КАК
ЩЕ ПОЗНАЕМ ХРИСТОС КОГАТО ДОЙДЕ?
от
МАКС ХАЙНДЕЛ
[1865
– 1919]
СЕРИЯ
ЕСЕТА ВЪРХУ ПРАКТИЧЕСКОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТАЙНОТО УЧЕНИЕ
СДРУЖЕНИЕ
НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ
Международна
централа
Mt. Ecclesia
Oceanside, California, U.S.A.
БРАТСТВОТО
НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ
НАСТЪПВАНЕ
НА ВОДОЛЕЯ
Имало
е времена, дори толкова отдавна както гръцка Елада, когато РЕЛИГИЯ, ИЗКУСТВО и
ЛИТЕРАТУРА са били възприемани в единство в Мистерийните Храмове. Но е станало
необходимо, за по-доброто развитие на всяка от тях, те да бъдат разделени за
известно време. РЕЛИГИЯТА, единствена, е властвала през така наречените ‘’тъмни
векове’’. През това време тя е съдържала в себе си и науката и изкуството. След
това настъпил периодът на Ренесанса и Изкуството излязло на преден план във
всички свои разновидности. Религията все още била силна, а Изкуството твърде
често обслужвало Религията. Последна взела превес НАУКАТА, и със желязна хватка
подчинила Религията.
Пагубно
е било за света когато религията е блокирала развитието на Науката. НЕВЕЖЕСТВО
и СУЕВЕРИЕ са причинили огромна вреда. Въпреки това, човек съхранил в душата си
висок духовен идеал; той са надявал на по-добър и възвишен начин на живот.
Безусловно, по-страшно е когато Науката убива Религията, защото сега дори
НАДЕЖДАТА, единственият останал дар на боговете в кутията на Пандора, може да
изчезне в условията на МАТЕРИАЛИЗЪМ и АГНОСТИЦИЗЪМ.
Едно
такова състояние не може да продължава. Трябва да се реагира. Ако не се
действа, хаосът ще разруши космоса. З да бъде избегнато такова бедствие, РЕЛИГИЯ,
НАУКА и ИЗКУСТВО трябва да се обединят в по-възвишен израз на БОГ, ИСТИНА и
КРАСОТА, както е било преди разделянето им.
Идващи
събития надвисват над земята и когато Великите Покровители на човечеството
видели тенденцията на ултра-материализъм, който сега е широко разпространен в
Западния Свят, те са предприели определени стъпки за противодействие срещу
ултра-материализма и за да го променят през благоприятен период от време. Те не
са имали намерение да убият новата Наука, както тя е постъпила с Религията,
защото те са виждали добрия резултат от съвместното действие на прогресивната
Наука и Религията най-накрая отново.
Обаче
Религията, която е духовна потребност, не може да се смеси с
материалистическата Наука, както маслото не може да се смеси с вода. Поради
това, са били предприети стъпки за да бъде одухотворена Науката, а Религията да
бъде направена научна.
През
тринадесети век един велик духове учител, имащ символичното име Християн
Розенкройц – Християн Кръст на Розата---се появил в Европа за да започне тази
работа. Той основал тайния Орден на Розенкройцерите с предмет на дейност – да
хвърли окултна светлина върху неразбраната (или погрешно разбраната)
Християнска Религия и да обясни мистерията на Живота и Съществуванието
теоретично (или от научна гледна точка) в хармония с религията.
През
миналите векове Розенкройцерите са работили тайно, но сега е настанал момента
да се даде едно ясно определено, дефинирано,
логично и последователно учение за битието, обхващащо и духовния и
научния аспекти: прегледно учение което не дефинира твърдения, които не са
подкрепени от разум и логика.
КАК
ЩЕ ПОЗНАЕМ ХРИСТОС КОГАТО ДОЙДЕ?
Стенографски
запис от лекция изнесена пред Учебен Център в Лос Анжелис Rx., F., май 18ти, 1913, от Макс Хайндел.
Имам
една картина в ума си; тя стои там от години; появява се и изчезва; когато имам
време, при заетостта ми през деня, да се обърна навътре и да погледна в това
хранилище, тази картина се появява. Нека да ви я обрисувам.
Последвайте ме назад във времето за около две
хиляди години. Сцената е в Палестина, хълмовете са голи и пусти; малка група от
хора и лицето на всеки човек е тъжно. Те тъгуват за Един който те са мислили,
че е дошъл за да извърши велики дела, но Един който е бил отнет от безмилостни
ръце. Един, чийто живот изглежда да е бил отнет и те се питат: това ли е краят?
Това е било най-важното за техните души. Той ги наричал приятели. Той казал:
‘’Вие сте моите другари’’ и те Го оплакват както се оплаква близък човек. Той
също така им казал: ‘’Ако Аз си отида, Аз пак ще дойда’’. И те, загрижени и
нетърпеливи, обсъждали КОГА този адвент ще се случи.
