализирам растеж в изолация? Това са въпроси, които може би не изглежда необичайни на учениците. За да дадем отговор, отново трябва да акцентираме върху това, че никой не може да повдигне друг човек, който сам не се е повдигнал на по-високо ниво, не толкова нависоко, че да бъде недостижим, а достатъчно близо, на една ръка разстояние. Има, уви, хора които уж следват висшите духовни учения, а водят живот на нивото на обикновените мъже и жени на света или дори под това ниво. Техните претенции принизяват духовните учения до несериозни твърдения и празни приказки. Но тези, които живеят с духовните учения няма нужда да заявяват това гласно; те са изолирани, усамотени и белязани без самите те да го желаят и въпреки че сякаш са поставени в по-неизгодно положение от ’’уж следващите духовния път’’, те след време ще печелят уважение, респект и доверие от хората около тях; в бъдеще те предизвикват желание за подражаване, без самите те да са го искали, жънейки в отговор на своето служене, съответния душевен растеж.

Сега е годишното време (Рождество Христово) когато гребенът на вълната да духовна енергия (мощ, сила) обгръща земята. Тя кулминира в зимното слънцестоене, когато Христос се ражда в планетата и въпреки, че е ограничена от настоящите (ненапълно) ужасни условия на войната, Неговият живот даден за нас може да бъде най-лесно привлечен към стремящия се през този сезон за понататъчен душевен растеж; затова всички които желаят да постигнат по-високите нива ще сторят добре ако положат специални усилия в това направление през зимния сезон.

XX  ГЛАВА

Космическото значение на Великден

Част I

На сутринта на Разпети Петък, 1857 година, Рихард Вагнер, великият музикант на 19ти век, седнал на верандата на една вила в Швейцария до Цюрихското езеро. Изгледът около него бил облят с великолепна слънчева светлина; мир и доброжелателство като че ли пулсирали в природата. Цялото творение напъпвало със живот; въздухът бил зареден с аромат на борови пъпки---благодатен балсам за загрижени сърца и неспокойни умове.

И изведнъж като гръм от ясно небе, в проницателната мистична душа на Вагнер, се появил споменът за ужасното значение на онзи ден--- най-мрачния и най-тъжния през Християнската година. Той почти го смазал с мъка, докато съзерцавал красотата.Имало такова забележително несъответствие между засмяната картина пред него, активираната за живот природа бореща се за обновление след дългия зимен сън и смъртните страдания на измъчвания Спасител върху кръста; между песента на живота и любовта излъчвана от хилядите създания в гората, полето и ливадите и злите викове на омраза издавани от разярената тълпа когато се подигравали на най-великия идеал от както свят светува; между чудесната креативна енергия активирана от природата през пролетта и разрушителния човешки принцип който уби най-възвишения индивид някога удостоил с присъствието си и облагодетелствал нашата земя.

Въпреки, че Вагнер не е възприел и разбрал съзнателно пълното значение на връзката между смъртта на Спасителя и възраждането на природата, той, все пак, несъзнателно се е добрал до ключа за една от най-възвишените мистерии с които човешкият дух се е сблъскал при странстването си от буца пръст да Бога.

През най-тъмната нощ на годината, когато земята спи дълбоко в прегръдката на студа, когато материалистическите активности са на най-ниско ниво, една вълна от духовна енергия носи върху нейния кръст божественото креативно (създаващо) ‘’Слово от Небесата’’ за мистично раждане по време на Бъдни Вечер; и като един сияещ облак духовният импулс надвисва над света който ‘’не го позна’’, защото Той ‘’свети в тъмнината’’ на зимата когато земята е скована и безмълвна.

Това божествено творческо ‘’Слово’’ носи послание и има мисия. То е дошло за да ‘’спаси света’’ и ‘’да даде своя живот на света’’. То трябва, защото е необходимо, да жертва живота си за да се осъществи съживяването на природата. Постепенно то прониква в земята и започва да влива своята собствена енергия в милионите семена които лежат заспали в почвата. То шепне ‘’словото на живота’’ в ушите на звяр и птица, докато евангелието или благата вест са били проповядвани на всяко създание. Саможертвата е осъществена до край по времето когато слънцето пресича източната част на екватора в точката на пролетното равноденствие. След това божественото творческо Слово изчезва. То умира върху кръста на Великден в мистичен смисъл докато издава последния триумфален вик: ‘’беше направено/свърши се (Consummatum est).

Но както ехото се връща при нас повторено много пъти, така също и небесната песен на живота се връща като ехо от земята. Цялото творение подема химна. Хор на всички езици го повтаря отново и отново. Семенцата в пазвата на Майката Земя започват да покълват; те изникват и избуяват навсякъде и скоро една прекрасна мозайка от живот, един кадифен зелен килим избродиран с различно обагрени цветя заема мястото на савана от зимна белота. От птичите ята ‘’словото на живота’’ отеква като песен на любовта, подтиквайки ги да се свързват по двойки. Раждане и размножаване е девизът навсякъде---Духът е възкръснал в изобилен живот.

И така, като тайнство, ние можем да отбележим годишните раждане, смърт и възкресение на Спасителя като прилива и отлива на духовен импулс който кулминира в зимното слънцестоене, Рождество Христово или Коледа и напуска земята скоро след Великден, когато ‘’словото’’ достига Небесния Свят през Святата Неделя. Но то няма да остане там завинаги. Учили са ни, че ‘’отдето то ще се върне’’, ‘’когато се отсъди’’. И така, когато слънцето се спусне под екватора през знака на Везните през октомври, когато се събират плодовете на земята, претеглят и сортират според вида им, поставя се началото на спускането на духа през новата година. Това спускане кулминира в раждането през Рождество Христово или Коледа.