Това
е било началото, но винаги от тогава до сега, приятели, това е било обект на
непрестанен интерес сред тези които наричат себе си, по Негова благосклонна
милост, приятели на Христос. Това е била тема от голям и жизнено-важен интерес
за тях. Кога Той ще дойде отново и как ще
Го познаем при Неговото появяване? Той им е казал, че много измамници ще
дойдат; че ако хора им казват да отидат в пустинята, или в неговото жилище и да
Го търсят, те не трябва да правят това. Той им е казал, че ангелите на небесата
не знаят този ден; че дори Синът не знае, а само Отецът, и както казах, те
нетърпеливи разисквали кога ще настане приблизително времето на адвента и
по-точно, как те със сигурност ще Го познаят при появяването Му. Претенденти –
много е имало от тогава, такива които са настоявали че са Христос; някои
заблуждавали себе си и другите, вярвайки че те са този велик Учител. Има други,
които преднамерено и зложелателно се стремят да узурпират Неговото място.
Затова темата ‘’Как ще Го познаем?’’ предизвиква непрестанен интерес.
Преди
една година в едно английско списание се появи статия озаглавена: ‘’Окултни
Вестители’’. В нея се обсъждаше в резюме мистичното Учение на Западната
Мъдрост, както е изложено в Космогонията на Розенкройцерите и Източния
Окултизъм, представен от общество провъзгласяващо тази доктрина. Беше направено
сравнение между водачите на тези общества, също и техните трудове. Бяха открити
съвпадения, но авторът също така беше отбелязал със забележителна
проницателност, че некомпетентните ученици на Учението на Западната Мъдрост не
са успели да схванат, а именно, съществената и несъвместима разлика в ученията
относно Христос и Неговото идване отново. Беше изложено, че според източното
учение, и двамата, и Христос и Буда са били обикновени човеци преди шест хиляди
години, докато в западното учение подчертано се твърди, че Христос е от божествена Йерархия непринадлежаща към нашата еволюция.
‘’Който дойде долу, за нас хората’’, който някога
разпръсна плътното тяло, Той никога няма да се яви отново във физическо
тяло-носител.
Тъй
като, това е едно от кардиналните различия между Западната Мъдрост и Източното
Учение относно един от наболелите въпроси на деня, изглежда от жизнено важно
значение всички ученици на Учението на Западната Мъдрост би трябвало напълно да
разберат същността на това различие.
Преди
това аз ще наруша традицията да държа вечерната неделна служба изцяло под
формата на молебен и ще отделя част от вечерта за техническа дискусия върху
този предмет. Ако се случи да не съм в Централата на Сдружението на
Розенкройцерите, аз бих предпочел да я отложа за някоя вечер през седмицата, но
училището изисква моето присъствие, но ние трябва да изясним тази материя сега.
За
да систематизираме нашата беседа, ние ще я разделим на четири части, всяка от
тях разглежда един от въпросите определено очертаващи същността на нашата тема:
- Кой е Христос?
- Защо изобщо първоначално Той е дошъл?
- Защо Той трябва да
дойде Отново?
- Как ще го познаем при
появяването му?
Така
ще е по-лесно за тези които не са изучавали Учението на Западната Мъдрост да
схванат идеята.
КОЙ
Е ХРИСТОС?
Първият
въпрос който трябва да уточним е идентичността на Христос, както учи Западната
Мистерийна Школа. Според схемата ‘’Седемте дни на сътворението’’, човек е
преминал през период на инволюция обхващащ Сатурновия, Слънчевия и Лунния
Периоди; също и едната половина на Земния Период; през това пътешествие през
материята той си е създал телата-носители които притежава днес.
През
Сатурновия Период, когато сме били подобни на минерали*, някои създания (с
които сме съжителствали) са били хора, каквито сме ние сега, но те са били от
друга, различна от нашата, еволюционна вълна. От тогава насам, те са напреднали
и са станали Боговете на Ума (или на Съзнанието). Най-високо посветеният от
тази еволюция – от вълната на живот която тогава е била на ниво хора – се
нарича в езотеризма Отецът.
Най-високо
посветеният от Слънчевия Период, когато онези създания които сега са Архангели
тогава са били хора, се нарича Синът или иначе Христос.
Днешните
Ангели са били хора през Лунния Период и най-високо посветеният, когото ние
сега наричаме Йехова, също така се нарича Свет Дух.
И
така, имаме статуса на трите велики същества (или космически проявления)
най-активни като водачи на еволюцията.
Хората
от Слънчевия период не могат да се спуснат по-надълбоко в морето от материя от
Света на Желанията (виж схемата), затова тяхното най-плътно тяло-носител е било
тялото на желанията и понеже съществува космически закон според който никое
същество не може да създаде тяло-носител което не се е научило да създава през
еволюцията, както зидарят не може да направи обувки. За Христовият Дух е било
невъзможно да бъде роден във физическо тяло; Той не е могъл да си построи такъв
носител. Също така, Той не е можел да формира витално тяло, направено от етер.
На него също така му е липсвала способността да функционира в тези материални
субстанции защото Той никога не се е учил на това през Своята еволюция. За да
осигури нужните тела-носители за Христос, Исус,
един човек от нашата еволюция – един човек роден от баща и майка – и
двамата високо посветени, които осигурили непорочното зачатие като акт на
пожертвование без страст, дарил своите плътно и витално тела по време на кръщаването – на Слънчевия Дух Христос,
който след това навлязъл в материалния свят и станал Посредник (Медиатор)
притежавайки всички носители нужни за функциониране между Бог и човек. Христос-Исус, поради това, е абсолютно
уникален/единствен и Библията казва, че няма
друго име посредством което да бъдем спасени, освен името Христос Исус; това е
единственото достоверно християнско верую.
След
като обяснихме идентичността на Христос и Исус, както се твърди в Учението на
Западната Мъдрост, нашият следващ проблем е:
ЗАЩО
ВЪОБЩЕ ХРИСТОС ДОЙДЕ ТУК ПЪРВОНАЧАЛНО?
На
Голгота, физическото тяло на Христос е било унищожено, както пише в Библията, и
Христовият Дух потънал в земята. До този момент върху земята се е въздействало
отвън. Както груповите духове ръководят животните отвън, така земята е била
водена по нейната орбита и човечеството е било ръководено по пътя на еволюцията
изцяло от Йехова, но от този момент Христос е станал нашият вътре живеещ (или
вътре-обитаващ) Земен-Дух/логос. Сега Той води нашата планета по орбитата й и
полага усилия да замени режима на заповеди, принуда и наказания от Йехова от
една страна, и режима на война от Марсовите Луциферови Духове от друга страна,
чрез режим на алтруизъм, едно царство на Универсално (или Всеобщо) Приятелство.
Чували сме много за Универсалното Братство; но не е необходимо да създаваме
общества за да демонстрираме че сме братя; всеки знае това, не е нужно да се
обръща внимание на този факт. Братята и сестрите не винаги се разбират, обаче
те трябва да са в съгласие ако искат да бъдат приятели и затова Христос даде
по-висок идеал, когато нарече Своите ученици приятели: ‘’Ако вие се обичате
един другиго, ако вие спазвате моите напътствия, тогава вие сте мои приятели’’.
ЗАЩО
ТОЙ ТРЯБВА ДА ДОЙДЕ ОТНОВО?
Ние
имаме твърдо обещание за завръщането на Христос, но много християни не вярват
във Второто Пришествие, така че може би ще бъде добре да видим дали съществува
някаква непреодолима причина за неговото завръщане.
За
да се изясни този въпрос, нека да вземем един епизод който хвърля светлина
върху този проблем от операта ‘’Фауст’’. Въпреки че литературното произведение
е написано от Гьоте, то не е плод на неговата фантазия, легендата за Фауст е
по-стара от историята; тя е един от митовете които разказват във въображаеми картинни
изрази историята на търсещата светлина душа. Тази и други приказки са били
дадени на невръстното човечество за да могат хората подсъзнателно да поемат
идеалите които през по-късни епохи те ще претворят в живота. Всъщност, ние
използваме същия начин на поучаване като даваме на децата си книжки с картинки
за да им внушим идеи, за директното осмисляне на които те са твърде млади.
Фауст
е изучавал религиозни писания и философски трудове през целия си живот и с
течение на времето осъзнал, че ние разбираме само нещата с които животът ни
сблъсква, че извън практическите ежедневни преживявания изучаването на книжнина
няма никаква стойност. Когато душата прогледне за този факт или тази истина, тя
е застанала на прага на истинското познание, гледайки напред към СВЕТЛИНАТА. Но
пътят се разклонява, единият път е гладък и лесен, по продължението му
навсякъде има пътеводители или съветници, услужливи и усмихнати, готови да
окуражат пътешественика и да му помогнат по всякакъв начин, а накрая стои
Луцифер, Даряващият Светлина, готов да награди тези които се покланят пред
неговия ковчег. Другият път е неравен и скалист и опасен; понякога е много
тъмно, по него пълзят слаби и кървящи сърца и твърде често може да се чуе вик
от болка: ‘’Колко още, о Господи! Още колко?’’. Но, въпреки че, душата изглежда
самотна и страда, тя винаги чува глас, все още слаб и тих, но безпогрешно ясен:
‘’Елате вие които сте слаби и с голям товар и аз ще ви дам отмора’’ и понякога:
‘’Истинската Светлина, Христос, целта на търсещите души, се вижда през процепа
между буреносните облаци под който трябва да се мине за да се достигне върха на
пътя и от свещеното видение стремящата се душа набира нови сили.
На
черния път Луцифер удовлетворява всяко желание без ограничение и уговорка.