Човек е една миниатюрна природа (или космос). Каквото се случва в голям мащаб в живота на една планета като нашата земя, същото се случва в човешките житейски събития. Една планета е тяло на велико Създание, един от Седемте Духа пред Трона (на източника Слънце). Човек е също дух и е ‘’направен по тяхно подобие’’.Както една планета кръжи в своя цикличен път около слънцето от където е еманирана, така също и човешкият дух се движи в орбита около своя централен източник---Бог. Планетните орбити, които са елипсовидни, имат точки на най-голямо приближаване и най-голямо отдалечаване от техните соларни центрове. Също така орбитата на човешкия дух е елипсовидна. Ние сме най-близо до Бог когато нашето циклично пътуване ни довежда в небесната сфера на дейност---небесния свят и ние сме най-отдалечени от Него през земния живот. Тези промени са необходими за растежа на душа. Тъй както годишните празници показват повтарящите се важни събития в живота на един Велик Дух, така и нашите раждане и смърт са събития които периодично се повтарят. Също толкова е невъзможно за човешкия дух да остане вечно на небето или на земята, както е невъзможно за една планета да застане неподвижно в своята орбита. Същият неизменен закон за периодичност който определя непрекъснатата поредица от сезоните, редуването на ден и нощ, приливите и отливите, управлява също и движението напред на човешкия дух и на небето и на земята.

От области на небесна светлина където живеем в свобода без ограничения от време и пространство, където пулсираме в съзвучие с вечната хармония на сферите, ние се спускаме за раждане във физическия свят където духовното ни зрение е замъглено от спиралата на смъртта която ни приковава към тази фаза на ограничение от нашето съществуване. Ние живеем тук известно време; умираме и се издигаме в небесния свят за да се преродим и да умрем отново.

Всеки е епизод от сериала на историята – живот, много семпъл в началото, но с все по-важни значение и цел, когато се издигаме да все по-високи нива на човешка отговорност. Не може да си представим предел или граница, защото в центъра на естеството ни ние сме божествени и затова трябва да притежаваме неограничени възможности на Бог скрити вътре в нас. Когато сме усвоили всичко на което този свят трябва да ни научи, една по-широка орбита, по-голяма сфера от супер-човешки ценност и значимост ще ни даде възможност да прилагаме по-висшите си способности.

‘’Построй си по-величествена обител, О моя душа.

Защото сезоните бързо се сменят един с друг!

Остави ниския си свод в миналото!

Нека всеки нов храм да е по- възвисен от предишния,

Да те отделя от небето с по-висок купол,

Докато накрая станеш свободна,

Изоставяйки надрастналата черупка

При неспокойното море на живота.’’

Това споделя Oliver Wendell Holmes сравнявайки духовния напредък с разширяващата се спирала на една корабна каюта с експанзията на съзнанието, която е резултат от растеж на душата в едно еволюиращо човешко същество.

Разбира се, ние вярваме в Христос; ние Го обичаме с цялото си сърце и душа, но искаме да наблегнем на учението, че Христос е първата  постигната цел на житейския път на човешкия род. Той каза, че ние трябва да правим това което Той е правил: ‘’и повече’’. И така, ние сме Христос-в-процес на ставане.

"Дори хиляда пъти да беше роден Христос във Витлеем,

Но не в теб самия, твоята душа ще бъде загубена.

Празен ще изглежда за теб кръста на Голгота,

Освен ако той не е отново забит в теб.’’

Това ни казва Angelus Silesius с дълбоко мистично разбиране за същността на постигането на целта.

Ние твърде много обръщаме внимание на външната страна на Спасителя, докато приютяваме дявол вътре в себе си; но докато Христос не се образува В НАС, както казва Павел, ние напразно ще се надяваме, защото както е невъзможно да възприемаме светлина и цвят, въпреки че те са навсякъде около нас, ако оптичният ни нерв не регистрира вибрациите им и както оставаме невъзприемчиви за звука ако тъпанчето в ухото ни е безчувствено, така също би трябвало да останем слепи в присъствието на Христос и глухи за Неговия глас, докато не израстем скритата спиритуална духовна природа вътре в нас. Но когато тази същност-природа се събуди, тя ще открие Господа на Любовта като главна реалност; това е принципът, че ако един камертон бъде ударен, друг настроен на същата честота също ще започне да звучи, докато камертони с различна тонална честота ще останат беззвучни. Затова Христос е казал, че Неговото стадо знае звука на Неговия глас и се озовава, но гласът на непознат те не чуват (Йоан 10:5). Без значение каква е вярата ни, ние всички сме събратя на Христос, затова нека се радваме, Господ е станал от гроба! Нека да Го търсим и да забравим какво ни е веруюто и другите по-маловажни различия.

XXI  ГЛАВА

Космическото значение на Великден. Част II

Още веднъж ще достигнем до финалния акт в космическата драма за спускането на слънчевия Христов Лъч в материята на нашата земя, която завършва по време на Мистичното Раждане празнувано на Коледа и Мистичната Смърт и Освобождение които се празнуват скоро след пролетното равноденствие когато слънцето на новата година започва своето изкачване в по-високите сфери на северните небеса, изляло своя живот за да спаси човечеството и да даде нов живот на всичко върху земята. През това време на годината един нов живот, една вливаща се енергия се носи с неустоима сила през вените и артериите на всчки живи същества, вдъхновявайки ги, вдъхвайки им нови надежди, нови амбиции и нов живот, зареждайки ги за действие при което те учат нови уроци в училището за жизнен опит. Съзнателно или безсъзнателно за ползата, тази извираща енергия активизира всичко в което има живот. Дори растението отговаря с усилено движение на сокове, което довежда до допълнителен растеж на листата, цветовете и плодовете посредством този клас живот се изявява и еволюира към по-високо ниво на съзнание.

Но колкото и чудесни да са тези външни физически прояви и колкото и триумфални да бъдат наречени трансформациите които променят земята от снежна пустош и лед в прекрасна цъфтяща градина, те не могат да се сравняват по значимост с духовната активност която се осъществява съвместно с тях. Скритите явления на космическата драма се появяват едновременно по време с материалните въздействия на слънцето в четирите кардинални знаци: Овен, Рак, Везни и Козирог., защото най-значимите събития се случват през точките на равноденствие и слънцестоене.