Докато душата се движи по течението, всичко изглежда лесно и изглежда като че
ли на всеки ъгъл я очаква удоволствие, но когато е стигнала на края на реката
на живота, вместо да литне нагоре нависоко към целта си, тя бива потопена
надолу от низките желания които са прилепнали към нея както плътта на неузрелия
плод е прилепнала към костилката и тя изпитва болка в опитите си да се отскубне
от оковите споени от греха.
Thomas a Kempis насочва към стремежа на мнозинството да имат
дълъг живот, а колко малко са загрижени за това да имат добър живот. Аз мога да
го перефразирам като възкликна: ‘’О! Колко много желаещи има да постигнат
спиритуална сила, но колко малко се стремят да култивират духовност.’’ Историята
на Фауст ни дава възможността да
прозрем какво може да се случи когато извикаме с цялата сила на своето
същество:
О!
Има ли духове във въздуха?
Кой
лудува между небесата и земята с цялата власт?
Спусни
се от младата златна атмосфера
Вземи
ме на сцената на нов и изобилен живот.
Аз
притежавам вълшебна мантия
Да
ме носи по въздуха като невидими крила.
Аз
я ценя повече от всяка земна дреха
И
не бих я заменил и за царската роба на кралете.
С
това нетърпение и желание да вземе нещо срещу нищо, да жъне където не е сял,
той привлича към себе си дух от нежелано естество, защото обитателите на
невидимите светове не са по-различни от хората тук. Един филантроп не може да
се открие навсякъде на този свят, нито пък откриваме ангели навсякъде след като
пристъпим отвъд границата и единственият сигурен и безопасен пътеводител е да
се стремим да бъдем способни и достатъчно можещи да встъпваме в пълно съзнание
в тези царства. Когато сме постигнали и придобили необходимата оценка на
пригодността ни, няма да има нужда повече да чакаме.
Няма
да се фокусираме върху сделката предложена на Фауст от Луцифер, който последвал
своята бъдеща жертва в неговото жилище, но когато той се обръща към вратата и е
на път да излезе, той се слисва защото вижда звезда с пет лъча, два от лъчите
са насочени към вратата, а единият лъч е насочен към него.
Той
моли Фауст да я махне и след няколко въпроса и след като е помолен да напусне
през прозореца или през камината, най-накрая той признава:
‘’За
духовете е закон,
От
където са влезли, от там трябва да излязат.’’
Това
е най-важното място в текста, защото, тъй както Луцифер е влязъл в стаята на
Фауст през вратата и е принуден да напусне по същия начин, така и както Христос
е влязъл в земята посредством виталното тяло на Исус, Той трябва да я напусне
по същия начин при Неговото завръщане на Слънцето от спасената земя, Неговия
Небесен Дом; НИКАКВО друго тяло-носител няма да върши работа.
Но
има още много интересни за нас моменти в тази връзка, в сцената която се
разиграва между Фауст и Луцифер. Вратата е отворена, тогава защо би трябвало
петолъчната звезда да е пречка за излизането на Луцифер, особено след като той
на влизане в стаята е преминал през?
Петолъчната
звезда е емблема на човек с раздалечени крака и протегнати ръце, единият лъч е
на върха и представлява главата която е естествения вход за духа. От тук той
влиза в своето бъдещо тяло на около осемнадесетия ден след зачатието, от там
излиза когато тялото спи, през тази врата влиза отново на сутринта, а за
Невидимите Помощници (или Помагачи) това е също изход и вход. И накрая, когато
дойде смъртта, духът се измъква през главата.
Това
е причината, петолъчната звезда с единият лъч сочещ нагоре, както фигурата в
емблемата на Сдружението на Розенкройцерите, да е символ на бялата магия която
действа посредством природните (или
всемирните) закони в хармония със закона на еволюцията.
Ученикът
на една Мистерийна Школа се учи да изтегля творческата или сексуалната сила
нагоре към мозъка и да я трансмутира в душевна сила посредством целомъдрен
живот и себе-пожертвование*. Тази сила той използва за да се прехвърля в
по-висшите сфери през главата.
__________________________________________________________________
саможертва*
- разбирам го като лишаване от сексуална функция по собствена воля.
____________________________________________________________________
Черният
маг, който не може да се саможертва, придобива нужната сила чрез перверзно
използване на жизнената енергия на своите жертви, който го прехвърля по пътя
надолу, през краката, тогава
Сребърната Нишка се промушва през долния орган и той трябва да се върне и да
влезе обратно по същия начин. Затова петолъчната звезда с два върха сочещи
нагоре и един надолу, е символ на черната магия, и за Луцифер е било лесно да
влезе в стаята на Фауст, тъй като двата лъча са били насочени към вратата, но
когато иска да излезе и се изправя пред единия лъч на символа, неговата черна
душа бива отблъсната от емблемата на праведност и любов.
Ние,
разбира се, нямаме автентично доказателство, че Христос е влязал в земята и е
там частично затворен и ограничен, както ние сме в нашите плътни тела, но съществува
изобилие от свръх-естествено познание и според закона на аналогията имаме ясни
свидетелства за това, че Христос прекарва годината отчасти във и отчасти извън
земята.
Рак,
доминатор на Луната, е знакът на Зачеването. Египтяните са го изобразявали като
бръмбар, а скарабеят е бил техния символ на душата. Когато Светлината на Света,
Слънцето, навлиза в Рак през юни, креативната/творческата сила на последния
цикъл, която е давала живот на земята, е била изразходвана за да се обнови този
живот, който в противен случай би западнал, слънцето трябва отново да се спусне
надолу. По време на Есенното Равноденствие във Везни, блюдото на везните се
накланя в обратна посока и оплодителната енергия навлиза в нашата земя,
достигайки центъра през Рождество Христово, когато Слънцето е на своята
най-ниска точка на деклинация, Зимното Слънцестоене. От тогава оплодителната
сила, Христовият лъч, се отправя нагоре за да оплоди материята отново и достига
повърхността на земята когато Слънцето пресича небесния екватор по времето на
Пролетното Равноденствие през Овен. Тогава Спасителят, агнецът Божи, умира за
света, но оживява за по-висшите сфери. И така, както ние сме затворени в нашите
плътни тела от сутрин до вечер, изцяло отдадени на всекидневната работа, така и
Христос е затворен в земята от есенното до пролетното равноденствие, когато е
времето на ограничаване на физическите активности, но духовните усилия дават
най-добър резултат. И както ние биваме освободени от нашите тела през нощта и
встъпваме в невидимите светове за да се възстановим от сковаващите усилия на
физическото съществуване за духа, така също и Христос бива временно освободен
от земята разпънат на кръста, когато виждаме слънцето да преминава ( Passover -насочва към празника Пасха или Великден) небесния
екватор и се извисява към небесата. Затова, това е времето когато усещаме
понижаващ духовността импулс и отдаваме енергията си на физически дейности за
обработване на земята и за да направим така, че там където е растял един стрък,
да пораснат два.
Според
общоприетото мнение за тази тема, Христос е извършил саможертва на Голгота, но
всъщност, това е било само началото. Той все още е прикован към земята както
ние към нашите ‘’смъртни тела’’. Той страда както ние страдаме, но само че с
такава сила, която ние не можем да си представим. Той още ‘’стене и се мъчи,
очаквайки появяването на Синовете на Бог’’, което значи, нас. Когато достатъчно
хора ще са преживяли Раждането на Христос вътре
в тях, така че те да могат да поемат товара на техните Братя и да отдават
живота си така както Христос сега отдава Своя, тогава ще настане часът на
Освобождението, и Христос ще може завинаги да се завърне на слънцето. Но както
Той в влязъл през повърхността когато дойде, така и според закона току що
обяснен, Той ще трябва отново да се към повърхността на земята, и това
представлява Второто Пришествие.
Няма
по-категорично предупреждение в Библията от това което Христос е отправил към
Неговите ученици. Той е казал, че някои ще демонстрират знаци и чудеса, което
може да заблуди всеки, и няма нищо по-добро от това да започнем разглеждането
на нашия последен въпрос:
КАК
ЩЕ ПОЗНАЕМ ХРИСТОС ПРИ НЕГОВОТО ЯВЯВАНЕ?
Христос
каза: Марк 13
‘’А
Исус започна да им казва: Пазете се да не ви подмами някой. Защото мнозина ще
дойдат в Мое име и ще кажат: Аз съм Христос и ще подмамят мнозина.
Тогава
ако ви каже някой: Ето тук е Христос! Или: Ето, там е! – не вярвайте. Защото ще
се появят лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако
е възможно, и избраните.
Тогава
ще видят Човешкия Син идещ на облаци с голяма сила и слава. И тогава ще изпрати
ангелите си и ще събере избраните си от четирите краища, от края на земята до
края на небето.
А
за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само
Отец.’’
От
тези пасажи ние разбираме колко внимателни трябва да бъдем за да не се увлечем
по лъжливи самозванци, но има много светлина която ни води по верния път и
определени знаци показват по какво можем със сигурност да разпознаем Христос
сред имитаторите. Най-отличителният белег на самозванците е, че без значение
колко разумни са доводите им, те се явяват облечени във физическо тяло. Има
сигурна причина защо
ХРИСТОС
НЯМА ДА ДОЙДЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО
Никое
такова тяло-носител не може да понесе и издържи на мощните вибрации на такъв
велик дух. Вие знаете от светите писания, че Христос често напускал Своите
ученици. По време на тези отлъчвания Той е предавал тялото на Исус на Есеите,
които са хора от нашата еволюция и са способни езотерични лечители, способни да
въздействат върху физическото тяло. Те възстановявали вибрациите и така държали
тялото събрано и сцеплено в продължение на три години. От Голгота тялото било
отнесено в гробницата и тъй като силата на сцепление е била ликвидирана,
атомите (или частиците) просто се били разпръснали в пространството и когато
гробницата била отворена, намерено било само покривалото.