Реалност е и действително, истина е, че ‘’В Бог ние живеем и се движим и съществуваме’’. Извън Него ние не можем да съществуваме; ние живеем от и чрез Неговия живот; ние се движим и действаме чрез Неговата сила (или енергия); Неговата енергия е това което поддържа домът който обитаваме, земята и без Неговите неотслабващи, постоянни усилия, вселената от само-себе си ще се разруши. Обяснено ние, че човек е бил направен по подобие на Бог и ни е дадено да разберем, че съгласно закона за аналогията ние притежаваме определени сили (или способности) латентни в нас, които са подобни на тези които виждаме така активно изявени в дейността на Божеството във вселената. Този факт ни задава определена задача и ни ангажира в космическата драма, включваща смъртта и възкръсването на слънцето. Животът на Бога Човек, Христос Исус, е бил моделиран съобразно с хода на слънцето и той предвестява по подобен начин всичко което може да се случи на Човека Бог за когото Исус Христос пророкува когато казва: Работата която Аз върша и вие също ще вършите; и по-важна работа ще вършите; там където Аз отивам, вие не можете да ме следвате сега, но вие ще ме последвате после.

Вселената или всемирът е символичното проявление на Бог. В нея няма нищо безпричинно или ненужно, има причина за всяко нещо и за всяко действие. Затова ние би трябвало да се съобразяваме с небесните знаци и да ги следим много внимателно, защото те имат дълбоко и важно значение засягащо нашия собствен живот. Разумното (или интелигентното) разбиране на създаващата го причина ни дава възможност да следваме по-добре Бог в неговите усилия за освобождаването на нашата раса от приковаващите я окови към всемирните закони и пълното й освобождаване до достигане на нивото на синове на Бог---увенчано със слава, чест и безсмъртие; и освобождаването й от грях, болест и страдание които сега скъсяват нашия живот поради невежеството ни и несъобразяването ни със законите на Бог. Божествената ни същност налага това освобождение, но дали то ще се осъществи посредством дълъг тягостен процес на еволюция или чрез много кратък път на посвещаване, зависи от това, дали сме готови да съдействаме. Мнозинството от хората преминават през живота с невиждащи очи и с уши които не чуват. Те са погълнати от своите дела в материалния свят, купуване – продаване, работа и игра, без адекватно да разбират или да обръщат внимание на причината за или смисъла на съществуванието, а ако им се разкрие, едва ли може да се очаква, че те ще се съобразят и ще съдействат, защото за това се изисква жертва (саможертва, самопожертвование).

Не е чудно, че Христос се е появявал предимно пред бедните и че Той е подчертавал трудността богатите да встъпят в небесното царство, защото дори в днешно време, когато човечеството е напреднало в училището на еволюцията с две хиляди години от Неговото време, откриваме че голямото мнозинство все още ценят своите къщи и земи, хубавите си шапки и рокли, приятното прекарване в обществото, танците и вече’рите повече от съкровищата на небесния свят, които са съпроводени със служене и саможертва.

Въпреки, че те може с ума си да възприемат красотата на духовно извисения начин на живот, стремежът към него избледнява в очите им когато го сравнят със жертвите които са нужни за постигането му. Както младият богаташ, те биха искали да следват Христос, ако това следване не беше съпроводено с такива жертви. Те предпочитат да се оттеглят когато разбират, че жертвата е единственото условие за да бъдат приети за ученици. И така, за тях Великден е просто време на радост, защото е краят на зимата и началото на летния сезон с неговите спорт на открито и забавления.

Но за тези които определена са избрали пътя на саможертва който води до Освобождение, Великден е годишен знак, даден им като доказателство за космическата основа на техните надежди и стремежи. Както Павел уместно казва в тази велика петнадесета глава на 1ви Коринтяни: ‘’Ако Христос не беше се повдигнал от гроба, тогава нашите проповеди са напразни, и нашата вяра също е напразна.’’

‘’Да, и ние ще сме лъжливи свидетели на Бог, защото свидетелствахме за Бог че Той съживи Христос, но Той не би се съживил ако не беше възможно мъртвите да се вдигнат от гроба.

Защото ако мъртвите не се съживяват, тогава и Христос не се е съживил.

И ако Христос не е бил съживен вашата вяра е пуста; вие сте още с греховете си.

Ако през този живот само, ние се надяваме на Христос, ние сме най-нещастни от всички хора.

Ако след като аз съм се борил със зверовете в Ephesus , каква облага за мен ако мъртвите на се съживят?

Но сега Христос е вдигнат от мъртвите и стана първият плод от тази които спяха.’’

Но на Великден, слънцето което се намира в точката на пролетното равноденствие, започва да се издига в северната полусфера след като е отдало живота си на земята, ние имаме космическия символ за истинността на възкръсването. Ако се възприеме като факт в космоса, свързвайки го със закона за аналогията с връзката между макро- и микрокосмоса, той е сериозно доказателство, че някога ние ще постигнем космическото съзнание и със сигурност ще знаем сами, от нашия собствен опит, че няма смърт, а че това което изглежда смърт е само преминаване в по-ефирна сфера (свят, област).

Това е годишен символ който ни кара да укрепваме душата си в добродетелност за да можем да изградим златната венчална одежда която ни е необходима за да ни направи синове на Бог в най-висшия и свят символ. Дословна истина е, че ако не сме обгърнати от светлина, така както Бог е в светлина, ние не принадлежим на братството;но правейки жертвите и отдавайки служенето, което се изисква от нас за да помогнем за освобождението на нашата раса, ние изграждаме тялото на душа от струяща златиста светлина която е специална субстанция еманирана от и чрез Духа на Слънцето, Космическият Христос. Когато се облечем в тази златна субстанция с достатъчна плътност, тогава ще сме в състояние да подражаваме и наподобяваме Великденското слънце и да се извисим до по-висшите сфери.