Да
придобие друго физическо тяло за Второто Пришествие по същия начин както му е
било дадено първото, би било трудно; но би могло разбира се да се направи. Под
действието на закона, че един Дух трябва да излезе от там от където е влязъл,
обаче, само онова тяло на Исус би могло да се използва и след като то е било
разрушено невъзможно е Христос да би могъл да се яви във физическо
тяло-носител. Затова, както се спомена, притежаването на такова тяло уличава
фалшивия претендент.
Но
да предположим, че този ‘’закон’’ е само фантазия на въображението на автора и
че законът на аналогията, цитиран в подкрепа, е само евентуалност, все пак
нашето твърдение е подкрепено от Библията, ако не взимаме под внимание други
доказателства Христос каза: ‘’Ако те ще ви кажат, вижте, Той е в пустинята; не
отивайте там; вижте, Той е в тайни стаи; не им вярвайте.’’ И така, Христос не
може да бъде открит на никое физическо място. Също и Павел заявява категорично,
че ‘’плът и кръв не може да наследи Царството и, че ние трябва да се ‘’облечем
в небесно обиталище’’, тогава как приносителят на новата съдба би могъл да има
физически носител?
Но
Библията не приключва тази тема с напътствията къде да не търсим Христос. Той
категорично заявява: Синът човечески ще
дойде в облаците. Когато Той най-накрая напуска Своите ученици, ‘’Той беше
въздигнат и облак го скри от техния
взор. И докато те настойчиво се взирали към небето след като Той се въздигна,
двама мъже застанаха до тях в бяло облекло които, също така, казаха: ‘’Той ще
дойде по същия начин както току що Го видяхте да отива на небето. (Acts I. 10-11). Павел казва: ‘’Сам Господ ще се спусне от
небесата… тогава ние… ще бъдем грабнати в облаците за да срещнем Господ във
въздуха.’’ (Acts I. 16-17). Йоан е видял първо небе и
умираща земя – моретата да пресъхват и един свещен град да се спуска от небесата, на който Христос е бил
регент. Всички тези неща са очевидно физически
невъзможни.
Тяло
от плът и кръв не може да се извиси във въздуха, и Павел категорично настоява,
че ‘’плът и кръв не могат да населят Божието Царство’’. Ако ние не можем да
встъпим облечени в тази дреха, как Христос, Водачът, според всички Закони на
Вселената, може да използва физическо тяло?
Ако
можем да разберем какъв вид носител Той е използвал, ние ще знаем как може да
Го познаем, а също така и какво ще бъде нашето устройство, защото ‘’ние ще
бъдем като Него’’ според Йоан: ‘’Обични мои, сега ние сме синовете на Бог и
сега още не се знае, какви ще станем; но ние
знаем, че когато Той ще се яви, ние ще бъдем като Него.’’ (I. Йоан,
III. 2.) Павел казва: ‘’Нашата Общност(не
беседа, както е преведено, гръцката дума е ‘’politeuma‘’; polity, или общност и е използвана от апостола във връзка с
‘’нови небеса и земя). ‘’Нашата общност е в небесата, където също така,
очакваме Спасител, Господ Исус Христос,
който ще промени нашето долно тяло което може да бъде оформено по подобие на
Неговото славно великолепно тяло’’ (Phil.
III. 20-21)
Тялото
което Христос е използвал след Голгота, освен това, е било в състояние да влиза
в помещение със затворена врата, защото Той така се е явил пред Своите ученици
и е позволил на Тома да Го докосне. Може
ли един псевдо-христос във физическо тяло да направи това? Аз мисля, не.
Този
акт изисква тяло-носител по-ефирно от физическото и никакви словесни убеждения
не могат да отрекат този аргумент, че Христос ще използва носител по-ефирен от
физическия защото Библията проповядва, че Христос е използвал такова ефирно
тяло след разпятието на кръста, че Той се е издигнал на небесата с него, че Той
трябва да се върне в същото това тяло и че ние ще бъдем променени до ниво,
когато ще бъдем като Него, в това отношение.
Тогава,
възниква последен въпрос: Дали Библията ни казва какво точно е това тяло и има
ли някаква информация от къде бихме могли да получим пълно и дефинирано знание
относно това ново тяло-носител? За отговор на този въпрос ние ще се обърнем към
единственото по рода си съдържание на глава 15та от 1ви Коринтяни, където Павел проповядва доктрината за прераждането
посредством семенните атоми така ясно, както Учението на Западната Мъдрост
прави понастоящем.
В английската версия 45тият стих гласи: ‘’Има естествено тяло и духовно
тяло’’; но Новия Завет не е бил написан на английски и тъй като преводачите не
са били изобщо запознати с духовните учения, не са имали дори идея как да
преведат гръцката дума използвана в този случай, на тях тя им се струвала
безсмислена, и така те я превели по-възможно най-приемливия за тях начин. Ще
трябва да ви накарам вие да си я преведете, въпреки че не сте познавачи на
гръцки език. Думата която се използва тук и е преведена ‘’естествено тяло’’ е Soma Psuchicon. е гръцката дума, за която всички сме
съгласни, че е тяло, - няма въпрос за това – но Psuchicon - psuche - (psyche) – е душа – тяло на
душата; никога не били чували такова нещо, вероятно им е звучало глупаво. Вярно
е, че Павел твърди в 1ви Тесалоници, 5:23, че като цяло човешкото същество е
дух, душа и тяло, но най-вероятно преводачите са възприемали душа и дух за
синоними, но всъщност има огромна разлика, както е обяснено в ‘’Мистериите на
Розенкройцерите’’, и така, те превели думата ‘’естествено тяло’’. Но това е
тялото-носител което Павел посочва като тялото в което ние ще срещнем Него, то
е изградено от етер и поради това в състояние да левитира и да преминава през
материални прегради, защото цялата плътна материя е проникната от етер.
Невидимите Помощници (Помагачи) го използват днес, така както Христос е правил.
___________________________________________________________________
В
православната Библия е така: ‘’има одушевено
тяло, има и духовно тяло’’
___________________________________________________________________
На
пръв поглед изглежда много странно, въпреки това когато е казано, че ще срещнем
Господ ‘’във въздуха’’, че тази земя ще трябва да се изостави, но не е странно
когато вземем под внимание факта, че пътят
на еволюцията винаги е водил от вътре навън; че е имало времена през
Лемурианската Епоха когато тази земя е била в огнено състояние и когато човек е
живеел върху кората формирана близо до огнената сърцевина, в тяло което току-що
е започнало да се втвърдява; че той е живял през Атлантската Епоха долу в
плътната мъгла появила се в следствие на охлаждането на земята, както се казва
в Битие 2, в басейните на земята, тогавашния човек е наречен, както е казано в
Германско предание ‘’Nibelungen‘’, - Nibel значи мъгла и
Ungen деца – Децата на мъглата. Имаме библейските
истории, как хората са били ръководени от своите покровители, как постепенно
тази мъглива атмосфера на земята кондензирала в процеса на охлаждане на
планетата и накрая водите се спуснали от небето под формата на това което е
наречено ‘’потопът’’. Тогава разбираме, че човек е напуснал низините, които са
били потопени от кондензиралата мъгла, тогавашните низини са сега морските
басейни, и е навлязъл в нова ера на развитие при сегашните условия, че тогава
той за първи път видял, когато слънцето заблестяло над облаците, дъгата и му е
било казано докато този знак съществува ще продължават да се осъществяват
промените, които на нас сега са ни известни като сезони и докато ние имаме тези
атмосферни условия, тази ера на редуващи се промени естествено ще продължава;
бавно но сигурно, ние се изкачваме нагоре към високите части на земята, ние се
стремим към все по-високи нива. Колкото по-високо е достигнала еволюцията на
расите, толкова повече хората искат да завоюват въздуха и постепенно те
напускат и изоставят низините. Така както е било по времето на Ной, ще дойде
денят когато ще настане велика космическа трансформация; Христос посочва към
това събитие когато говори за Своето идване, Той казва: ‘’Както е било през
дните на Ной, така ще бъде и през дните на Сина Човечески’’. Хората са си
живеели както винаги, те са се женили и са се разделяли, те са яли и пили и са
водили всекидневния си живот, но изведнъж върху древна Атлантида се спуснал
потопът и телата-носители които те имали повече не можели да им служат; те се
нуждаели от носители в които да могат да се приспособят към новите атмосферни
условия, така както бебето което току що се е родило трябва да се приспособи
към мигновената промяна от съществуване във водна среда към дишане във въздух.
Ако то не може да направи това, то загива, същото е било и в случая на хората
на Атлантида които били свикнали да дишат в наситената с влага мъглива
атмосфера. Тези които не били физиологически приспособени, се задушавали.