С тези идеали, твърдо установени в ума и съзнанието ни, времето на Великден става сезон когато трябва да прегледаме живота си през изминалата година и да вземем нови решения за идващата година, да служим за продължаване на растежа на нашата душа. Това е годишно време когато символът на издигащото се слънце би трябвало да ни води към ясно осъзнаване на факта, че ние сме само пътници и чужденци на земята, че нашият истински дом като духове, е в небесните светове и че ние трябва да се стараем да учим уроците в училището за жизнен опит и това ще стане толкова по-бързо, колкото повече от времето ни е посветено на служене, така че както Великден показва възкръсването и освобождението на Христовия Дух от нисшите царства, така и ние може да продължаваме да се стремим към зората на онзи ден който завинаги ще ни освободи от мрежата на материята, от тялото на греха и смъртта, заедно с братята ни в мрежата, защото никой истински стремящ се не би приел освобождение което не обхваща всички които се намират на същото ниво като него.

Това е гигантска задача; размишляването върху нея може да уплаши и най-смелото сърце и ако сме сами тя не би могла да се постигне и да стане реалност; но божествените йерархии които са водили човечеството по пътя на еволюцията от началото на нашето съществуване, все още са активни и работят с нас от техните звездни светове и с тяхна помощ ние в бъдеще ще бъдем в състояние да осъществим това повдигане на човешкия род като цяло и да постигнем индивидуална реализация на слава, чест и безсмъртие. Имайки тази голяма надежда в душата, тази велика мисия на света, нека да работим както никога до сега за да направим себе си по-добри мъже и жени, така че чрез нашия пример да може да събудим у другите желание за такъв живот, който ще донесе освобождение.

XXII  ГЛАВА

Новороденият Христос

На много места в нашите трудове се среща твърдението,че жертвата на Христос не е била събитие, което случвайки се на Голгота, е било завършено за няколко часа веднъж и завинаги, а че мистичните раждания и смърти на Изкупителя са непрекъснато повтарящи се космически явления. Поради това бихме могли да заключим, че тази жертва е нужна за нашата физическа и духовна еволюция през настоящата фаза от нашето развитие. Когато наближава годишното раждане на Детето Христос, то предоставя вечно нова тема за размишления медитирайки заедно с молитва, които ще запалят в нашите сърца една нова светлина да ни води по пътя на възраждане.

Вдъхновеният апостол ни дава една чудесна дефиниция за Божеството когато казва, че ‘’Бог е Светлина’’ и затова ‘’светлина’’ е била използвана да илюстрира естеството на Бог в Учението на Розенкройцерите, особено на мистерията на Триединството.

Свещените Писания през всички времена недвусмислено са учили, че Бог е един и е невидим. Заедно с това ние откриваме, че както бялата светлина се отразява (разлага) в трите основни цвята, червено, жълто и синьо, така също и Бог се явява в тройна функция през проявлението си, чрез упражняването на трите божествени функции на създаване, поддържане и разпад (разпускане, разрушаване).

Когато Той прилага атрибута създаване, Бог се явява като Йехова, Светият Дух; Той е Господ на закона и размножаването и излъчва и насочва слънчевия оплодителен принцип индиректно през лунарните спътници на всички планети където трябва да даде тела за техните еволюиращи създания.

Когато Той прилага атрибута поддържане за да запазва и подкрепя телата генерирани от Йехова под действието на законите на мирозданието, Бог се явява като Спасителя (Избавителя), Христос, и излъчва принципите на любов и възраждане (съживяване, възстановяване, възраждане) директно, във всяка планета където създанията на Йехова се нуждаят от тази помощ за да се откопчат от мрежата на смъртността и егоизма за да достигнат до алтруизъм и безкраен живот.

Когато Бог прилага божествения атрибут разпадане, Той се явява като Отецът който ни призовава обратно към нашия небесен дом за да асимилираме плодовете от жизнените преживявания и душевен растеж, придобити от нас през деня на проявлението. Този Всеобщ Разтворител, лъчът на Отеца, еманира от Невидимото Духовно Слънце.

Този божествен процес на създаване и раждане, запазване и живот и разпад, смърт и завръщане към Създателя на нашето съществувание, ние виждаме навсякъде около нас и ние осъзнаваме факта, че този процес е дейност на Триединния Бог в проявление. Но дали някога изобщо сме осъзнали, че в духовния свят няма определени събития, няма постоянни условия; че началото и краят на всички случки през всички възрасти са в безкрайното, вечното ‘’тук’’ и ‘’сега’’? От лоното (глъбината) на Отеца има един вечен извор на есенцията (същността, зародиша, живеца) на нещата и събитията, която влиза в царството на ‘’време и ‘’пространство. Там тя постепенно кристализира и става инертна, изискваща разпад за да може да има място за други неща и други събития.

Няма спасение от този космически закон; той действа върху всичко в царството на време и пространство, включително и върху Христовия лъч. Както езерото което се изтича в океана се напълва отново когато водата която го е напуснала се изпарява и се връща отново в него под формата на дъжд за да тече отново и винаги към моретата, така и Духът на Любов вечно се ражда от Отеца, ден след ден, час след час, безкрайно изтичащ в соларната система за да ни спаси от нейната смъртна хватка. Вълна след вълна така се изтласква от слънцето към всички планети давайки ритмична двигателна сила към еволюиращите там същества.

Същото е и във възможно най-истинен и най-буквален смисъл, новороденият Христос когото славим при всяка настъпваща Коледа, е най-животодаряващото (животворното) събитие през годината за целия човешки род, независимо от това дали го осъзнаваме или не. То не е просто честване на рождението на нашия обичан Старши Брат, Исус, а адвента на възраждащата любов на живота на нашия Небесен Отец, изпратена от Него за да спаси света от зимната смъртоносна хватка. Без това ново вливане на божествен живот и енергия ние скоро бихме загинали физически и напредъка ни би се задържал, доколкото се отнася до настоящата ни еволюция. Това е факта, който би трябвало да се помъчим напълно да разберем за да може да се научим да ценим Рождество Христово така високо, както би трябвало.

Бихме могли да се поучим, в този аспект и в много други аспекти, от нашите деца или от спомените си за собственото ни детство. Как тогава с голямо нетърпение сме очаквали приближаващия се празник! С какво голямо желание сме чакали да настъпи часът, когато ще получим подаръците, за които знаехме че дядо Коледа ще донесе, мистериозният вселенски благодетел който носи подаръците за идващата година! Как бихме допуснали, че нашите родители ще ни дадат разпокъсаните кукли и счупените барабанчета от миналата година? Това със сигурност би се почувствало като съкрушително нещастие и би оставило дълбоко усещане на разбито доверие, което дори времето би се затруднило да излекува.

Миналогодишният Христос не може да ни спаси от физически глад, както миналогодишният дъжд не може да напои почвата отново и да накара милионите семенца, които спят в земята и очакват съживителните сили на живота на Отеца, да набъбнат и да предизвикат растежа им; миналогодишният Христос не може отново да запали в сърцата ни духовните стремежи които ни подтикват напред в търсене, както миналогодишната жега не може да ни стопли сега. Миналогодишният Христос ни отдаде Своята любов и Своя живот до последен дъх без ограничение и без мярка; когато Той беше роден в земята миналата Коледа, Той облече с живот спящите семена които израснаха и напълниха нашите хамбари с хляб от физически живот; Той щедро ни обсипа с любов дадена му от Отеца над нас, а когато Той до край предаде Своята любов, Той умря през Великден за да се въздигне отново до Отеца, както реката когато се изпарява и се въздига на небето.

Но божествената любов е безкрайна; както бащата е милостив към своите деца, така и нашият Небесен Отец е милостив към нас, защото Той познава нашите физически и духовни слабости и зависимости. Затова сега ние доверчиво очакваме мистичното раждане на новогодишния Христос, зареден снов живот и любов изпратени от Отеца, за да ни предпази от физически и духовен глад, ето би се случило без тази подновяваща се всяка година любов.

Младите души обикновено се затрудняват в разграничаването на Бог, на Христос и на Свети Дух и някои могат да обичат само Исус, човекът. Те изпускат Христос, Великия Дух, който започва нова ера в която нациите, създадени под режима на Йехова, ще бъдат разбити на парченца за да може да се изгради възвишената структура на Универсалното/или Всеобщото Братство от техните руини. След време целият свят ще разбере, че ‘’Бог е дух, и трябва да се почита в дух и истина’’. Хубаво е да се обича Исус и да се следва; не ни е известен по-възвишен и заслужаващ идеал. Ако би се открил по-възвишен, Исус не би бил избран за тяло-носител на Великия, Христос, в което е обитавало Божеството. Би било добре да го следваме ‘’в стъпките Му’’.

Едновременно с това, ние би трябвало да въздигнем Бог в съзнанието ни, както проповядва Библията, че Той е дух и че не трябва да си правим подобия на Него, защото Той не прилича на нищо на небето или на земята. Ние можем да видим физическите носители на Йехова кръжейки като сателити около различни планети; ние също така можем да видим слънцето, което е видимият носител на Христос; но невидимото Слънце, което е тялото на нашия Отец и източник на всичко, се явява пред най-великите хора-ясновидци само като по-висока октава на фотосферата на слънцето, един пръстен от виолетово-синьо светило зад слънцето.

Но, няма нужда да виждаме; ние можем да усещаме Неговата любов, и това чувство никога не е така силно както през Рождество Христово, когато Той ни дарява най-ценния от всички подаръци, Новогодишния Христос.

XXIII  ГЛАВА

Защо аз съм Розенкройцер

Нерядко сме свидетели на желанието на някой човек да обясни публично защо той е баптист, методист или християнин-сциентист или каквото може да бъде неговото вероизповедание. Често се е случвало наши ученици да ни молят да им подскажем как биха обяснили на своите близки защо те са приели учението на Старшите Братя* предоставено чрез Сдружението на Розенкройцерите и са го предпочели пред веруюто което са изоставили.

_____________________________________________________________________

Старшите Братя* на Кръста на Розата – или Майстори или Старшите Братя на човечеството – са хора от човешката вълна на живот които са много по-напреднали в еволюцията от обикновените хора и са достигнали високо ниво на духовно развитие. Функционират обикновено в етерно (енергийно) тяло, могат да се инкарнират и във физическо тяло, когато се налага. Служат на Бог, хората и Света. Намесват се, понякога, в управлението на световните дела, за добро.

______________________________________________________________________

Затова, ще се постараем накратко да изложим причините, които на нас ни се струват достатъчни, но учениците без съмнение, ще открият много други основания също толкова добри или по-добри, които те могат да използват в обяснението си.

Трябва да се изясни в самото начало, че учениците в Сдружението на Розенкройцерите не се наричат Розенкройцери. Тази титла принадлежи само на Старшите Братя, които са йерофанти на Учението на Западната Мъдрост. Те са толкова напред в сравнение с най-великия жив светец в духовно развитие, колкото този светец е над най-ниския свещеник.

Когато лодката на живота се движи плавно по тихото лятно море, носена от благоприятните ветрове на здраве и просперитет, когато приятелите ни са близо до нас, готови да ни придружат в удоволствия които ще увеличат радостта от благините които света ни предоставя, когато сме облагодетелствани в обществено положение и получаваме политическа власт за да задоволи голямото ни желание в която и да е област от социалния живот където сме склонни да се изявяваме, тогава наистина, ние може да кажем и сме оправдани да кажем с цялото си сърце и душа: ‘’Този свят е достатъчно добър за мен’’. Но когато достигнем да края на усмихнатото море на успеха, когато вихрушката на несполуките и бедите ни издуха към скалистите брегове на бедата и злощастието и една вълна на страдание заплашва да ни погълне; когато близките хора и приятелите ги няма и всяка човешка помощ е толкова далече, че е безполезна, тогава ни се налага да търсим пътеводител към небесата, както прави морякът когато управлява кораба си през необятните води.

Но когато капитанът търси на небето звезда с помощта на която да води сигурно кораба, той открива че целите небеса са в движение. Затова, да следва която и да е от безбройните странстващи звезди които се виждат с очите, би било катастрофа. За да удовлетворява изискванията, водещата звезда трябва да е абсолютно неподвижна и неизменяема, а има само една такава, а именно, Полярната Звезда. С нейната водеща светлина Капитанът може да управлява с пълна увереност и да изведе кораба си в пристанището на спокойствие и безопасност. По същия начин, човек който търси водач на който може да се довери в дните на страдания и бедствия, би трябвало да приеме религия основаваща се на вечните закони и неизменни принципи, която е в състояние да обясни мистерията на живота логично, така че неговият разум да бъде удовлетворен и едновременно с това да съдържа система на богослужение която да задоволява сърцето му, така че тези два фактора-близнаци в живота да могат да получат еднакво удовлетворение. Само когато човек получи ясна разумна концепция за схемата или плана на човешката еволюция, той ще е в състояние да се постави на точното място в тази схема. Когато му стане ясно, че тази схема е благосклонна и щедра в най-голяма степен, че всичко наистина се контролира и направлява от божествена любов, тогава това разбиране, рано или късно, ще събуди у него истинска набожност и приемане от цялото му сърце, което ще предизвика желание да стане помощник (или помагач) на Бог в работата Му на света. Когато търсещи души се спират пред вратите на църквата дирещи утешение от мъката, те не могат да приемат баналните успокоения, че такава е волята на Бог – тези мъка и страдания да ги споходят, че с божествената Си промисъл Той е сметнал, че трябва да им причини болка за да се пречистят и че те трябва да приемат това като показател за това, че Той ги смята за свои обични деца. И човек да се задоволи с това без значение какво се случва. Хората не могат да разберат, че Бог раздава справедливост когато прави някой богат и много други бедни, малко здрави и много болни; и твърде често е очевидно, че неправдата просперира, а правдата е потъпкана.

Учението на Розенкройцерите предоставя ясна и логична информация за света и човека; то поощрява въпроси вместо да ги обезсърчава, така че търсещият духовната истина може да получи пълно удовлетворение на ума; и обясненията в учението са толкова стриктно теоретични…както и почтително и благоговейно религиозни. То ни насочва към информация относно житейските проблеми, към закони които са неизменни и непроменяеми е тяхната сфера на действие, както Полярната звезда е в небесата.

Въпреки че земята се върти около остта си със скорост 1 000 мили в час, ние стоим стабилно навсякъде върху нейната повърхност, защото принципът или законът за гравитацията препятства изхвърлянето ни в пространството, при тази голяма скорост. Ние знаем, че законът за гравитацията е вечен; той няма да действа днес и да престане да действа утре. Когато влизаме в хидравличен асансьор ние спокойно си стоим върху стълб от вода, защото тази течност има много по-малка способност да се свива отколкото повечето твърди тела и това качество е същото вчера, днес и завинаги. Ако нейното действие се преустанови дори за няколко секунди, хиляди хора биха намерили смъртта си; но това качество е стабилно и сигурно, затова й се доверяваме безусловно.

Законът за причинно-следствената връзка също е неизменен; ако хвърлим камък нагоре във въздуха, действието не е завършено докато гравитацията не го е върнала на земята. ‘’Това което човек е посял, това и ще пожъне’’, това е начинът по който законът се изразява в областта на етиката. ‘’Мелницата на Бог мели бавно, но извънредно ситно’’, и когато едно действие е било извършено, реакцията ще се появи все някога, все някъде, толкова сигурно колкото камъкът, който е бил хвърлен във въздуха, ще се върне на земята.

Но, очевидно е, че всички причини които сме задействали преминавайки през живота не узряват в настоящето съществуване и от това следва, че те трябва да дадат плод някъде другаде и по някое друго време или законът ще стане невалиден, предположение което би било така абсолютно невъзможно както да се прекрати действието на закона за гравитацията, защото би настъпил хаос в космоса. Учението на Розенкройцерите разяснява това чрез твърдението, че човек е Дух посещаващ Училището за Жизнен опит с цел да развива латентната духовна сила или енергия и че за тази цел той прекарва много животи в земни тела от повишаваща ефирност на материята(тъканта) и усъвършенстване на устройството, което му позволява да изразява себе си все по-добре. В по-долните класове на това училище на еволюция, човек има малко способности. Всеки живот-ден той идва на училище през утрото на детството и му се дават уроци да учи, и вечерта когато стар и посивял, бавачката на мирозданието, ‘’Смъртта’’, го слага да спи за да може да си почине от работата до зората на друг ден-живот, когато му е дадено ново детско тяло и нови уроци. Всеки ден- ‘’Опитност чрез Преживявания’’, учителят в училище му помага да научи някои от уроците на живота и постепенно той става все по-опитен. Един ден, той ще е усвоил цялата учебна програма, която съдържа строеж на тела, както и използването им.

И така, когато срещаме човек който има малко опитност, знаем че той е млада душа и е посещавал училището на живота само няколко дни; а когато откриваме прекрасен характер, разпознаваме една стара душа, човек който е прекарал много време в усвояване на своите уроци. Затова ние не се отчайваме когато мислим за Божията любов когато сме свидетели на лошите неща в живота, защото знаем, че след време всичко ще бъде съвършено както е безгрешен нашият Отец на небесата.

Учението на Розенкройцерите също така изважда стрелата на страданието от най-голямото от всички изпитания, загубата на обичните ни хора, дори и ако те са били, както се казва, черната овца в семейството; защото знаем че действително е истина че в Бог живеем и се движим и съществуваме; следователно, ако една единствена част от Бог би била загубена, това би било абсолютно невъзможно. Под действието на неизменния закон за причинно-следствената връзка, ние задължително трябва да срещнем тези обичани от нас хора някога в бъдещето при други обстоятелства и тогава любовта която ни свързва трябва да продължи докато намети правилния си израз. Всемирните закони биха били нарушени ако един камък хвърлен нагоре от земята би останал задържан в атмосферата и под действието на същите неизменни закони тези които са преминали в по-висшите сфери трябва да се върнат. Христос каза: ‘’Вие трябва да се родите отново’’ и ‘’Ако Аз отида при моя Отец, Аз ще се върна’’.

На, освен това, че нашият разум може да се докосне до мистериите (тайните) на живота, съществува и по-високо ниво, истинско знание от първа ръка (или от собствен опит). Всъщност по-горе описаните идеи могат да бъдат доказани (или подлежат на доказателство) от всеки един от нас, защото всички ние имаме шесто чувство латентно във всяко човешко същество, което някога ще ни даде възможност да виждаме духовния свят със същото ясно различаване както виждаме сега временния свят. Това шесто чувство ще бъде развито у всеки в хода на еволюцията и съществува определен способ посредством който то може да бъде развито от всички които са готови да отделят нужното време и да положат усилия да го направят. Някои вече са го сторили и те са ни разказали за техните пътувания в страната на душите. Ние вярваме на техните свидетелства за това място точно така, както вярваме на хората които са пътешествали в Африка или Австралия и ни разказват за тези страни. И точно както казваме, че знаем че земята се върти около оста си и обикаля около слънцето по своята орбита, защото сме получили информацията за това от учените които са извършили проучвания които създават тези факти, така че ние също казваме, че познаваме живота след смъртта и че или живи или мъртви, в тяло или извън него, ние изцяло сме обгърнати от любовта на нашия Небесен Отец, без чиято Воля дори най-малката лястовичка не пада на земята и че Той се грижи за всички нас и направлява стъпките ни в съответствие с Неговия план за развитие на духовните ни сили до най-висока степен.

И така поради логичната, задоволяваща душата философия (учение) за живота дадена ни от Розенкройцерите, ние следваме учението им предпочитайки го пред други системи и го предлагаме на други хора, които желаят да споделят богатството му за размишление и изследвания.

XXIV  ГЛАВА

Предметът и целта на Сдружението на Розенкройцерите

Предметът и целта на Сдружението на Розенкройцерите ясно са обявени в нашите трудове, поради което се надяваме че те са напълно известни, но в отговор на молбите за сбито обобщение, ние посвещаваме тази глава на тази тема.

Светът е училището на Бога. През миналото ние сме се научили да строим различни тела, между които и физическото тяло. По време на тези занятия ние сме преминавали от клас в клас, всеки с определен обем от съзнание. Ние сме развили очи за да можем да виждаме, уши за да можем да чуваме, и други органи за да имаме вкус, мирис и усещане. Но не всички Его са успявали да преминават в по-горен клас на всеки етап. Когато влагата във въздуха по време на Атлантида се кондензирала и напълнила водните басейни на земята с океани от вода, предвижвайки хората към високите земи, много са загинали чрез задушаване, защото те не били развили бял дроб. Те не са могли да минат през портала на небесната дъга, която е била така да се каже, входната врата към новата ера с условия на суха атмосфера.

Друга голяма трансформация на света предстои, ние не знаем кога; дори Христос признал своето неведение за деня и часа; но Той ни предупреждава, че денят ще дойде като крадец през нощта, и Той пророкува, че ситуацията на света тогава ще бъдат подобни на тези които са били по време на Ной; тогава хората си живеели безгрижно наслаждавайки се на живота, когато ненадейно небесните врати се отворили за пороя и смърт и разрушение се стоварили върху тях.

Христос ни каза, че е възможно Божието Царство да се достигне бързо със щурм и бързо да се постигнат съзнанието и изискванията които съществуват там. Но Павел ни осведомява, че плът и кръв не могат да населят Божието Царство; той твърди, че ние имаме тяло на душата* (some psuchicon) – 1Коринт. 15:44) и че ние ще срещнем Господ във въздуха, когато Той дойде отново. Това тяло на душата, поради това, е така необходимо за встъпването в новата ера на Божието Царство, както тяло притежаващо бели дробове е било необходимо на хората от Атлантида за да преминат в ерата, в която ние сега живеем. Затова е задължително да поставим това изискване и да направим избор. За да си подготвим Златната Венчална Одежда, тялото на душата, защото само то ще ни осигури достъп до мистичната женитба.

______________________________________________________________________

тяло на душата* - енергийно тяло-носител, състои се от двата по-висши етери (които са физическа материя): светлинен етер и отразяващ етер. Изгражда се чрез ‘’служене’’. По служене се има пред вид всякакъв вид дейност в полза на хората и света.

______________________________________________________________________

Мнозинството бавно се придвижва в правилната посока водено от различни религиозни и духовни течения, но има и една непрекъснато нарастваща група която, ако може да се каже така, усеща поникването на крилцата на тялото на душата, хора които чувстват вътрешна потребност да щурмуват Божието Царство. Без да имат някаква определена идея, те долавят по-възвишена истина и по-силна светлина от тези които предоставя църквата; на тях са им омръзнали притчите и желаят да научат фактите в основата на учението на Христос.

 Братството на Розенкройцерите започна дейността си с цел да спечели тази група хора, да им покаже пътя на просветлението, да им помогне да изградят тялото на душата и да развият духовна енергия, което ще им позволи да встъпят в пълно съзнание в Царството на Бог и да получат знания от първа ръка (или от личен опит).

Това е трудно и начинание, няма по-трудно, но дори и при най-благоприятните съществуващи условия, напредъкът трябва да се постига бавно, но ако стремящият се ще продължава с търпеливо постоянство в правилната посока, това може да се постигне.

Методите са ясно дефинирани(определени), научни, теоретични и религиозни; водят началото си от Западната Школа на Ордена на Розенкройцерите и поради това са особено подходящи за хората от западното полукълбо. Понякога, но много рядко, те водят до резултат след много кратко време; в общия случай се изискват години и дори животи преди стремящият се да постигне успех, но системата която следва да бъде изложена, накрая ще удовлетвори всичко което сърцето им пожелае.

Древният Храм на мистериите на Атлантида (или Храмът в Пустошта) е бил символично представяне на пътя към Бог и, както казва Павел, съдържа идеята за по-доброто което предстои. Всичко в него има духовен (или спиритуален) смисъл. Масата за обряден хляб ни дава важен урок подходящ за тези разсъждение. Учениците трябва да имат наум, че на древните израелтяни им е било заповядано да принасят обреден хляб в храма през определени интервали от време. Зърното от което той е бил приготвян им е било дадено от Бог, но те трябвало да подготвят почвата в която то щяло да расте, те трябвало да го садят и да се грижат за него, те трябвало да плевят и поливат за да осигурят възможно най-голям прираст;  те трябвало да жънат и да вършеят, да мелят и да пекат, преди да получат самуните които да занесат в храма като принесен хляб на техния труд. По подобен начин, Бог дава на всички зърното на възможностите да служим, но отговорността е наша да култивираме тези възможности и да се грижим за тях и да ги подхранваме в почвата на среда от любов, така че те да могат да дадат голям прираст.

Ние винаги трябва да съхраняваме в паметта си думите на Христос, че Той е дошъл да проповядва и да служи. Затова, всеки който се стреми да следва в стъпките Му и да бъде приет в царството на Бог, винаги трябва да търси възможности да служи на хората. Всеки ден трябва да бъде запълнен с възможно най-много скромни, милостиви и грижовни дела, защото те са основата на тъканта и вътъка от който се тъче златната венчална одежда. Без тази ‘’работа’’, никакво количество молитви, пости или други религиозни прийоми няма да вършат работа. Безполезно е да се отправяме към храма без този обряден хляб на демонстриране на дейност, който наистина сме изработили в служба на Бога.

Горе споменатото, също така е учение на екзотеричните църкви, но това което следва е практично учение и метод, принадлежащи изключително само на Розенкройцерите, базирано на най-дълбоко познание на духовните (или спиритуални) факти посредством което на стремящия се дава възможност да постигне максимален растеж на душа през всеки живот, така че неговият духовен напредък се ускорява повече и от най-смелите му мечти. Затова това е най-важното духовно учение което е било дадено през настоящето време и никой който искрено се опитва да следва този прост метод няма да остане невъзнаграден:

Етерът е средата в която се разпространява светлината, който отпечатва снимката върху фотографския филм. Той прониква въздуха и с всяко вдишване от раждане до смърт етерът навлиза в организма ни и отпечатва изображението на нашата околна среда и на нашите действия върху малък атом* в сърцето. И така, всеки човек носи със себе си пълен запис на своя живот, който се асимилира след смъртта. Изкупването на злите дела причинява болка и страдание в чистилището. Те така се преобразуват(използвана е думата ‘’трансмутират’’) в съвест, която да предотвратява повтарянето на същите грешки* в последващи животи;

_____________________________________________________________________

атом* - семенен атом – в случая информационен носител.

служене* -има се предвид извършването на всякакъв вид дейност с цел подпомагане и в полза на хората и света.

грешки* – действия или мисли противоречащи на всемирните закони.

______________________________________________________________________

Добрите дела се трансмутират в любов и милост. Вместо да чакаме тази следсмъртна трансмутация на хляба от живота, стремящият се който иска да избърза в Небесния Свят, може да асимилира плодовете от всеки ден така: когато се оттегли за сън и преди да заспи, чрез преглед на сторените дела. Събитията от деня се възприемат в обратен ред, така че това което се е случило вечерта се избира първо, след това случките от следобеда, преди обеда и сутринта. Това е важно, защото повтаря начина на действие на панорамата на живота след смъртта, която показва първо събитията непосредствено предхождащи смъртта, а накрая, последно, събитията през детството. Смисълът е, да се покажат ефектите(или последствията) и след това да се посочат предизвикващите ги причини.По време на тази ретроспекция, няма да има смисъл ако стремящият се преминавайки през събитията от деня меко се укорява там където е сторил грешка---той обикновено достатъчно се награждава за добрите си дела. Но той трябва да помни олтара за горене на жертвоприношенията, където се жертват греховете. Те първо са били натривани със сол и след това полагани върху олтара за да бъдат погълнати от божествено запаления огън. Всеки знае, че ако се посипе със сол една рана, се предизвиква интензивна болка и това втриване на сол е символ на болката която стремящият се трябва да чувства за своето прегрешение. И сега, отбележете си, че не е било позволено да се поставя жертвата на олтара преди тя така да бъде натрита със сол. Бог не би я приел преди това, но след като е била посолена, тя е била поглъщана от огъня запален от самия Бог.

Това ни показва, че без да сме измили нашите прегрешения от деня в солта на сълзите си и в искреното си съжаление, Бог няма да приеме нашата жертва на разкаяние; но ако наистина сме се разкаяли, нашите грехове ще бъдат изтрити и нашият записващ атом ще бъде чист като сняг.

Що се отнася до добрите ни дела, би трябвало да имаме наум, че е имало два малки купчинки от тамян върху обредния хляб. Те са били принасяни върху олтара на тамяна, от където пушекът се издигал като сладък аромат до Господ, толкова различен от противното зловоние което се разнасяло от олтара където бивали изгаряни приношенията на греха. Не е чудно, че Бог не се радвал на жертвоприношенията от говеда и телета, но харесвал разкаяното сърце и душа?

Духовният (или спиритуален) аромат от нашите добри дела, това е което изгражда нашето тяло на душата. При обикновения естествен процес това трае около една трета от годините преживяни в тяло през следсмъртното съществуване, за да се пожъне каквото сме засяли. Но когато стремящият се е асимилирал плодовете на живота чрез искрена и безпристрастна ретроспекция в края на всеки ден, той е свободен веднага след като напусне тялото и може да използва годините, които другите прекарват в чистилището и на първо небе, както му се харесва. И още повече, тъй като той не се нуждае нито от храна, подслон или сън, той може да използва цялото време за да върши добро. Така практически той разполага с толкова на брой години на служене и душевен растеж след смъртта, колкото и през неговия земен живот; и бидейки подготвен в тази работа, неговите постижения са може би по-големи от тези, които биха могли да се постигнат през много изживени по обикновения начин животи.

За да бъдат подпомогнати заслужаващите ученици, още по-задълбочени и ясно формулирани знания са предоставени от Старшите Братя чрез Сдружението на Розенкройцерите. Учениците, които усещат вътрешно желание, могат да помолят за информация относно тези знания.

.