Христос
каза, че условията при Неговото идване ще бъдат подобни. Тези които са живели в
Атлантида може да не са забелязали развилите те се физически промени които са
станали при някои от тях и по този начин са ги направили приспособени към
промяната от дишане във вода към дишане директно на въздух с бял дроб, подобно
и сега се осъществява промяна която не се вижда от тези които не са култивирали
духовно зрение, но въпреки това е факт, че една аура обгражда всяко човешко
същество. Знаем, че често усещаме присъствието на човек когото не виждаме,
който може би стои зад нас, но ние го чувстваме защото я има тази аура извън
нашето плътно тяло, и тя постепенно се променя, постепенно става все повече и
повече златиста в Западния Свят. Този
златист цвят нараства – цветът на Христос и на подобните на Христос; светците,
чиито изображения са нарисувани с ореол, постепенно ние ставаме все повече като
Него и това Soma Psuchicon или витално (етерно) тяло
приема форма, става готово като наша сватбена одежда. Все по-голям брой хора
започват да могат да си служат с това тяло и в следствие на това все повече
стават готови за деня на Христос. Тази промяна не се задейства от някакъв
физически процес, а от служене*, от
любов, от това което ние в Западния Свят наричаме алтруизъм, който все повече
запълва общественото пространство. Ние ставаме все повече човечни хора, ние заприличваме
все повече на Христос, все пак, сме далече от съвършенство, но въпреки че денят
вероятно няма да дойде през този век, или през следващия, или през следващото
хилядолетие, независимо от това ние може да видим тази духовна промяна която се
осъществява с човешкия род и от нас зависи да ускорим приближаването на деня на
Христос, защото сам Той е казал: ‘’Този ден не знае никой човек.’’ Никой не
може да каже кога достатъчно на брой хора ще са развили тази душа – тази Soma Psuchicon - до такова състояние, че ние да можем да вършим тази
работа която Той върши сега за нас. Ние сме се спуснали долу в морето от
материя и заради нас се е наложило Христос да влезе в земята за да ни помага
отвътре.
____________________________________________________________________
Служене*
- има се пред вид извършването на всякакъв вид дейност в с цел подпомагане и в
полза на хората и света.
_____________________________________________________________________
Заради
нас сега Той се измъчва там очаквайки появата на синовете на Бог и зависи от
нас, дали ще ускорим или забавим идването на този ден. Всяко наше действие
оказва влияние в това отношение – всеки един от нас има своята работа, която да
свърши на този свят и колкото по-рано се научим да я вършим, толкова по-добре
за нас. Не, че трябва да пътуваме в чужди страни да търсим Христос – Той няма
да бъде там. Сам Той каза: ‘’Не отивайте в пустинята’’, не търсете там; Христос се формира отвътре – това тяло
на душата което постепенно става способно да се издига над върховете, се бори
за признание вътре във всеки стремящ се към духовно извисен живот; както казва
Фауст:
‘’Две
души, уви! Обитават вътре в гърдите ми;
И
се борят там за неразделимо господство.
Едната,
земна, със страстен стремеж,
Остава
вярна на тялото и вкопчена в него;
Над
мъглите да се издигне, другата иска,
Със
свещена пламенност, в чистите сфери.’’
Приятели
във всеки един от нас се води борба между висшата и нисшата природи. Павел
спечели битката и всяка стремяща се душа трябва да спечели битката, но не си
помисляйте да водите битката навън, по широкия свят. Сър Launfal напуснал дома си като млад мъж; той прекарал целия си
живот в търсене на светия граал и после, когато се върнал в своя замък, той
срещнал същия просяк, когото с презрение изоставил при своето заминаване, и
когато той направил това което трябва, когато духът на Служене се проявил в
него, тогава се явил Христос. Чашата която той напълнил от потока течащ край
стръмния бряг и я дал на прокажения да пие и яде – за тази чаша и тази коричка
хляб, Спасителят застанал пред него, му казал: ‘’Това е моето тяло и това е
моята кръв.’’
‘’Истинската
Свята Вечеря е това, което ние споделяме с нуждата на друг.’’
Не
е важно какво даваме, а какво споделяме. Хората които дават защото имат в
изобилие и излишък, неща от които не се нуждаят – неща които наистина само ги
затрудняват – неща които въобще не им трябват – те не знаят какво значи да
дариш. ‘’Дарът без дарителя е нищо’’ – това е смисълът; ако не дадем себе си,
нашите дарове са лишени от съдържание. ‘’Няма по-голяма любов от тази с която
човек се жертва за своя събрат’’. Това не е единичен акт, а непрекъсната
ежедневна саможертва. ‘’Аз бях огладнял и аз бях ожаднял и ти дойде при мен’’.
Единствено това е нужно. Нека да го постигнем, приятели. И не е нужно да търсим
надалеч; то е точно тук. Всички знаем малкото стихотворение за това да оставим
нашата светлина да грее там където сме.
Всеки от нас не може да бъде звезда, всеки не може да бъде водач, но всеки може
да стори мъничко, само да запали своята малка свещичка и да я остави да разпръсне
малко от тъмнината в неговото или в нейното близко обкръжение. Това е всичко
което трябва да направим, и ако направим само толкова, тогава ние ще открием че
тази свещ ще е като сияйна звезда да ни води към Христос при Неговото идване и
тогава ще бъдем сигурни че Го познаваме, защото ще открием отклик отвътре.
Казано е, ще Го познаем защото ще бъдем като Него, и разбирайки че Той няма
физическо тяло в което да дойде, ние трябва да еволюираме това тяло-носител на
душата, това Soma Psuchicon, така че когато Той се
яви, ние да можем да Го посрещнем облечени в тази златна венчална одежда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар